Решение № 4051 от 19.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8179/2017 г.

Решение № 4051 от 19.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8179/2017 г., V о., докладчик съдията Юлия Ковачева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс.

Образувано е по касационна жалба на кмета на община Търговище против решение № 38 от 26.05.2017 г. по адм. дело № 68/2017 г. на Административен съд – Търговище в отменителната част. В нея са развити доводи за неправилност на съдебния акт и се иска отмяната му.

Ответникът по касационната жалба – Н. Н., представя писмено възражение, в което поддържа, че обжалваното решение е правилно и не са налице касационни основания за отмяната му.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за частична основателност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на пето отделение, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. За да се произнесе по съществото й, приема следното:

С обжалваното решение Административен съд – Търговище е отменил решение № РШ-ДОИ-12/05.04.2017 г. на кмета на община Търговище, с което на Н. Н. е предоставена обществена информация по негово заявление вх. № ДОИ-12/23.03.2017 г. по т. 1 и 5 и е върната административната преписка за ново произнасяне на задължения субект, при спазване на указанията, дадени от съда. Съдът е отхвърлил жалбата на Н. Н. против решението на кмета на община Търговище в частта, с която му е предоставена обществена информация по заявление вх. № ДОИ-12/23.03.2017 г. по т. 2 и 4. Решението в тази част не е обжалвано от заявителя и е влязло в сила.

За да постанови обжалвания резултат, съдът е приел следните фактически и правни обстоятелства:

Н. Н. е подал заявление за достъп до обществена информация вх. № ДОИ-12/23.03.2017 г. до кмета на община Търговище, с което е поискал да му предоставена информация по поставените от него въпроси във връзка със собствения му недвижим имот УПИ ІХ-499, кв. 18, с идентификатор № 733626.502.75 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Търговище. В заявлението са формулирани следните въпроси: 1. От коя година се заплаща данък сгради и такса смет за 1310 км. м., представляващи УПИ IX-499 от кв. 18 с идент. № 73626.502.75 и УПИ № Х-229 в кв. 18 с идент. № 73626.502.74 по КК и КР на гр. Търговище? 2. Каква сума е заплатил Н. Н. и Й. М. при сделката с нотариален акт № 195/14.04.2004 г., том 1, рег. № 1722, дело № 234/2004 г. на нотариус с район на действие – Районен съд – Търговище? 3. Какъв е отговорът на община Търговище до Н. Н. при извършеното замерване през периода от 1990 до 2001 г. на описаните недвижими имоти УПИ IX-499 и УПИ № Х-229 в кв. 18 по КК и КР на гр. Търговище? 4. Да са даде информация за търговското дружество от гр. Варна включваща: името, ЕИК, адреса и управителя, което е връщало иззетите земи по време на социализма по плана от 1965 г. 5. В кой период от време М. М. е бил собственик на УПИ XIII - 229, кв. 27 по плана на гр. Търговище, кв. Въбел и какви промени са извършвани в кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Търговище от м. февруари 1965 до 31.12.2005 г. ?

С обжалваното пред административния съд решение № РШ-ДОИ-12/05.04.2017 г., кметът на община Търговище отговорил на поставените въпроси от заявителя, както следва:

1. Община Търговище разполага с актуална база данни относно заплащането на данък сгради и такса смет от 01.01.1998 г., когато влиза в сила Закона за местните данъци и такси.

1. Община Търговище не може да изрази отношение по изповядана сделка, по която не е страна, като са посочени страните по прехвърлителната сделката, предмет на цитирания нотариален акт.

1. В архива на община Търговище няма данни относно замервания, които да са извършвани през 90-те години, засягащи имота на Н. Н. Описани са кадастралните и регулационни планове, засягащи кадастралната и регулационна история на двата имота и издаваните скици за същите с нанесени промени в тях.

1. В архива на община Търговище не се съхраняват данни за фирмата, изработила регулационния план на с. Въбел, одобрен със заповед № 1338/14.09.1965 година.

1. Парцел ХІІІ – 229, кв. 27 по плана на с. Въбел, одобрен със заповед № 1339/14.09.1965 г. е бил собственост на Й. Б. и П. Б., видно от представения от Н. Н. нотариален акт № 49 от 01.03.1995 година. В скица, издадена от община Търговище с изх. № СК-ТСУ-345/08.04.2015 г. парцел ІІІ-229 е записан на М. М., като данни за собствеността са взети от разписния лист към плана от 1965 г. С писмо изх. № ТСУ-94-00-2095/25.08.2016 г. до Н. Н. е предоставено копие от разписния лист, от което е видно, че нотариален акт № 49 от 01.03.1965 г. не е записан в този разписен лист.

Съдът е описал представените по делото писмени доказателства за прехвърляне на собствеността върху имота, собственост на Н. Н.

При решаване на правния спор, съдът е приел, че в частта по т. 1 от заявлението на Н. административният орган не е отговорил на поставения въпрос. Счел е, че посочването от кой момент общината разполага с база данни за заплащане на местните данъци и такси не съдържа отговор на търсената информация, засягаща конкретния недвижим имот. По отношение на информацията, предмет на заявлението по т. 5, съдът е приел, че задълженият субект е отговорил за обект, който не кореспондира с данните за имота на праводателя на Н. Н. Намерил е също, че кметът на общината не е предоставил информация за периода, през който праводателят М. М. е бил собственик на посочения имот какви промени са извършвани в кадастралната карта (кадастралния план) и кадастрални регистри от м. февруари 1965 г. до 31.12.2005 г., поради което е приел за основателна жалбата в тази част.

При тези съображения, съдът е отменил обжалваното решение на кмета на община Търговище и върнал административната преписка с указания да се предостави търсената информация. По отношение на отговорите на задължения субект в оспореното решение по т. 3 и 4 съдът е приел съображенията за отказ за верни и обосновани и отхвърлил жалбата на Н. в тази част (в диспозитива, очевидно погрешно, е посочена т. 2, доколкото съдът е приел, че решението по т. 2 не е оспорено). Както вече се посочи, решението в отхвърлителната част е влязло в сила и не е предмет на касационна проверка.

Върховният административен съд, като прецени доводите и възраженията на страните в касационното производство, намира касационната жалба за неоснователна. Съдът правилно е приел, че търсената информация по т. 1 и 5 от заявлението на Н. е обществена по своя характер. Информацията се създава, събира и съхранява от общинската администрация, поради което кметът на общината, в качеството си на задължен субект, е бил длъжен да я предостави на заявителя. Верен е изводът на съда, че с отговорите по т. 1 и 5 от заявлението на Н. задълженият субект всъщност не е дал информацията, поискана от него. Релевираните оплаквания в касационната жалба, че търсената информация вече е предоставена, са неоснователни. Изложените в нея фактически обстоятелства по повод информацията, предмет на т. 5 от заявлението на Н. не могат да санират липсата на изчерпателен отговор по въпроса в оспореното решение. Доводите, че при новото разглеждане ще бъде предоставена същата информация, отразена в касационната жалба, не обуславят различен извод от изградения от решаващия съд за неточен и непълен отговор в обжалваното решение. Касаторът е длъжен да предостави търсената информация на заявителя, съобразно данните, с които разполага, в пълен и точен вид. Обстоятелството, че с част от формулираните въпроси в т. 5 от заявлението се търси информация, която е извън обсега на прерогативите му да обобщава - относно периода, през който визираното лице е бил собственик на обсъждания имот, не го освобождава от правния ангажимент да предостави наличната при него информация.

Предвид изложеното, обжалваното решение е правилно, не са налице касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК за отмяната му, поради което същото следва да се остави в сила.

С оглед изхода на спора юридическото лице, в чиято структура се намира касаторът – община Търговище, следва да заплати на ответника по касация Н. Н. направените разноски пред касационната инстанция в размер на 350 лв. за адвокатско възнаграждение, съгласно представените пълномощно и списък на разноските.

Водим от горното, Върховният административен съд, пето отделение,