Решение № 6713 от 19.6.2025 г. на ВАС по адм. д. № 4798/2025 г.

Производството е по реда на чл. 237 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, образувано по искане за отмяна от Кмета на община Пловдив, по реда на чл.239, т.1 от АПК, на влязлото в сила Решение 11258 от 20.12.2024г., постановено по адм. дело 1738/2024г. по описа на Административен съд - Пловдив, с което е задължен Кмета на община Пловдив да издаде заповед за одобряване на внесен проект за изменение на ПУП-ПРЗ и РУП на част от кв. 81 по плана на Централна градска част, град Пловдив, за ПИ с КИ 56784.521.1439 по КККР на град Пловдив, собственост на Ди Ес Пропърти Билд ЕООД, допуснат преди това за изработване със Заповед 11ОА1076/04.05.2011 г. на Кмета на община Пловдив. В искането за отмяна се твърди, че след постановяване на атакуваното по реда на отмяната решение, влязло в сила на датата на постановяването му - 20.12.2024г., е постановено решение 269 от 13.01.2025г. по адм.д.7198/2024г. по описа на ВАС, влязло в сила на същата дата, с което е обезсилено Решение 3617 от 18.04.2024г. по адм. дело 126/2023г. на Административен съд Пловдив и производството по делото е прекратено. Това производството е било образувано по жалба на Ди Ес Пропърти Билд ЕООД против решение 521/24.11.2022г. на Общински съвет Пловдив за одобряване изменение на ОУП на гр.Пловдив, в частта за имот с КИ 56784.521.1439 по КККР на град Пловдив. Това решение на ВАС се възприема от искателя като ново обстоятелство по смисъла на чл.239, т.1 от АПК. Претендира се отмяна на Решение 11258 от 20.12.2024г., постановено по адм. дело 1738/2024г. по описа на Административен съд - Пловдив и връщане на делото за ново разглеждане на друг съдебен състав от същия съд. В съдебно заседание, чрез юриск. Паланова, поддържа искането. Претендира присъждане на разноските в настоящото производство и прави възражение за прекомерност на претендираните от ответника такива. Ответникът - Ди Ес Пропърти Билд ЕООД, чрез адв. Иванов, в писмен отговор ангажира становище за недопустимост и алтернативно за неоснователност на искането за отмяна и претендира присъждане на разноските в настоящото производство. Върховният административен съд, второ отделение, намира искането за процесуално допустимо, тъй като се твърди, че новооткритото обстоятелство е станало известно на искателя на 13.01.2025г., а искането е входирано в Административен съд Пловдив на 11.04.2025г., тоест в рамките на преклузивния три месечен срок по чл.240, ал.1, т.1 от АПК. Същото е неоснователно по следните съображения: Съгласно чл. 239, т. 1 от АПК актът подлежи на отмяна, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната, т. е. нови обстоятелства, които са съществували към момента на постановяване на влязлото в сила Решение 11258 от 20.12.2024г., постановено по адм. дело 1738/2024г. по описа на Административен съд - Пловдив, но не са били известни на страната и то при положена грижа и процесуална активност в процеса. Представеното съдебно решение 269 от 13.01.2025г. по адм.д.7198/2024г. по описа на ВАС, на което се основава искането за отмяна, не съставлява "ново" доказателство по смисъла на горната разпоредба, а нововъзникнало такова, тъй като удостоверява настъпили след влизане в сила на атакуваното решение факти и обстоятелства. То е влязло в сила на 20.12.2024г., а решението което се твърди, че съставлява ново обстоятелство от съществено значение за делото се е появило в правния мир в последващ момент - 13.01.2025г., когато е влязло и в сила. Ето защо то не попада в приложното поле на чл.239, т.1 от АПК, тъй като не сочи на възникнали до приключване на делото факти и обстоятелства, които са твърдени в хода на процеса като релевантни и относими към предмета на делото. Предвид изложеното, Върховният административен съд, второ отделение, намира искането за отмяна за неоснователно, поради което следва да бъде отхвърлено. С оглед изхода на делото и своевременно направената и доказана от ответника претенция за присъждане на разноски, искателят му дължи такива. Претендираната и доказана от ответника сума за заплатен адвокатски хонорар на процесуален представител, е в размер на 2000 /две хиляди/ лева. Искателят е направил своевременно възражение за нейната прекомерност, което се явява основателно, тъй като настоящото производство не се отличава с по-голяма фактическа и правна сложност от обичайните за този вид. Ето защо съдът редуцира размера на претендираните от ответника разноски за адвокатско възнаграждение на 1000 /хиляда/ лева, които са определения минимум за този вид дела, визиран в чл.8, ал.3 от Наредба 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Искателят следва да бъде осъден да заплати на ответника разноски за настоящото производство в размер на 1000 /хиляда/ лева. Воден от горното и на основание чл. 244, ал.1 от АПК Върховния административен съд,второ отделение,