Решение № 3441 от 8.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 7748/2011 г.

Решение № 3441 от 8.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 7748/2011 г., VIII о., докладчик съдията Мира Райчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на "Сиберия груп" ООД, гр. Несебър, срещу решение № 452/12.04.2011 г., постановено по адм. дело № 1464/2010 г. по описа на Административен съд - Бургас, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против заповед за налагане на принудителна административна мярка № 331/12.07.2010 г. на началника на Митница Бургас. Релевират се оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Според касатора необосновано съдът е приел, че са налице фактическите основания за налагане на принудителната административна мярка с обжалваната заповед, тъй като дружеството "Сиберия груп" ООД не е стопанисвало процесния търговски обект към момента на проверката. Според касатора към този момент цялата търговска дейност е осъществявана от "Сиберия" ЕООД. Подробни съображения, обосноваващи направените оплаквания, се съдържат в писмените бележки на пълномощника на касатора адв. Ив. Гемков. Претендира се присъждане и на направените по делото разноски. Ответникът по касационната жалба - началникът на Митница Бургас, не е взел становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба, тъй като съдът се е съобразил с разпоредбите на чл. 124б, ал. 1 и 2 и чл. 124в, ал. 1 ЗАДС. Върховният административен съд, I отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежно легитимирана страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: За да отхвърли жалбата на "Сиберия груп" ООД, гр. Несебър, първоинстанционният съд е приел, че оспорената пред него заповед е законосъобразно издадена. Съдът е приел, че този акт е валидно издаден и не е възприел възраженията на жалбоподателя, че нарушението не е извършено от "Сиберия груп" ООД, а от "Сиберия" ООД. Същите е преценил като недоказана защитна теза на жалбоподателя, неподкрепена от събраните по делото доказателства. Съдът е обсъдил представените данъчни фактури за закупени цигари от "Сиберия" ЕООД през месеците януари и февруари 2010 г., както и от "Сиберия груп" ООД през месец март 2010 г., като е счел, че те установяват единствено факта, че и двете дружества са закупували цигари преди извършването на проверката и констатиране на нарушението, но не и кое дружество е осъществявало търговската дейност в обекта, находящ се в гр. Несебър, ул. "Хан Аспарух" № 12 в отделните моменти. Що се отнася до представените разрешително за търговия с тютюневи изделия № 934/2009 г., свидетелство за регистрация на фискално устройство от 3.7.2009 г., разрешение за ползване № 584/2000 г., договор за наем от 06.05.2009 г., удостоверение за регистрация на обект за търговия с храни № Т021811402, то съдът е посочил, че действително същите установяват, че "Сиберия" ЕООД е упражнявало търговска дейност в обекта в период, предхождащ извършването на проверка от митническите органи, но е ценил същите в светлината на съдържанието на документите, материализиращи относими към спора обстоятелства относно "Сиберия груп" ООД. Така, първостепенният съд се е позовал на факта, че непосредствено преди извършване на проверката, а именно на 04.05.2010 г. от Дарин Димитров Костов, в качеството му на управител на "Сиберия груп" ООД е подадено заявление с искане да му бъде издадено разрешение за търговия с тютюневи изделия на основание чл. 100а, ал. 2 ЗАДС. В мотивите на обжалваното решение съдът е констатирал наличието на изискуемите документи, приложени към това искане и е индивидуализирал същите. Конкретно се е спрял на декларацията от 27.04.2010 г., подписана от двамата съдружници, в която е посочен вид на обекта - магазин за хранителни стоки с точен адрес на обекта - гр. Несебър, ул. "Хан Аспарух" 12 и на договора за наем на същия обект от 06.03.2010 г. със срок на действие една година - т. е. до 06.03.2011 г., по отношение на които е приел, че установяват факта на стопанисване на обекта от "Сиберия груп" ООД към момента на проверката. Относно приложимите материалноправни разпоредби, съдът се е позовал на чл. 124б, ал. 1 ЗАДС, според която в случаите на налагане на административно наказание по чл. 124а от същия закон, се налага и ПАМ, а чл. 124в, ал. 1 ЗАДС вменява като задължение на административния орган да забрани и достъп до обекта. В този смисъл съдът е изложил мотиви, че при всички случаи на налагане на административно наказание по чл. 124а, ал. 1 ЗАДС кумулативно се прилага и ПАМ. Обжалваното решение е правилно постановено. Няма спор между страните по делото, че при издаването на оспорената пред административния съд заповед за налагане на ПАМ, на дружеството "Сиберия груп" ООД е издадено наказателно постановление - № 288-Н/12.07.2010 г., с което на основание чл. 108а, ал. 1 ЗАДС са отнети в полза на държавата тютюневи изделия, визирани в НП, наложена е имуществена санкция в размер на 50 000 лв., както и административно наказание на представляващите дружеството - лишаване от право да упражняват търговска дейност за срок от 1 месец в търговски обект: магазин за хранителни стоки, находящ се в гр. Несебър, ул. "Хан Аспарух" № 12. Правилно съдът е издирил приложимите материалноправни норми ги и е разтълкувал според смисъла, даден им от законодателя. При налагане на ПАМ по реда на чл. 124б от ЗАДС административният орган действа при условията на обвързана компетентност и наличието на условията по цитираната правна норма задължително предпоставя налагане на ПАМ. законосъобразно административният съд се е позовал и на нормата на чл. 124в, ал. 1 ЗАДС, съгласно която при налагане на ПАМ по чл. 124б, ал. 1 се забранява и достъпа до обекта на нарушителя. Правилна е и преценката, че тази забрана няма характер на самостоятелна ПАМ, а законосъобразността й е предпоставена от наложената мярка по чл. 124б ЗАДС. Още повече, че наложените наказания са потвърдени при съдебно обжалване на наказателното постановление. В тази връзка следва да се посочи, че настоящият състав намира за несъстоятелно оплакването, че първоинстанционният съд е "запълнил" изложението на мотивите си с процедурни констатации относно действията на административния орган при обвързана компетентност. Неоснователно е оплакването в касационната жалба, поддържано още пред първоинстанционния съд, че нарушението не е извършено от "Сиберия груп" ООД, а от "Сиберия" ЕООД. Видно от приложения към доказателствата по делото Протокол за осъществяване на оперативен контрол № 799/04.05.2010 г. се установява, че митническите органи са констатирали, че юридическото лице, осъществяващо дейност в проверявания обект е "Сиберия груп" ООД, който е подписан без възражения от управителя на дружеството, че не то е субектът, стопанисващ обекта. Това обстоятелство, разгледано в контекста на останалите посочени по-горе доказателства, установяващи по несъмнен начин връзката на последното дружество с обекта, предмет на митническата проверка, правилно е преценено от административния съд като фактор, опровергаващ тезата на "Сиберия груп" ООД, че в търговския обект е осъществявана търговска дейност не от адресата на обжалваната заповед. Предвид гореизложеното, настоящият съдебен състав счита, че обжалваното решение не страда от посочените от касатора пороци и като правилно следва да бъде оставено в сила - чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, осмо отделение,