Решение № 2488 от 28.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 11337/2016 г.

Решение № 2488 от 28.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 11337/2016 г., V о., докладчик председателят Анна Димитрова Производството е по чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по жалба на М. С. Д., от [населено място], подадена чрез процесуален представител, против заповед № ЧР-05-134/03.08.2016 г. на министъра на правосъдието. С оспорената заповед на основание чл. 10, ал. 2, т. 5 и чл. 19, ал. 2 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/, вр. с чл. 226, ал. 1, т. 15 от Закона за министерството на вътрешните работи /ЗМВР/ е прекратено служебното правоотношение на Д. след като назначеният държавен служител е упражнил правото си на пенсия - по инициатива на органа по назначаване. Жалбоподателят твърди, че са допуснати нарушения на материалния закон и съществени нарушения на административнопроизводствените правила при издаването на административния акт. Поддържа, че посоченото правно основание в оспорената заповед не съответства на фактическата обстановка. Служебното правоотношение между служителя и Министерството на правосъдието е възникнало на 20.12.1990 г. и до този момент той не е напускал службата си. Иска отмяна на заповедта и присъждане на разноски. Ответникът - Министър на правосъдието - редовно призован, не изразява становище. Върховният административен съд, тричленен състав на пето отделение, намира подадената жалба за процесуално допустима, а по същество - за основателна. Към момента на издаване на оспорената заповед М. С. Д. е изпълнявал длъжността - зам. -главен директор на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" /ГДИН/. Видно от приложената кадрова справка в пенитенциарната система същият постъпва на работа на 20.12.1990 г. Със заповед № ЛС-03-3259/13.12.1990 г. на първи зам. -министър на правосъдието е назначен за "инспектор-дежурен офицер" в затвора в [населено място]. От 10.12.2012 г. със заповед № ЧР-05-754/10.12.2012 г. на министъра на правосъдието е прекратено служебното му правоотношение поради придобиване право на пенсия при условията на чл. 69 от Кодекса за социално осигуряване - по инициатива на органа по назначаването. Прекратяването на служебното правоотношение е оспорено от служителя и с влязло в сила решение /като неоспорено/ № 4346/28.03.2013 г. по адм. д. № 1609/2013 г. на тричленен състав на ВАС административният акт е отменен, в следствие на което със Заповед № ЧР-05-313/20.05.2013 г. на министъра на правосъдието служителят е възстановен на работа. Считано от 15.08.2015 г., видно от приложена справка от Националния осигурителен институт - Д. е упражнил правото си на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Със заповед на министъра на правосъдието № ЧР-05-134/03.08.2016 г., на основание чл. 10, ал. 2, т. 5 и чл. 19, ал. 2 от ЗИНЗС, вр. с чл. 226, ал. 1, т. 15 от ЗМВР е прекратено служебното правоотношение на Д.. В мотивната част на административния акт се посочва, че правоотношението се прекратява "след като назначеният държавен служител е упражнил правото си на пенсия - по инициатива на органа по назначаване", считано от датата на връчване на заповедта. Административният акт е издаден от компетентен административен орган. Съгласно чл. 10, ал. 2, т. 5 от ЗИНЗС министърът на правосъдието осъществява правомощията на орган по назначаване съгласно Закона за Министерството на вътрешните работи и Закона за държавния служител за държавните служители в Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" и териториалните ? служби. Административният акт е издаден в изискуемата от закона форма. Служебното правоотношение се прекратява от органа по назначаването с административен акт, който се издава в писмена форма и трябва да съдържа правното основание за прекратяване и дължимите обезщетения. Административният акт е издаден при несъществени нарушения на изискуемата процедура. Съгл. чл. 228, ал. 1 от ЗМВР органът по назначаването прекратява служебното правоотношение с едномесечно предизвестие като при неспазване срока на предизвестие на държавния служител се дължи обезщетение за неспазения срок на предизвестието. Административният акт е издаден на 03.08.2016 г. и връчен на същата дата. Макар органът по назначаване да не е спазил изискването за връчване на акта с предизвестие, това обстоятелство само по себе си не обосновава незаконосъобразност на административния акт. Неспазването на срока за прекратяване на правоотношението с предизвестие дава възможност на служителя да претендира обезщетение за неспазения срок на предизвестието, но не и да мотивира незаконосъобразност на административния акт по смисъла на чл. 146 от АПК. Административният акт е издаден при нарушение на материалния закон и неговата цел. Правното основание, послужило на административния орган да издаде оспорения административен акт, е текстът на чл. 226, ал. 1, т. 15 от ЗМВР съобразно който служебното правоотношение на държавен служител в МВР се прекратява, когато то е възникнало, след като назначеният държавен служител е упражнил правото си на пенсия - по инициатива на органа по назначаване. Т. е. за да е налице хипотезата на чл. 226, ал. 1, т. 15 от ЗМВР следва да са налице две кумулативни обстоятелства, настъпили в определен порядък: Служителят да е упражнил правото си на пенсия и след този момент да е възникнало неговото правоотношение с МВР. Не е спорно по делото, че е налице първата предпоставка - служителят е упражнил правото си на пенсия, считано от 15.08.2015 г., в който момент същият е бил в служебно правоотношение с Министерство на правосъдието, което е видно и от служебната справка /л. 29 - л. 30/, според която след възстановяването му на длъжност от 23.05.2013 г. до прекратяване на служебното му правоотношение с оспорената заповед Д. е бил в служебно правоотношение с Министерство на правосъдието. Отделно от това, тъй като през 2013 г. Д. е бил възстановен на работа след отмяна с влязло в сила решение по адм. дело № 1609/2013 г. на ВАС на предходната заповед за прекратяване на служебното му правоотношение, се счита, че служебното му правоотношение не е било прекъсвано през периода 2012 г. - 2013 г. Следователно не е била налице втората кумулативна предпоставка за реализиране на хипотезата на чл. 226, ал. 1, т. 15 от ЗМВР. Материалната незаконосъобразност на административния акт е самостоятелно основание за неговата отмяна. За служителите, които са встъпили в служебно правоотношение преди упражняване правото на пенсия, не е налице възможност за прекратяване на правоотношението по инициатива на органа по назначаването по смисъла на ЗМВР, поради което обстоятелство актът е издаден и в нарушение на целта на ЗМВР - да не се назначават лица, вече упражнили правото си на пенсия. Оспорената заповед като незаконосъобразна следва да бъде отменена. На жалбоподателя следва да се присъдят претендираните заплатени разноски за адвокатско възнаграждение, доказани с приложен договор за правна защита и съдействие от 12.08.2016 г. в размер на 1 800 /хиляда и осемстотин/ лева, на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, платими от Министерство на правосъдието. Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, върховният административен съд, тричленен състав на пето отделение