Решение № 4945 от 3.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 15375/2018 г.

Решение № 4945 от 3.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 15375/2018 г., I о., докладчик председателят Фани Найденова Производството е по реда на чл. 208 – чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно–осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба на "Стефко Трейд" ЕООД, гр. София, против решение № 435/19.10.2018 г. по адм. дело № 993/2017 г. на Административен съд Велико Търново, с което е отхвърлена жалба за нищожност на Ревизионен акт № Р-04000416007716-091-001/27.07.2017 г. на ТД на НАП Велико Търново, оспорен по административен ред, за което директорът на Дирекция "ОДОП" – Велико Търново при ЦУ на НАП е постановил Решение № 286/15.11.2017 г. за оставяне на жалбата без разглеждане и прекратяване на производството по нея. Излага доводи за неправилност на решението в извод за неоснователност на претендираната нищожност на РА, с твърдение за липса на териториална компетентност на издателя му в нарушение на чл. 8 от ДОПК, тъй като от 16.11.2016 г. дружеството е със седалище и адрес на управление в гр. София, във връзка с което териториална компетентност да възложи ревизията има ТД на НАП – София, а не както е сторено в случая – ревизията е възложена и започната от органи по приходите при ТД на НАП – Велико Търново. Иска се отмяна на решението и прогласяване нищожността на РА и присъждане на направените съдебни разноски за двете съдебни инстанции. Не се е явил представляващ в съдебното заседание, проведено по настоящото дело. Ответникът Директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - Велико Търново в представен писмен отговор, изготвена от юрк. Русева, оспорва касационната жалба, желае решението да бъде оставено в сила и да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 2244, 87 лв. за настоящата инстанция. В съдебно заседание ответника не се представлява. Участващият по делото прокурор от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и от надлежна страна, за което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Съдът е направил справка в Търговския регистър и е установил, че към 13.07.2011 г. седалището и адресът на управление на "Стефко трейд" ЕООД е в гр. Долна Оряховица, което е продължило до 08.11.2016 г., когато е сменено седалището на дружеството, първоначално в гр. Варна, продължило до 16.11.2016 г., от която дата дружеството с едноличен собственик на капитала С. Тодоров е прехвърлено на Д. Стоянов от [населено място] и е сменено седалището на дружеството в гр. София, район "Триадица", ул. "Уилям Гладстоун" № 16, ет. 2, адрес за кореспонденция с НАП - гр. София, бул. "В. Левски" № 60, ет. 1, ап. /офис № 4, каквато е регистрацията на дружеството и към момента. Съдът е направил последователен анализ на всички заповеди и съответни документи, свързани с квалифицирания електронен подпис на издателите на акта. Ревизията е започнала със ЗВР № Р-04000416007716-020-001/04.11.2016 г., , като ревизията е била за установяване на задължения по ЗДДС, първоначално за ревизиран период 01. 01. -31.10.2016 г. и са последвали заповеди за изменения, спиране и възобновяване на ревизионното производство, с включен и данъчен период м. 11. 2016 г., със заповед за изменение на ЗВР, издадена м. 04. 2017 г. Ревизията е приключила с РД, връчен на упълномощен представител на дружеството на 07.07.2017 г. и РА издаден от органа, възложил ревизията и ръководителя на производството. Ревизионният акт е издаден като електронен документ и е подписан с електронни подписи, но е връчен на хартиен носител лично на пълномощник на задълженото лице на 08.08.2017 г. Последвала е жалба срещу РА от "Стефко трейд" ЕООД до директора на Дирекция "ОДОП" – Велико Търново, която е входирана в приходната администрация на 11.09.2017 г., като от пощенското клеймо не може да се установи точната дата на изпращане, а е видна само датата на получаване – 09.09.2017 г. С вх. № 2495 от 13.10.2017 г. в приходната администрация е прието допълнение към жалбата, в което е конкретизирано, че се иска прогласяване на нищожност на РА. Решаващият административен орган - ДД"ОДОП"-В. Търново е установил, че жалбата е процесуално недопустима като просрочена и на основание чл. 147, ал. 1 от ДОПК е оставена без разглеждане и е прекратено производството по нея с решение на ДД"ОДОП"-В. Търново. Сезиран е бил Административен съд Велико Търново с подадена жалба и допълнение към нея, с които се атакува РА, а не решението на ДД"ОДОП", което е било основание за постановяване на Определение от 20.12.2017 г., с което съдебния състав е оставил жалбата без разглеждане и е прекратил производството, тъй като не е оспорено прекратителното решение на органа по чл. 155 от ДОПК. Това определение е отменено след проведен инстанционен контрол, постановено определение по адм. д. № 985/2018 г. по описа на Върховния административен съд, в частта, в която жалбата е оставена без разглеждане по отношение на искането за прогласяване на нищожност на РА и в тази част делото е върнато за продължаване на съдопроизводствените действия. Мотивите на определението на ВАС са, че искането за нищожност не е скрепено със срок и е подлежало на разглеждане, а при липсата на произнасяне на решаващия орган в срока по чл. 155, ал. 1 от ДОПК, на основание чл. 156, ал. 4 от ДОПК се смята, че РА е мълчаливо потвърден. Посочено е, че в тази част жалбата отговаря на изискването по чл. 156, ал. 1 от ДОПК, тъй като РА е оспорен по административен ред относно неговата валидност и мълчаливо е потвърден в тази част. Предмет на съдебното производство пред първоинстанционния съд е била само валидността на издадения ревизионен акт. Основанията за нищожност на административния акт са тези по чл. 146, т. 1 и т. 2 АПК. На първо място, нищожен е този административен акт, който е издаден от некомпетентен орган, т. е. от орган, който не е овластен за това в пределите на неговите правомощия. По отношение на процесния РА съдът е констатирал, че ревизията е възложена от компетентен орган и е приключила в определения от него срок. РА е издаден от компетентни органи и определя данъчни задължения за периоди, за които е възложена ревизията, поради което обжалваният РА не страда от пороци, водещи до неговата нищожност. В съдържанието на заповедта за възлагане на ревизията, заповедите за изменение на ЗВР и ревизионния акт, както и в Служебна информация за ревизионния доклад, е отразено, че са издадени чрез информационна система "Контрол" като електронни документи, подписани с електронен подпис. Представянето на електронните документи на хартиен носител като заверен от страната препис е допустимо по силата на чл. 184, ал. 1 от ГПК вр. § 2 от ДР на ДОПК. Съдът е изследвал правните разпоредби от Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги, в приложимата редакция на текстовете и е установил спазването им от административния орган. Освен представените по делото доказателства на електронен и хартиен носител за наличие на изискванията за редовността на електронните подписи върху спорните заповеди, РД и РА, по делото е приета съдебна компютърно-техническа експертиза, която установява, че към датата на издаване на електронните документи органите по приходите, посочени като техни съставители, са притежавали квалифицирани електронни подписи. Извършените от вещото лице проверки са показали, че всички спорни електронни документи са подписани от лицата, посочени като техни издатели, с квалифицирани електронни подписи. Заключението е прието без оспорване по делото и доколкото отговаря в пълнота на поставените въпроси съобразно притежаваните от вещото лице специални знания, същото е ценено от съда ведно с останалите доказателства по делото. Предвид нормативната уредба, събраните доказателства и приетата експертиза съдът е приел, че представените по делото удостоверения за КЕП са годни доказателства за подписването на спорните документи с валидни КЕП на посочените органи по приходите през съответните периоди. В подкрепа на гореизложеното е и заключението на изслушаната съдебно компютърно-техническа експертиза, по която вещото лице потвърждава, че електронните подписи, положени в спорните документи – ЗВР, заповеди за изменение на ЗВР, заповеди по спиране и възобновяване на производството по извършване на ревизията, РД и РА са валидни такива, съобразно използваните алгоритми и към датата на издаването им всички документи са подписани с квалифицирани електронни подписи от органите, посочени в тях като техни издатели. Потвърдено е, че всички изброени документи са съставени от лицата, посочени в тях, които към съответните моменти на издаването им са заемали посочените в тях длъжности. Ревизията е възложена правилно, при спазване правилата за териториалната компетентност. Според чл. 112, ал. 2, т. 1 от ДОПК ревизията може да се възлага от органа по приходите, определен от териториалния директор на компетентната териториална дирекция. Съгласно чл. 8, ал. 1, т. 3 от ДОПК компетентна териториална дирекция на Националната агенция за приходите относно производствата по този кодекс, освен ако е предвидено друго, е териториалната дирекция по седалището на местните юридически лица. Разпоредбата на чл. 7, ал. 4 от ДОПК регламентира, че при промяна в обстоятелствата, обуславящи териториалната компетентност, производството се довършва от органа, който го е започнал. Това законодателно решение наложено върху конкретните факти по делото, определя неоснователност на поддържаното от жалбоподателя твърдение за нищожност на РА. Актът е издаден в ревизионно производство, образувано на 04.11.2016 г. със ЗВР № Р-0-4000416007716-020-001/04.11.2016 г., издадена от началник сектор при ТД на НАП – Велико Търново, към която дата седалището на "Стефко трейд" ЕООД е в гр. Долна Оряховица. Първото активно действие на приходните органи по изпращане на ЗВР е с електронно съобщение от 08.11.2016 г. В същия ден, но в по-късен час, е променено седалището на дружеството от гр. Долна Оряховица в гр. Варна. Впоследствие, седем дни по-късно, на 16.11.2016 г. седалището на дружеството е преместено в гр. София. Промяната на седалището на дружеството, първо в гр. Варна, впоследствие в гр. София, е обстоятелство, което е настъпило в хода на ревизионното производство, поради което не е дерогирало териториалната компетентност на органите при ТД на НАП – Велико Търново за възлагане, провеждане на ревизията и издаване на РД и РА. Съдът правилно е приел и за неоснователност на поддържаното от жалбоподателя, че компетентната териториална дирекция е тази в София, като основанието е, че обхватът на ревизията е разширен с включване на данъчен период м. 11. 2016 г., когато седалището е променено. Със ЗВР, която е от 04.11.2016 г. обхватът на ревизията е определен до 31.10.2016 г. Ревизираният период е удължен, като е включен и д. п. м. 11. 2016 г., с издаването на изменителна ЗВР от м. 04. 2017 г. За териториалната компетентност на органа извършил ревизията е решаваща датата на издаване на ЗВР, която в случая е 04.11.2016 г. и заповедта е изпратена с електронно съобщение от 08.11.2016 г., като промяна в седалището на дружеството са предприети от ревизираното лице в хода на ревизията и това не оказва влияние на компетентността на ревизиращите органи, съобразно първоначалното седалище на дружеството, което е в района на ТД на НАП - В. Търново. Правилно е решението с краен извод за липса на основания за нищожност на оспорения РА и отхвърляне на жалбата като неоснователна. Решението е правилно, законосъобразно и обосновано и следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора на ответната дирекция се дължи присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 1687 лв. от претендираните 2244, 87 лв., определено на основание чл. 161 ДОПК, вр. чл. 9, ал. 3 от Наредбата № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения за представяне на писмен отговор по касационната жалба от упълномощен юрисконсулт, без явяване пред настоящата инстанция. Така мотивиран и на основание чл. 221 АПК Върховният административен съд, състав на първо отделение