Решение № 10359 от 11.07.2011 г. на ВАС по адм. д. № 2373/2011 г.

Решение № 10359 от 11.07.2011 г. на ВАС по адм. д. № 2373/2011 г., VI о., докладчик съдията Атанаска Дишева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Петрана Петракиева Ангелова от гр. София против решение № 3797/24.11.2010 г., постановено по адм. дело № 6656/2010 г. по описа на Административен съд София - град, с което е отхвърлена жалбата й против решение № 294/29.07.2010 г. на главния директор на Столично управление "Социално осигуряване" /СУ"СО"/ и потвърденото с него разпореждане № 3607196530/05.03.2010 г. на ръководител "ПО". Касаторът поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че общата сума на брутното й трудово възнаграждение за периода от 01.01.1981 г. до 31.12.1983 г. е 8249,20 лв., а не както е прието в разпореждането и от съда - 8104 лв.; твърди също, че стажът й в Ремонтен завод "Трактор" - гр. Плевен е от първа категория, а не от трета, както е прието от административния орган и от съда. Моли решението да бъде отменено, а вместо него постановено друго, с което да бъде уважена жалбата й. Претендира присъждане на разноски. Ответникът по касационната жалба - директорът на Столично управление "Социално осигуряване", не е изразил становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспорения съдебен акт. Върховният административен съд, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото, намира следното: Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно. С обжалваното решение на Административен съд София - град е отхвърлена жалбата на Петрана Петракиева Ангелова против решение № 294/29.07.2010 г. на главния директор на СУ"СО" и потвърденото с него разпореждане № 3607196530/05.03.2010 г. на ръководител "ПО". За да постанови това решение съдът е приел, че пенсията на жалбоподателката е отпусната с разпореждане № 3607196530 от 26.09.1991 г. по чл. 2 ЗП (отм.), считано от 22.07.1991 г. при зачетен трудов стаж 34 години, 8 месеца и 23 дни от трета категория, в които е включен и трудов стаж за времето от 15.08.1951 г. до 01.11.1954 г. на длъжност "фрезист" в Ремонтен завод "Трактор" - гр. Плевен. С разпореждане № 3607196530 от 05.03.2010 г., което е предмет на оспорването пред съда, на основание чл. 99, ал. 1, т. 6 КСО е изменена личната пенсия за осигурителен стаж и възраст, съгласно което е признат осигурителен стаж от втора категория труд - 4 години, 5 месеца и 24 дни, осигурителен стаж от трета категория - 30 години, 9 месеца и 14 дни, общ осигурителен стаж, превърнат към трета категория - 36 години, 4 месеца и 22 дни, като е посочено също, че е взето предвид общо брутно възнаграждение за времето от 01.01.1981 г. до 31.12.1983 г. в размер на 8104 лв. Съдът е приел за неоснователно възражението на жалбоподателката за размера на осигурителния доход за периода 01.01.1981 г. - 31.12.1983 г., като е посочил, че в удостоверение обр. УП 2 № 94-00-62 от 25.06.1998 г. за този период е посочена именно сумата 8103,90 лв., която е закръглена на 8104 лв. Този осигурителен доход е взет предвид при изменение на пенсията с разпореждане от 29.07.1998 г., като по-благоприятен от използвания преди това. В тази връзка съдът е посочил, че не е доказано твърдението на жалбоподателката, че пенсионните органи са взели друг размер на брутното трудово възнаграждение за периода 01.01.1981 г. - 31.12.1983 г. Съдът е приел за неоснователно и възражението относно категорията на труда, положен от жалбоподателката на длъжността "фрезист" в ремонтен завод "Трактор" - гр. Плевен през периода 15.08.1951 г. - 01.11.1954 г. В тази връзка е посочил, че труда е зачетен от трета категория при отпускането на пенсията с разпореждането от 26.09.1991 г. Изложил е съображения, че няма основания за определяне на този труд като такъв от първа категория съгласно разпоредбите на дял първи в т. 1 - т. 6 включително и на дял четвърти в т. т. 66а, 66б, 66в, 66д и 66ж от Правилника за категоризиране на труда при пенсиониране /ПКТП/, като в тази връзка не са представени никакви доказателства. Настоящият касационен състав на съда намира, че обжалваното решение е правилно. Релевантните факти и обстоятелства по спора са правилно установени от първоинстанционния съд. На Петрана Петракиева Желева, касатор в настоящото производство, е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст с разпореждане от 29.06.1991 г., а с разпореждането, което е предмет на оспорването пред съда - № 3607196530 от 05.03.2010 г. е изменен размера на пенсията на основание чл. 99, ал. 1, т. 6 КСО. Това разпореждане е издадено в изпълнение на указанията на съда с решение по адм. дела № 7036/2009 г. на АССГ за преизчисляване на размера на отпуснатата лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, като се зачете осигурителен стаж на лицето за периода от 25.07.1960 г. до 26.09.1961 г. като "плетачка" в ДИП "Саня" гр. Плевен. Възражението на жалбоподателката, поддържано и пред настоящата инстанция, без да са изложени мотиви за това е, че с оспореното разпореждане неправилно е взет предвид осигурителен доход за периода от 01.01.1981 г. до 31.12.1983 г. в размер на 8104 лв., вместо в размер на 8249,20 лв. Правилно съдът е посочил, че този осигурителен доход е взет предвид за преизчисляване на пенсията с предходно разпореждане на пенсионния орган. Размерът на осигурителния доход за посочения период се установява с удостоверение обр. УП 2 № 94-00-62 от 25.06.1998 г., издадено от "Разпространение на печата" ЕАД и този размер е 8103,90 лв., както е взет предвид при определяне на пенсията, със закръгляне на 8104 лв. Жалбоподателката не е представила никакви доказателства в подкрепа на твърдението си за различен размер на осигурителния доход за този период, поради което първоинстанционният съд обосновано е приел възражението й за неоснователно. Относно възражението за неправилно определяне на категорията на труда на жалбоподателката на длъжността "фрезист" в Ремонтен завод "Трактор" - гр. Плевен през периода 15.08.1951 г. - 01.11.1954 г., изводите на съда също са правилни. Работата на посочената длъжност и в конкретното предприятие не попада в нито една от хипотезите, изброени в разпоредбите на ПКТП (отм.), регламентиращи труд от първа категория - в раздел първи, т. 1 - т. 6л включително и в раздел четвърти т. т. 66а, 66б, 66в, 66д, 66ж и 66к. Общото между различните хипотези, при които трудът е определен като първа категория е това, че се касае за труд, положен при особено тежки или вредни условия и производства, в конкретно определени предприятия и/или цехове съобразно отрасловата им принадлежност или особеностите на осъществяваната дейност. В тази връзка обосновано и правилно първоинстанционният съд е посочил, че от жалбоподателката не са представени доказателства, от които да се направи извода, че длъжността "фрезист" в Ремонтен завод "Трактор" гр. Плевен през процесния период е била свързана с изпълнение на трудова функция при особено тежки или вредни условия, което да обуславя определянето на труда като такъв от първа категория. Пред настоящата инстанция също не са представени доказателства, нито са направени доводи в подкрепа на претенцията на жалбоподателката за определяне на категорията на труда за спорния период. В касационната жалба не са изложени никакви конкретни оплаквания, а при извършената проверка на съдебното решение съгласно чл. 218, ал. 2 АПК за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съдът не констатира нарушения. Поради изложеното, не са налице твърдяните касационни основания за отмяна, обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, не се възлагат разноски за производството пред касационната инстанция. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,