Решение № 13905 от 28.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 4955/2011 г.

Решение № 13905 от 28.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 4955/2011 г., VI о., докладчик съдията Атанаска Дишева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Боян Тодоров Антонов от гр. София, чрез пълномощника адв. Цветан Паунов, против решение № 638/14.02.2011 г., постановено по адм. дело № 4929/2010 г. по описа на Административен съд София - град, с което е отхвърлена жалбата му против решение № 224/14.06.2010 г. на главния директор на СУСО. Касаторът поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По съображения, изложени в жалбата и в писмени бележки моли решението да бъде отменено, а вместо него постановено друго, с което да бъде уважена жалбата против оспорения административен акт. Ответникът по касационната жалба - главният директор на Столично управление "Социално осигуряване" (СУСО), не е изразил становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото, намира следното: Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно. С обжалваното решение на Административен съд София - град е отхвърлена жалбата на Боян Тодоров Антонов против решение № 224/14.06.2010 г. на главния директор на СУСО, с което е потвърдено разпореждане № 3102266869/2/11.12.2009 г. на ръководителя на "ПО" относно отказ да бъде преизчислена пенсията от друг базисен период и друг осигурителен доход. За да постанови това решение съдът е приел, че правилно е отказано преизчисляване на пенсията съгласно чл. 21, ал. 3 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС), поради това че въз основа на представените документи е изчислен индивидуален коефициент 1,199, който е по-нисък от изчисления коефициент при отпускане на пенсията - 1,221. Съдът е посочил, че коефициентът правилно е изчислен въз основа на данните за осигурителния доход в представеното удостоверение обр. УП-2 № 845/30.04.2009 г. от "Главболгарстрой" АД, а данните за изплатените месечни възнаграждения на жалбоподателя в рубли за работата му на обект Бухара, СССР, съгласно удостоверение № 603/13.03.1998 г., издадено от Център "Кадрово осигуряване и подготовка на кадри", не могат да бъдат взети предвид, тъй като не съдържат информация за дохода, върху който са внасяни осигурителни вноски в Държавното обществено осигуряване (ДОО). Настоящият касационен състав на съда намира, че така постановеното решение е правилно. От фактическа страна е безспорно, че на жалбоподателя Боян Тодоров Антонов е отпусканата лична пенсия за осигурителен стаж и възраст с решение от 14.06.1988 г., изчислена въз основа на осигурителен доход от базисен период 1.04.1985 г. - 31.03.1988 г. и изчислен индивидуален коефициент 1,221. Със заявление вх. № 02007112/22.10.2009 г. жалбоподателят е направил искане за изменение на пенсията му съобразно данните за друг базисен период - м. 05.1975 г. - м. 05.1978 г. От представеното удостоверение обр. УП-2 № 845/30.04.2009 г., издадено от "Главболгарстрой" АД се установява месечен осигурителен доход от 155 лв. за периода 13.05.1975 г. - 19.07.1977 г., а от удостоверение обр. УП-2 № 63/21.10.2009 г., издадено от "Рециклиращо предприятие" АД, в ликвидация се установява осигурителен доход 2321,59 лв. за периода 1.08.1977 г. - 23.05.1978 г. Безспорно е също, че въз основа на данните от тези удостоверения се изчислява индивидуален коефициент 1,199. Спорът по делото е свързан с това дали осигурителния доход на лицето за периода м. 05.1975 г. - м. 06.1977 г. може да бъде определен въз основа на данните, съдържащи се в удостоверение № 603/13.03.1998 г., издадено от Център "Кадрово осигуряване и подготовка на кадри". Изложените в тази връзка съображения от първоинстанционния съд и направените изводи са обосновани и правилни и се споделят от настоящия състав на съда. В обсъжданото удостоверение е посочено получаваното от Боян Тодоров Антонов брутно месечно възнаграждение в рубли за работата му като зидаро-мазач на обект Бухара, СССР, но няма данни същият да е бил осигуряван върху сума, съответстваща на това възнаграждение. В разпоредбата на чл. 70, ал. 3 КСО е предвидено, че индивидуалният коефициент се изчислява от дохода на лицето, върху който са внесени осигурителни вноски за периода от три последователни години от последните 15 години осигурителен стаж до 1.01.1997 г. по избор на лицето и от дохода за периода след тази дата до пенсионирането, а начинът на изчисляване на коефициента е регламентиран в следващите алинеи на същия член. Следователно релевантен за определяне на индивидуалния коефициент е не размера на полученото възнаграждение, а дохода, върху който са внесени осигурителни вноски. Този доход в случая се установява от представеното удостоверение обр. УП-2, издадено от "Главболгарстрой" АД, както правилно е прието от административните органи и от съда. Правилно е прието, че относно общественото осигуряване на лицето за спорния период са приложими разпоредбите на българското законодателство, съгласно чл. 23, ал. 1 от Наредбата за условията, при които български граждани могат да се изпращат на работа в чужбина (утвърдена с ПМС № 13/11.02.1975 г., отм. от 1.12.1990 г.). В чл. 23, ал. 2 от тази наредба е предвидено, че осигурителните вноски се изчисляват върху брутното месечно трудово възнаграждение, което изпратеният в чужбина е получавал през календарния месец, предхождащ месеца на заминаването му в чужбина. Предвид това, възражението в касационната жалба, че няма никакво нормативно основание за определяне на осигурителните вноски съобразно посоченото възнаграждение, е неоснователно. В издаденото от "Главболгарстрой" АД удостоверение обр. УП-2 е посочен размера на осигурителния доход, върху който са правени осигурителните вноски за спорния период, като е посочено също, че вноските са реално внесени. Съгласно § 5 ЗПР на посочената наредба, документи за трудов стаж, придобит в чужбина по реда на тази наредба, се издават от предприятието, учреждението или организацията, които са внасяли осигурителни вноски в ДОО въз основа на удостоверение от изпращащата организация относно характера на извършваната работа. Поради това, удостоверението правилно е издадено от посоченото предприятие. Жалбоподателят не е доказал друг размер на дохода, върху който са правени осигурителни вноски, различен от този, посочен в удостоверението, издадено от "Главболгарстрой" АД. Неоснователна е претенцията му за изчисляване на индивидуалния коефициент съобразно заключението на вещото лице. В това заключение е направено изчисление на размера на брутното трудово възнаграждение на лицето въз основа на данните по удостоверение № 603/13.03.1998 г., като са дадени два варианта в зависимост от възприетия курс на рублата спрямо лева (по официалния курс - 1,30 лв. за рубла и по т. нар. "курс, приложим за някои нетърговски плащания" - по 0,78 лв. за рубла). Това заключение е неотносимо за случая предвид изложените по-горе съображения, тъй като с него се изчислява брутното трудово възнаграждение за процесния период, а не доходът, върху който са правени осигурителните вноски. Пред настоящата инстанция жалбоподателят не излага конкретни оплаквания, а преповтаря вече поддържаните такива пред първата инстанция. При извършената проверка на правилността на решението съгласно чл. 218, ал. 2 АПК настоящият състав не установи основания за отмяната му. Изменението на получаваната пенсия е отказано законосъобразно, предвид разпоредбата на чл. 21, ал. 3 НПОС, тъй като при направеното изчисление от посочения друг базисен период се получава по-нисък размер на индивидуалния коефициент, съответно - на пенсията. По изложените съображения, решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,