Решение № 4436 от 4.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7876/2017 г.

Решение № 4436 от 4.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7876/2017 г., VIII о., докладчик съдията Димитър Първанов Производство по чл. 208 и сл. АПК вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано по касационна жалба на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" В. Т. при ЦУ на НАП против Решение № 168 от 1.06.2017 г. на Административен съд В. Т. по адм. дело № 603 по описа на съда за 2016 г., с което по жалба на "Л. Л." ЕАД със седалище и адрес на управление гр. С., ул. "Р." №..., представлявано от управителя М. Н. Б., е отменен Ревизионен акт № Р-04000415004729-091-001/8.06.2016 г., на орган по приходите при ТД на НАП - В. Търново, потвърден с Решение № 256/23.08.2016 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика" В. Т. при ЦУ на НАП в обжалваната част, с която на ревизираното лице е отказано право на данъчен кредит в размер общо на 35 656,09 лв. за данъчни периоди м. 04 и м. 06 2015 г. и са начислени лихви, в размер общо на 3 650,10 лв. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно, постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необосновано в нарушение на материалния закон-отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът твърди, че съдът необосновано, въз основа на събраните доказателства е приел, че е доказано реалното доставяне на грозде, сортове мерло, каберне и мавруд на ревизираното дружество по процесните фактури на посочения доставчик в данъчни периоди м. 04 и м. 06.2015 г. Отчита се и обстоятелството, че липсва търговска кореспонденция между "Л. Л." ЕАД и "Н. Л. 05" ЕООД и не е доказано прекия доставчик да е разполагал със стоков, капацитет за изпълнение на доставките. Съдът неправилно е приел, че от заключението на вещото лице по ССЕ се доказва, че доставките са реални. Иска се отмяна на съдебното решение и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба - "Л. Л." ЕАД, чрез адв. Р. Д. от ВТАК взема становище за неоснователност на жалбата. Претендира разноски по делото. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбата процесуално допустима, а по същество-неоснователна, поради следното: Спорът пред първоинстанционния съд е бил относно законосъобразността на РА, в обжалваната част, с която на ревизираното лице е отказано право на данъчен кредит в размер общо на 35 656,09 лв. за данъчни периоди м. 04 и м. 06.2015 г. и са начислени лихви, в размер общо на 3 650,10 лв. За да отмени РА съдът е приел, че актът е издаден от компетентен орган. Административния съд е обсъдил събраните в хода на ревизията и на съдебното производство доказателства, които обосновават извода, че с процесните фактури са документирани сделки, които са били извършени в действителност от самият издател на фактурите. По време на ревизията са представени доказателства за приемо-предаване на процесната стока. От доказателствата събрани по време на ревизията се установява, че прекият доставчик е разполагал със стока от вида на процесната, както и че спорните доставки са били обект на последваща реализация от страна на ревизираното лице. Предмет на процесните фактури са родово определени стоки - винено грозде, собствеността върху които се прехвърля чрез предаването им като способ за индивидуализацията им. Решението е валидно, допустимо и правилно, поради което касационната инстанция го оставя в сила. Неоснователно е оплакването на касатора за необоснованост на извода на първоинстанционният съд за реалност на спорните доставки. Съдът подробно е обсъдил всички събрани по време на ревизията гласни и писмени доказателства заедно с неоспореното заключение на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза и въз основа на тях правилно е приел, че доставките на различни сортове грозде са реални. По време на ревизията са представени спорните фактури с предмет: "грозде - каберне", "грозде - мерло" и "грозде - мавруд", складови разписки, приемни бележки и товарителници. Предметът на спорните стоките са подробно описани по вид и количество, както в издадените фактури, така и в горепосочените съпътстващи ги документи. Неоснователно е оплакването в касационната жалба, че липсва търговска кореспонденция между "Л. Л." ЕАД и "Н. Л. 05" ЕООД. Още по време на ревизията са представени множество документи от доставчика и от ревизираното лице, въз основа на които се установява, че дружествата са работили заедно. По делото са събрани доказателства, че прекият доставчик е разполагал със стока от вида на процесната, което се вижда от договора, сключен между "Ш. М. 93" и "Н. Л. 05" ЕООД за продажба на грозде. Неоснователни са оплакванията в касационната жалба относно оспорените по реда на чл. 193 от ГПК доказателства. Както и друг път ВАС е посочвал в свои решения при оспорване на частни документи производство по реда на чл. 193 от ГПК следва да се открива само за тяхната автентичност, но не и относно верността им, тъй като същите не се ползват с обвързваща материална доказателствена сила и съдържанието им следва да бъде конкретно ценено с оглед всички доказателства по делото. Настоящият състав не споделя и оплакванията в касационната жалба за липсата на доказателства за автентичността на оспорените документи. Всеки автентичен документ доказва, че материализираното в него изявление е било направено от подписалото го лице, а по аргумент от чл. 301 от ТЗ при действия на лице без представителна власт от името на търговец, се смята, че търговецът потвърждава действията, ако не се противопостави веднага след узнаването. Разпоредбата намира приложение както при сключването на търговски сделки, така и при потвърждаването на тяхното изпълнение, поради което, след като частните документи са представени в хода на ревизията от доставчика и той не е възразил, че подписалото ги лице е без представителна власт, то ирелевантно е чий точно е положеният от негово име подпис в тях. Правилно първоинстанционният съд е кредитирал приемните бележки и товарителниците, съставени между получателят и неговия доставчик, като годни доказателства, удостоверяващи прехвърлянето правото на разпореждане на стоките от "Н. Л. 05" ЕООД на "Л. Л." ЕАД. Тези документи имат за цел да удостоверят самият факт на предаването. В тази си част тяхното съдържание кореспондира изцяло, последователно и непротиворечиво с всички други събрани по делото доказателства: гласни, писмени и приетото без оспорване заключение на ССЕ. Получаването на стоката и нейното фактическо наличие, както и произхода от процесния доставчик като издател на фактурите доказва и приетата без оспорване ССЕ, която установява, че воденото счетоводство на "Л. Л." ЕАД позволява пълна проследимост на доставените стоки по процесните фактури, до влагането им в производството за готова продукция и нейната последваща реализация. Тъй като спорът е изяснен от фактическа страна и не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, решението в посочената част следва да бъде оставено в сила. На ответника по касация следва да се присъдят претендираните разноски в размер на 1 710 лв. като по делото са представени договор за правна защита и съдействие и доказателства, че сумата е заплатена по банков път. Водим от горното, Върховният административен съд, състав на осмо отделение