Решение № 13764 от 17.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 2280/2010 г.

Решение № 13764 от 17.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 2280/2010 г., VII о., докладчик съдията Иван Раденков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Шамс Алдун Мухарем Саед Хуссин, гражданин на Сирия против Решение № 223/30.12.2009 г., постановено по адм. дело № 362/2009 г. на Административен съд гр. Видин, с което е отхвърлена жалбата му срещу Заповед № 507/03.12.2009 г. на началника на Гранично полицейско управление гр. Видин, с която му е наложена принудителна административна мярка "забрана за влизане в Република България за срок от 5 години". Твърди се, че обжалваното решение е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон и съществено нарушение на административнопроизводствените правила и необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му и постановяване на друго, с което оспорената заповед бъде отменена. Ответникът по касационната жалба - Началника на Гранично полицейско управление гр. Видин, редовно призован, не се явява и представлява и не ангажира становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд като прецени събраните по делото писмени доказателства, обсъди становищата на страните, намира жалбата за подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна, с оглед на което е процесуално ДОПУСТИМА. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: С решението по цитираното дело Административен съд гр. Видин е отхвърлил като неоснователна жалбата на Шамс Алдун Мухарем Саед Хуссин, гражданин на Сирия, против Заповед № 507/03.12.2009 г. на началника на Гранично полицейско управление гр. Видин, с която, на основание чл. 42з, ал. 1 и ал. 3, вр. чл. 10, ал. 1, т. 7 и чл. 44, ал. 1 от Закона за чужденците в Република България (ЗЧРБ), му е наложена принудителна административна мярка "забрана за влизане в Република България за срок от 5 години". За да постанови този резултат първоинстанционният съд е приел, че жалбоподателят е влязъл в страната с цел миграция към трета държава, при което са налице установените в административното производство обстоятелства, посочени като фактическо и правно основание за издаване на заповедта. Крайният извод на съда е, че обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган, в установената от закона форма, като при издаването му са спазени административнопроизводствените правила и материалния закон. Върховният административен съд, състав на седмо отделение намира, че при установените по делото релевантни факти, изводите на първоинстанционния съд са правилни. Като правно основание за издаване на обжалваната заповед са посочени разпоредбите на чл. 44, ал. 1 и чл. 42з, ал. 1 и ал. 3, във връзка с чл. 10, ал. 1, т. 7 от ЗЧРБ. Съгласно чл. 42з, ал. 1 от ЗЧРБ, забрана за влизане в Република България се налага, когато са налице основанията по чл. 10 - когато лицето е направило опит да влезе в страната или да премине през нея чрез използване на неистински или преправени документи, виза или разрешение за пребиваване. В конкретния случай, издавайки обжалваната заповед, административният орган е съобразил данните съдържащи се в предложение рег. № 16097/03.12.2009 г., а именно - лицето се е опитало да премине границата на страната с неистинска лична карта. При тези данни, първоинстанционният съд правилно е приел, че действията на административния орган по издаване на обжалваната заповед са законосъобразни и извършени в съответствия с чл. 44, ал. 1 и чл. 42з, ал. 1 и ал. 3 от ЗЧРБ. По отношение на изложените в касационната жалба доводи, че оспорената заповед е постановена в нарушение на АПК и първоинстанционният съд не се е съобразил с положението на чужденеца и качеството му на беглец (бежанец) и др. факти, касаещи начина на установяване на влизането му в страната, съдът намира същите за неоснователни и неотносими към предмета на настоящият процес - нямат пряко правопораждащо действие относно законосъобразното пребиваване на чужденеца в страната ни. С оглед на този извод и по изложените съображения Върховният административен съд намира, че не са налице изложените в касационната жалба отменителни основания. Обжалваното решение на Административен съд гр. Видин съответства на материалния закон и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение