Решение № 13579 от 12.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 6829/2009 г.

ВАСII отделение12.11.2009 г.докладчик Захаринка Тодорова

Диспозитив

Оставя в сила решение № 9/23.03.2009 г., постановено от Административен съд гр. Русе по адм. дело № 578/2008 г., с което е отхвърлена жалбата на Анелия Георгиева Йорданова срещу заповед № ДК-02-РС-15/3.10.2008 г. на Началника на РДНСК-Русе, издадена на основание чл. 225, ал. 1 ЗУТ. Решението е окончателно.

Мотиви

Решение № 13579 от 12.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 6829/2009 г., II о., докладчик съдията Захаринка Тодорова Производството по делото е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба от пълномощник на Анелия Георгиева Йорданова от с. Красен, общ. Иваново, обл. Русе, против решение № 9/23.03.2009 г., постановено от Административен съд гр. Русе по адм. дело № 578/2008 г., с което е отхвърлена като неоснователна, жалбата й срещу заповед № ДК-02-РС-15/3.10.2008 г. на Началника на РДНСК-Русе, издадена на основание чл. 225, ал. 1 ЗУТ, за премахване на незаконен строеж "едноетажна масивна постройка", находящ се в УПИ Х-371, кв. 44 по плана на с. Красен, осъществен без строителни книжа. Решението се счита неправилно, по изложени в касационната жалба оплаквания, се иска отмяната му. Ответната страна - Началника на РДНСК - Русе, се представлява от юрк. Грозданов, оспорващ жалбата. Решението на Административния съд - Русе се преценява като правилно и обосновано, иска се оставянето му в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. Върховният административен съд, в настоящия си състав при второ отделение, за да се произнесе, съобрази следното: Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна, срещу подлежащ на касационна проверка съдебен акт, което я прави процесуално допустима. По съществото си същата е неоснователна. Процесното решение е правилно, следва да бъде оставено в сила. При постановяването му е изяснена подробно и детайлно фактическата обстановка, като въз основа на нея са изведени изводи, които се споделят изцяло от настоящата инстанция. Не са допуснати твърдяните в касационната жалба нарушения на материалния и процесуалния закони - безспорно е установено по делото, че е налице незаконен строеж по смисъла на чл. 225 ЗУТ, извършен без издадено разрешение за строеж и без одобрени строителни книжа и проекти, с оглед което законосъобразно е наредено неговото премахване. Обосновано, въз основа на събраните доказателства, обсъдени поотделно и в съвкупност, включително и с оглед назначената съдебно-техническа експертиза, съдът е приел, че строежът не може да бъде узаконен по реда на § 184 ПЗРЗИДЗУТ, поради изтекъл срок. С основание е отхвърлена и тезата на касаторката, че не се касае за ново строителство, а за ремонт и укрепване, което не може да се възприеме при категоричните данни за запазен само един зид от съществувалата заварена постройка. Ирелевантен е фактът, че строежът е осъществен в стария обем, както и че състоянието на сградата е налагало осъществяването на строителните работи. Пред настоящата инстанция оплакванията се покриват с тези, развити подробно в съдебния акт, като естествено не се налага преповтарянето им. Правилно е отчетено, че дори да се приеме, че извършените работи са ремонтни, а не ново строителство, то безспорно се касае за основен ремонт, за който също се изисква строително разрешение. Липсата на такова, прави строителството незаконно и обосновава законосъобразността, както на процесната заповед за премахване, така и на съдебното решение, с което съдът е отхвърлил оспорването й. С оглед тези съображения, на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,

Цитирани разпоредби

1