Решение № 7671 от 11.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 11975/2017 г.

Решение № 7671 от 11.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 11975/2017 г., VI о., докладчик председателят Милка Панчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). С решение № 4971 от 24.07.2017 г., постановено по адм. д. № 11324/2016 г. Административен съд - С.-град е отменил по жалба на Д. Н. Р. заповед № 2208-ЗДЗД-3842/07.10.2016 г. на директора на Дирекция "Социално подпомагане" - Младост. Срещу това решение е подадена касационна жалба от директора на Дирекция "Социално подпомагане" - Младост, чрез пълномощника си юрк. Й. П. С. - Георгиева, с оплаквания, че същото е постановено в противоречие с материалноправните разпоредби и е необосновано. Моли съдът да уважи касационната жалба и да постанови решение, с която да я потвърди. Ответникът - Д. Н. Р. не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура счита касационната жалба за процесуално допустима, а по същество за неоснователна. Решението е постановено при липса на основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК, в какъвто смисъл са оплакванията в касационната жалба. Върховният административен съд, шесто отделение, прецени събраните по делото писмени доказателства, обсъди правилността на обжалваното решение и намира касационната жалба за подадена в законоустановения срок от лице с правен интерес, а разгледана по същество, за неоснователна. От фактическа страна е установено, че с решение № III-82-40 от 24.02.2011 г., постановено по гр. д. № 60/2011 г. от Софийски районен съд, е определена мярка по Закона за закрила на детето (ЗЗДет.) - настаняване на децата Е. Н. и К. Н. извън семейството - в семейството на тяхната баба Д. Н. Р., за срок до навършване на пълнолетие на децата или до завършване на средното си образование, но не повече от 20-годишна възраст. С молба - декларация вх. № 10/16.01.2015 г. Ракова е поискала отпускане на месечна помощ по ППЗЗДет. за детето Е. Н. Директорът на Дирекция "Социално подпомагане" (ДСП) - Младост е отпуснал помощта по чл. 49 от ППЗЗДет., както и добавка по чл. 51 от ППЗЗДет. С ЕР № 1667/130/17.07.2015 г. на ТЕЛК Е. Н. е освидетелствана с 50 % увреждане без чужда помощ, а на 13.01.2016 г. нейната баба е подала нова молба - декларация вх. № 10/13.01.2016 г. за отпускане на помощта по ППЗЗДет. Със заповед № 10/01.02.2016 г. директорът на ДСП - Младост е отпуснал месечна помощ по чл. 49 от ППЗЗДет. в размер на 150 лв. и добавка по чл. 51 от ППЗЗДет. в размер на 48.75 лв. месечно. На 12.01.2016 г. Е. Н. е преосвидетелствано с ЕР № 0055/006/12.01.2016 г. на ТЕЛК, като й е определена 20 % ТНР, а връчването на посочения експертен документ на Р. е извършено на 19.01.2016 г. Със заповед № D_C_M/252698/08.08.2016 г. директорът на ДСП - Младост е прекратил изплащането на добавката по чл. 51 от ППЗЗДет., считано от 01.07.2016 г., като се е позовал на ЕР № 0055-006/12.01.2016 г., според което детето няма увреждане. Със заповед за възстановяване № 2208-ЗДЗД-1896/25.08.2016 г. на директора на ДСП - Младост е постановено връщане на неоснователно получените суми за добавка по чл. 51 от ППЗЗДет., отпуснати със заповед № 10/01.02.2016 г. на директора на ДСП - Младост. Заповедта за възстановяване е оспорена пред по-горестоящия административен орган, който я е отменил, поради неправилно изчисление на сумата, подлежаща на възстановяване. Във връзка с изложеното е издадена процесната заповед № 2208-ЗДЗД-3842/07.10.2016 г. на директора на ДСП - Младост, с която е разпоредено да се възстанови неоснователно получената сума за периода 02.2016 г. - 06.2016 г. за добавки по чл. 51 от ППЗЗДет. в общ размер на 243.75 лв. В административния акт директорът на ДСП - Младост отново е изложил, че въз основа на експертното решение от 12.01.2016 г. е установено, че детето Емили не е лице с трайно увреждане по смисъла на § 1, т. 2 от ДР на Закона за интеграция на хората с увреждания (ЗИХУ), поради което не е имало право на добавката по чл. 51 от ППЗЗДет. Изложено е, че Ракова е била недобросъвестно лице при получаването на добавката, тъй като не е уведомила административния орган за преосвидетелстването на детето, а ЕР № 0055-006/12.01.2016 г. е получено служебно от отдел "Социално подпомагане" във връзка с подадено от жалбоподателката заявление - декларация вх. № ЗСПД-ДСМ-4310/03.08.2016 г. за отпускане на месечна помощ по чл. 7 от ЗСПД. Процесната заповед е оспорена пред директора на РДСП - С.-град, който с решение № 22-РД06-0089/27.10.2016 г. е отхвърлил жалбата на Ракова с идентични мотиви. За да отмени заповедта на директора на ДСП - Младост, Административен съд - С.-град е приел, че изискването за получаване на процесната добавка, не предвижда детето да е с трайно увреждане по смисъла на § 1, т. 2 от ДР на ЗИХУ, т. е. с 50 % и над 50 % ТНР, а само да е налице увреждания. По делото е безспорно установено, че компетентният орган - ТЕЛК е издал експертно решение, в което е отразено, че детето Е. Н. е с 20 % ТНР, поради което изискването на чл. 51 от ППЗЗДет. е спазено, и сумата за месеците 02.2016 г. - 06.2016 г., не е била неоснователно изплатена. Съдът е приел и че административният акт противоречи на целта на закона, тъй като добавката се изплаща с цел подпомагането отглеждане на дете с увреждания и осигуряване на помощ при задоволяване на специфичните му нужди с оглед здравословното му състояние. Такива нужди имат, както децата с трайни увреждания, така и тези, които са освидетелствани от експертизата на работоспособността. Така постановеното решение е правилно. Съгласно чл. 51 от ППЗЗДет. за деца с увреждания, установени от компетентните здравни органи, към месечната помощ по чл. 49 или към средствата, предоставяни по чл. 50, се изплаща добавка в размер 75 на сто от гарантирания минимален доход независимо от дохода на семейството. От посочената разпоредба е видно, че правопораждащите условия за достъп до тази добавка са: 1) дете с увреждания, установени от компетентни здравни органи; 2) отпусната месечна помощ по чл. 49 или към средствата, предоставяни по чл. 50 от ППЗЗДет. Няма спор по делото, че е отпусната помощ по чл. 49 от ППЗЗДет. Няма спор и по това, че детето Е. Н. е била с определена 50 % вид и степен на увреждане без чужда помощ със срок до 01.07.2018 г. Спорът по делото е дали са налице условията за плащане на добавките след 12.01.2016 г., когато е издадено ЕР № 0055/006/12.01.2016 г. от ТЕЛК, с което е определена 20 % ТНР на детето със срок до 01.01.2019 г. и дали поведението на Ракова, която е поискала помощта е било недобросъвестно. ЕР № 0055/006/12.01.2016 г. е издадено от компетентен орган - ТЕЛК, като не са налице данни, а липсват и твърдения за неговото оспорване от заинтересовани страни по реда на чл. 112 от Закона за здравето. С него е констатирано увреждане на Е. Н., което е определено на 20 % ТНР. От текста на чл. 51 от ППЗЗДет. и предвид принципа, че нормите трябва да се тълкуват и прилагат стриктно, се налага извода, че разпоредбата намира приложение във всички случаи на установено от компетентните органи увреждане на дете, независимо дали се касае за временни или трайни такива по смисъла на § 1, т. 1 или т. 2 от ДР на ЗИХУ. Не следва да се ограничава кръгът от лица, имащи качеството "деца с увреждания", независимо дали попадат при § 1, т. 1 или т. 2 от ДР на ЗИХУ. Именно с това понятие си служи законодателя в текста на чл. 51, без да прави разграничение в степента и продължителността на увреждането. Следователно за определяне на лицата, попадащи в цитираната хипотеза, приложение следва да намери § 1, т. 1 от ДР на ЗИХУ, съдържащ легална дефиниция на понятието "увреждане", както и § 1, т. 2 от ДР на ЗИХУ, съдържащ легална дефиниция на понятието "човек, с трайно увреждане". Съгласно § 1, т. 1 от ДР на ЗИХУ "увреждане" е всяка загуба или нарушаване в анатомичната структура, във физиологията или в психиката на даден индивид. Липсва изискване това състояние да бъде установено (удостоверено) с експертно решение на ТЕЛК (НЕЛК), като чл. 51 от ППЗЗДет. допълва това изискване - увреждането да бъде установено от компетентен орган, и в случая това обстоятелство е удостоверено в коментираното ЕР на ТЕЛК. От изложеното се установява, че безспорно Е. Н. е правоимащо лице, на което му се следва добавката по чл. 51 от ППЗЗДет. В ЕР 0055/006/12.01.2016 г. на ТЕЛК е отразено, че Е. Н. е с 20 % ТНР с водеща диагноза "Астма с преобладаващ алергичен компонент" и общо заболяване "Бронхиална астма - атопична форма" за срок от три години. Съдът правилно е преценил, че отпусната добавка по чл. 51 от ППЗЗДет, не е била неоснователно изплащана, поради което липсва и недобросъвестно поведение от страна на Ракова при подаване на молбата - декларация. За пълнота на изложеното следва да се отбележи, че съгласно чл. 112а от Закона за здравето, съобщаването на решенията на ТЕЛК и НЕЛК на заинтересованите организации - НОИ, НЗОК, Агенцията за социално подпомагане, Агенцията за хората с увреждания и органите на медицинската експертиза на работоспособността, се извършва по електронен път при условията и по реда на Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги и Закона за електронното управление, а освидетелстваното лице и осигурителите се уведомяват с писмо с известие за доставяне. Обстоятелството, че от Агенция за социално подпомагане, не е изпратена своевременно информацията за издаденото на Е. Н. експертно решение, или тази информация дори и своевременно получена в ДСП - Младост, не е достигнала до отдел "Закрила на детето" в посочената дирекция, не може да се вмени във вина на получателя на добавката. При всички случаи тя се изпраща служебно. Освен това процесното ЕР е получено от Ракова след подаване на молбата - декларация за получаване на помощта по чл. 49 от ППЗЗДет., което е видно от връчването върху самото решение, поради което не може да се твърди недобросъвестност към момента на заявяването на добавката. Изложеното навежда на извода за основателно изплащане на добавката и липса на основания от страна на административния орган да изисква връщането на сумите от Ракова. Предвид тези обстоятелства по делото, решението на Административен съд - С.-град е правилно и обосновано, същото е постановено в съответствие с доказателствата по делото и правилно прилагане на материалния закон и не са налице основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 от АПК, за отмяната му, поради което следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 и ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,