Решение № 29 от 6.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5540/2007 г.

Решение № 29 от 6.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5540/2007 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Светлана Калинова Производството е по реда на § 2, ал. 3 ПЗР на ГПК, обн., ДВ, бр. 59/2008 г., в сила от 1.03.2008 г., във вр. с чл. 218а, ал. 1, буква "б" ГПК (отм.). "Л." ЕАД обжалва решението на В. апелативен съд, постановено на 9.07.2007 г. по гр. д. № 257/2007 г. в частта, с която след отмяна на постановеното от първоинстанционния съд решение предявеният от него с акт за начет вх. № 165/18.12.2003 г. срещу Т. Н. Х. и П. И. Г. иск за причинена вреда в размер на разликата над 22203.45 лв. до 26644.14 лв., представляваща начислен ДДС върху стойността на липсващо реактивно гориво ДЖЕТ А-1, както и за изтекли лихви в размер на 1228.66 лв. е отхвърлен като неоснователен. Поддържа, че в тази част въззивното решение е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон-отменително основание по смисъла на чл. 218б, ал. 1, буква "в" ГПК (отм.). Моли решението да бъде отменено в тази част и вместо това предявеният иск бъде уважен изцяло. Т. Н. Х. обжалва решението на В. апелативен съд, постановено на 09.07.2007 г. по гр. д. № 257/2007 г. в частта, с която е потвърдено решението на първоинстанционния съд, с което е осъден да заплати на "Л" ЕАД солидарно с П. И. Г. сумата 22 203.45 лв., представляваща причинена вреда по акт за начет вх. № 165/18.12.2003 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 6.08.2003 г. и направени по делото разноски в размер на 200 лв., както и в частта, с която е осъден да заплати д. такса в размер на 444.07 лв. Поддържа, че в тази част въззивното решение е недопустимо, евентуални неправилно като постановено в нарушение на материалния закон-отменително основание по смисъла на чл. 218б, ал. 1, буква "в" ГПК (отм.). Моли решението да бъде обезсилено, евентуално отменено в тази част и вместо това предявеният срещу него иск бъде отхвърлен. Със самостоятелна касационна жалба решението на В. апелативен съд, постановено на 9.07.2007 г. по гр. д. № 257/2007 г. в частта, с която е потвърдено решението на първоинстанционния съд, с което е осъден да заплати солидарно с Т. Н. Х. на "Л" ЕАД сумата 22 203.45 лв., представляваща причинена вреда по акт за начет вх. № 165/18.12.2003 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 6.08.2003 г. и направени по делото разноски в размер на 200 лв., както и в частта, с която е осъден да заплати д. такса в размер на 444.07 лв. обжалва и П. И. Г. Поддържа, че в тази част въззивното решение е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила-отменителни основания по смисъла на чл. 218б, ал. 1, буква "в" ГПК (отм.). Моли решението да бъде отменено в тази част и вместо това предявеният срещу него иск бъде отхвърлен ведно със законните последици. По подадената от "Л." ЕАД касационна жалба Т. Н. Х. и П. И. Г. не изразяват становище. По подадените от Т. Н. Х. и П. И. Г. касационни жалби "Л." ЕАД не изразява становище. Становище от контролиращата страна А. за д. ф. инспекция не е постъпило. Касационните жалби са подадени в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК (отм.), отговарят на изискванията на чл. 218в, ал. 2 ГПК (отм.) и са процесуално допустими. Върховният касационен съд, като обсъди доводите на страните във връзка с изложените касационни основания и като извърши проверка на обжалваното решение по реда на чл. 218ж ГПК (отм.), приема следното: По реда на чл. 299 и сл. ГПК (отм.) е предявен иск за ангажиране отговорността на Т. Н. Х. и П. И. Г. в качеството им на материалноотговорни лица за констатирана с акт за начет липса на реактивно гориво на стойност 26644.14 лв. С обжалваното решение, постановено на 9.07.2007 г. по гр. д. № 257/2007 г. В. апелативен съд, действувайки като въззивна инстанция, е оставил в сила решението на първоинстанционния съд в частта, с която Т. Н. Х. и П. И. Г. са осъдени да заплатят на "Л." ЕАД солидарно сумата 22203.45 лв., представляваща причинена вреда по акт за начет от 18.12.2003 г. В частта, с която в полза на дружеството е присъдена разликата над тази сума до пълния предявен размер от 26644.14 лв., представляваща начислен ДДС, решението на първоинстанционния съд е отменено и вместо това искът е отхвърлен като неоснователен. Прието е, че материалноотговорните лица следва да носят отговорност и по акт за начет, съставен за установено липсващо гориво, което е предоставено на работодателя по договор за влог от трето лице, тъй като по силата на договора за влог влогоприемателят е длъжен при констатирани липси на съхраняваното гориво да го възстанови в склада. С оглед на това е прието, че липсата настъпва в патримониума на работодателя като влогоприемател. Прието е обаче, че материалноотговорните лица носят отговорност само за стойността на липсващото гориво, но не и за начислен върху тази стойност ДДС. В частта, с която Т. Н. Х. и П. И. Г. са осъдени да заплатят на "Л." ЕАД солидарно сумата 22 203.45 лв. обжалваното решение е валидно, процесуално допустимо, но по същество неправилно поради неправилно приложение на материалния закон при извършването на преценка за наличието на предпоставки за ангажиране отговорността на материалноотговорните лица въз основа на акт за начет, съставен по реда на ЗДВФК (отм.) (чл. 20, ал. 3 ЗДВФК (отм.) и чл. 29, ал. 1 ЗДВФК (отм.). Тази преценка касае основателността на предявения иск и доколкото в случая е извършена от компетентния съд по предвидения в процесуалния закон ред, оплакванията за недопустимост на обжалваното решение са неоснователни. Въз основа на съставен по реда на ЗДВФК (отм.) акт за начет отговорността на материалноотговорното лице може да бъде ангажирана само за причинени на проверявания обект вреди, за които това е изрично предвидено. Съгласно разпоредбата на чл. 20, ал. 3, т. 1 ЗДВФК (отм.) обект на проверка при осъществяването на външния финансов одит е законосъобразното събиране, съхраняване и стопанисване, разходване и отчитане имуществото на одитирания обект, т.е. имущество, принадлежащо на дружеството. Виновните лица съгласно чл. 29, ал. 1 ЗДВФК (отм.) носят имуществена отговорност по реда този закон само за противоправно причинени вреди на одитираните обекти, установени при финансов одит, които са пряка и непосредствена последица от тяхното поведение и то само в случаите, когато вредата е причинена умишлено, е от липси или е причинена не при или по повод изпълнение на служебни задължения. Всички тези предпоставки следва да бъдат налице, за да може да се приеме, че отговорността на материално отговорните лица може да бъде ангажирана по този ред. В случая по делото не съществува спор, че при извършения финансов одит не е установена липса на имущество, собственост на одитираното дружество- реактивното гориво е принадлежало на трети лица и само е било съхранявано и разходвано от дружеството при осъществяване на търговска дейност по зареждане на самолети по силата на договор за влог, сключен на 30.V.1997 г., като за тази дейност дружеството е получавало възнаграждение според заредените количества гориво. Не е налице следователно първата предвидена в закона предпоставка за ангажиране отговорността на материалноотговорните лица, а именно констатираната с акта за начет вреда да е причинена пряко и непосредствено на имущество, принадлежащо на одитирания обект. Неправилно въззивният съд е приел, че предпоставките за ангажиране отговорността на материалноотговорните лица са налице по причина, че дружеството-влогоприемател се е задължило при констатирани липси на съхраняваното гориво да го възстанови в склада. Отговорността на имащите достъп до горивото служители действително би могло да бъде ангажирана, но само ако на същите е възложено от страна на работодателя да извършват дейност не само по зареждане на самолетите, но и по съхранение на имущество, принадлежащо на трети лица, каквато хипотеза в случая не е налице, тъй като обект на финансов одит по реда на ЗДВФК (отм.) е имуществото, а не дейността на одитирания обект. Освен това обстоятелството, че дружеството се е задължило да възстановява количествата липсващо гориво и безспорно установения по делото факт, че намаляване имуществото на дружеството е настъпило по причина необходимостта да бъде изпълнено именно това негово задължение, за което са били разходвани собствени на дружеството средства, сочат на липсата и на втората изискуема от закона предпоставка, а именно да е налице пряка и непосредствена връзка между увреждането и поведението на материалноотговорното лице. Вредите са настъпили за дружеството от неизпълнение на поети от него задължения по съхраняване на имущество, поверено му по силата на договор за влог, сключен с трети на трудовото правоотношение лица и следователно по реда на ЗДВФК (отм.) за настъпването им може да бъде ангажирана, както вече беше отбелязано, само отговорността на служители, на които е било възложено пряко и непосредствено извършването на дейност по изпълнение на тези задължения по договора и то само ако вредите са пряка и непосредствена последица от поведението на тези служители. Отговорността за други вреди може да бъде ангажирана по общия исков ред, но не и по реда на специалното исково производство, предвидено в глава ХХХI ГПК (отм.) особено с оглед разпоредбата на чл. 301, ал. 1 ГПК (отм.) съгласно която фактическите констатации в акта за начет се считат за истински до доказване на противното. Особените правила относно доказателствената сила, с която се ползува актът за начет, а оттам и относно разпределението на доказателствената тежест, както и по обезпечаването на иска и принудителното изпълнение на решението обуславят недопустимостта на разширавянето на предметните предели на производството за финансов начет. В случая, както вече беше отбелязано, актът за начет е съставен за отговорност извън очертаните със ЗДВФК (отм.) предели, поради което изводът на въззивния съд, че са налице предпоставките за ангажиране отговорността на Т. Н. Х. и П. И. Г. по този ред е незаконосъобразен. В частта, с която същите са осъдени да заплатят на "Л." ЕАД солидарно сумата 22203.45 лв. въз основа на съставен на 18.12.2003 г. акт за начет обжалваното решение следва да бъде отменено като постановено при неправилно приложение на материалния закон и вместо това спорът бъде решен по същество като предявеният от дружеството иск бъде отхвърлен като неоснователен. В частта, с която искът е отхвърлен за разликата над 22 203.45 лв. до пълния предявен размер от 26 644.14 лв. постановеното от въззивния съд решение следва да бъде оставено в сила като правилно по изложените по-горе съображения за липсата на предпоставки за ангажиране отговорността на ответниците по иска. С оглед изхода на спора в полза на П. И. Г. следва да бъде присъдена въз основа на съдържащото се в подадената от него касационна жалба искане сумата 1044.06 лв., представляваща направените по делото разноски. По изложените по-горе съображения,Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение