Решение № 6763 от 23.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 10621/2017 г.

Решение № 6763 от 23.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 10621/2017 г., IV о., докладчик съдията Татяна Хинова Производството е по реда на чл. 208- чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по две касационни жалби, насочени срещу решение № 495 от 24.07.2017 г., постановено по адм. дело № 552/2017 г. от Административен съд - Х., с което е отхвърлена жалбата на М. С., гражданин на Афганистан, непълнолетен, придружаван от майка си Л. Р., против решение № 8553 от 10.04.2017 г. на председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет (ДАБ). Първата касационна жалба е подадена лично от М. С. и подписана от него и майка му в качеството й на негов законен представител. Втората жалба е подадена чрез адв. М. Ф., в качеството й на процесуален представител на касатора. И с двете касационни жалби се релевират доводи за неправилност на обжалваното съдебно решение поради противоречие с материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на обжалваното съдебно решение. Редовно призован за датата на съдебно заседание, М. С. не се явява. За него се явява адв. Филипова, която заявява, че поддържа и двете жалби по изложените в тях съображения. Ответникът - председателят на ДАБ, представляван в открито съдебно заседание от юрк. Христова, оспорва касационните жалби. Иска обжалваното съдебно решение като правилно и законосъобразно да бъде оставено в сила. Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбите. И двете касационни жалби са подадени в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, поради което разглеждането им е процесуално допустимо. Разгледани по същество, касационните жалби са неоснователни. Производството пред Хасковския административен съд е било образувано по жалба М. С., гражданин на Афганистан, непълнолетен, действащ със съгласието на майка си Л. Р., против решение № 8553 от 10.04.2017 г. на председателя на ДАБ, с което на жалбоподателя на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ) е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут. С обжалваното в настоящото производство решение административният съд в производство по чл. 87 от ЗУБ е отхвърлил жалбата. За да постанови този резултат, съдът е приел, че оспореният пред него акт изхожда от компетентен административен орган. Същият отговарял и на общите изисквания за форма и съдържание по чл. 59 от АПК. В решението били посочени, както фактическите, така и правните основания за издаването му. При издаването му не били допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. В хода на производството с чужденеца било проведено интервю, отразено в нарочен протокол, прочетен на интервюирания в присъствието на преводач на разбираем за него език. Не се установявало и нарушение на чл. 58, ал. 9 от ЗУБ. Спазени били и процедурните изисквания на чл. 15, ал. 6 от Закона за закрила на детето, като административният орган уведомил Дирекция "Социално подпомагане" по настоящия адрес на детето, която изпратила свой представител, присъствал на проведеното интервю. Административният орган изпълнил задължението си преди произнасяне по молбата за международна закрила да прецени всички относими факти, декларации или документи, свързани с личното положение на молителя и с държавата му по произход. Съдът е приел, че не е налице и нарушение на правилото на чл. 75, ал. 2 от ЗУБ, частен случай на правилото на чл. 35 от АПК. Органът подробно обследват всички заявени от търсещия закрила факти от личната му бежанска история, като подробно анализирал същите, като въз основа на тях възприел, че те не установяват наличие на предприето по отношение на жалбоподателя преследване по см. на чл. 8, ал. 4 от ЗУБ в страната му на произход - Афганистан. Относно материалната законосъобразност на атакувания акт съдът е приел, че изхождайки от фактите от изнесената пред него бежанска история, ответникът е възприел правилен извод за липса на преследване, което да се обосновава от някоя от причините, посочени в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ. В представената бежанската история нямало нито един обоснован фактически довод за проявен спрямо оспорващия акт на преследване от страна на официалните власти в Афганистан. Нямало нито един довод, че жалбоподателят е бил обект на преследване в Афганистан и от някоя друга организация. Заявените от молителя "заплахи" от страна на талибаните, отправени към баща му да напусне работа и изнудването на семейството за пари, не представлявали актове на преследване поради религията, националността, пола, или други релевантни по смисъла на ЗУБ обстоятелства. Същите не следвало да се третират като акт на преследване, а по-скоро представлявали криминално деяние. Правилен, според съда, бил изводът на административния орган, че сочените от чужденеца причини за напускането на страната не отговарят и на разпоредбите на чл. 8, ал. 4 от ЗУБ. Нито молителят, нито семейство му били заплашвани или преследвани по етнически или религиозни причини. Не се установявало спрямо чужденеца да е осъществено преследване, релевантно на чл. 8, ал. 2-5 от ЗУБ, както и бъдещ риск от такова. Съдът е приел за правилна преценката на административния орган и за липса на предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут на основанията, посочени в чл. 9, ал. 1, т. 1-2. Чужденецът не изтъквал като причина за напускането на родината си наличието на опасност да бъде осъден на смъртно наказание или екзекуция, или пък да бъде подложен на изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание. Не намирала приложение в конкретния случай и хипотезата на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. От събраните от органа данни за положението в Афганистан се установявало, че на територията му, вкл. и в района на провинция Нантархар, откъдето идвал жалбоподателят, били регистрирани прояви на насилие, включително самоубийствени атентати. Не били обаче налице данни за проява на такъв въоръжен конфликт, който да обхваща цялата територия на страната, поради което съдът е приел, че макар и в значителна степен да е налице несигурност, положението в Афганистан не можело да се приеме за достигащо такава степен на безогледно насилие, което да го определя като въоръжен конфликт, по отношение на който да намира приложение тълкуването на чл. 15, б. "в" от Директива 2004/83/ЕО на Съвета (отм.), дадено с решение от 17.02.2007 г. по дело № С-465/2007 г. на СЕС, съответно не била налице специфичната хипотеза по чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ за предоставяне на хуманитарен статут. Обжалваното решение е правилно. Обосновано административният съд, изхождайки от събраните по делото писмени доказателства, подробно анализирани от него, е приел, че не са налице фактическите основания за предоставяне статут на бежанец на молителя, изчерпателно изброени в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ. Изнесените от М. С. причини да напусне страната си - заплахи, отправени до баща му от талибаните, заради това, че работел с американци, но липса на каквито и да било преследвания и/ или заплахи лично към него, отправени от талибаните, не обосновават основателен страх от преследване поради неговата раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение, които да мотивират нежеланието му да се завърне в държавата си по произход. Неоснователни са и оплакванията, съдържащи се в касационната жалба, подадена чрез адв. Филипова, че при постановяване на обжалвания административен акт на търсещия закрила непълнолетен не била осигурена специалната закрила по чл. 15, ал. 6 от Закона за закрила на детето. Видно от заповед № 2605/383Д-1964 от 26.08.2016 г. на директора на Дирекция "Социално подпомагане" - Харманли на непълнолетния чужденец е определен социален работник от отдел "Закрила на детето" към дирекцията, който да присъства при провеждане на интервюто. Видно от протокол от проведено с М. С. на 05.01.2017 г. интервю, на същото е присъствал определения социален работник - М. Н. Обосновани са изводите на Хасковския административен съд и за това, че не са налице материалните предпоставки за уважаване молбата на М. С. за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1-3 от ЗУБ. Правилно съдът, предвид данните, съдържащи се в интервюто на молителя, е приел, че липсват доказателства същият да е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко и унизително отнасяне, тежки и лични заплахи срещу живота и личността му като гражданско лице в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. Видно от мотивите на обжалваното решение, съдът е разгледал подробно данните от последната официална справка за обстановката в Афганистан от 23.05.2017 г. и е мотивирал решението си именно с установеното в нея актуално положение в държавата на произход на чужденеца. На база тези данни съдът обосновано е приел, че в Афганистан към настоящия момент липсва основание да се приеме, че е налице състояние на вътрешен или международен въоръжен конфликт по смисъла на тези понятия, възприети в решение на Съда на ЕС от 17.02.2009 г. по дело C-465/07 по тълкуването и прилагането на чл. 15, буква "в" от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29.04.2004 г. относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила, във връзка с чл. 2, буква "д" от същата директива. Съгласно това решение съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да представи доказателство, че той представлява специфична цел поради присъщи на неговото лично положение елементи; съществуването на такива заплахи може по изключение да се счита за установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите на държава-членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхна територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи. От представената пред настоящата инстанция справка от Дирекция "Международна дейност" при ДАБ относно положението в И. Р. А., актуална към 05.04.2018 г. се установява, че макар и обстановката да е неспокойна и нестабилна, същата е в процес на стабилизиране. От страна на правителството са предприети действия по прочистване от терористи на най-застрашените провинции, както и е отправена покана до талибаните за безусловни мирни преговори и очертаването на рамка за мир. На този призив талибаните все още не са отговорили официално, но на 14.02.2018 г. са публикували отворено писмо до американския народ, в което призовават за прекратяване на войната чрез диалог между тях и американското правителство. Организацията на талибаните в момента била разпокъсана и фрагментирана, като в справката подробно са описани отделните нейни части, както и районите на влиянието им. Наблюдавал се и по-голям икономически растеж през последните години, който се дължи на подобренията в сигурността, политическата стабилност и продължителни високи нива на потоците от помощи. Според съветника по въпросите на сигурността в международното сътрудничество за развитие, конфликтът в Афганистан бил с нисък интензитет - ситуацията ескалирала спорадично и в отделни провинции имало единични инциденти. Предвид изложеното не може да се приеме, че са налице "тежки и лични заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен вътрешен или международен конфликт" по смисъла на тълкуванието, дадено в горецитираното решение на СЕС. По тези съображения настоящата касационна инстанция намира, че решението на Административен съд - Х. е правилно и следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,