Решение № 4639 от 3.5.2023 г. на ВАС, V о.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) Образувано е по касационна жалба на министъра на електронното управление против решение 5356/25.08.2022 г., постановено по адм.д. 1848/2022 г. по описа на Административен съд-София-град (АССГ). Касаторът обжалва съдебното решение, като твърди, че е неправилно и необосновано поради нарушение на материалния закон и съществени нарушения на процесуалните правила - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК, поради което иска да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което се потвърди оспорената заповед. Съображения в подкрепа на твърденията и исканията са изложени в касационната жалба. Ответникът П. Илиев оспорва касационната жалба по съображения, изложени в писмени бележки. Претендира разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срок от надлежна страна. Според § 11, ал. 1 от преходните и заключителни разпоредби на Постановление 89 на Министерския съвет от 19 май 2022 г. за създаване на Изпълнителна агенция "Инфраструктура на електронното управление" и за приемане на Устройствен правилник на Изпълнителна агенция "Инфраструктура на електронното управление" и на Устройствен правилник на Министерството на електронното управление (ДВ, бр. 38 от 2022 г., в сила от 20.05.2022 г.) образуваните и неприключени до влизането в сила на това постановление съдебни производства, по които страна е председателят на Държавна агенция "Електронно управление", образувани във връзка с дейността на Агенцията и правоотношенията със служители в нея, се довършват от министъра на електронното управление. Предмет на оспорване пред първата инстанция на заповед за прекратяване на служебно правоотношение, издадена от председателя на Държавната агенция Електронно управление , която в хода на съдебното производство пред АССГ е в ликвидация. След даване ход по същество на спора пред АССГ и преди подаване на касационната жалба е създадена Изпълнителна агенция "Инфраструктура на електронното управление", определени са нейните функции и тези на Министерство на електронното управление с приемането на техните устройствени правилници. Но с цитираната преходна разпоредба е предвидено образуваните и неприключени до влизането в сила на ПМС89/19.05.2022 г. съдебни производства, по които страна е председателят на Държавна агенция "Електронно управление", образувани във връзка с правоотношенията със служители в нея, каквото е настоящото, да се довършат от министъра на електронното управление. Това специално правило изключва необходимостта от приложение на чл. 153 от АПК чрез изследване на коя от новосъздадените структури е предоставена компетентността на закрития орган при преценката относно процесуалната легитимация на касационния жалбоподател. По изложените съображения трябва да се приеме, че подадената от министъра на електронното управление касационна жалба е процесуално допустима и трябва да бъде разгледана с участието на министъра на електронното управление и П. Илиев, независимо от искането на министъра на електронното управление за конституиране като страна в процеса на Изпълнителна агенция "Инфраструктура на електронното управление", чийто представител не е направил подобно волеизявление за встъпване в процеса. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователно по следните съображения: С обжалваното решение 5356/25.08.2022 г., постановено по адм.д. 1848/2022 г. по описа на АССГ е отменена Заповед ЧР-Н-86/08.02.2022г. на председателя на Държавна агенцияЕлектронно управление, с която на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от Закона за държавния служител (ЗДСл) е прекратено служебното правоотношение на П. Илиев за длъжността началник отдел Планиране и развитие на ЕЕСМ, Дирекция Единен системен администратор в Държавна агенция Електронно управление с ранг IV старши, считано от 08.02.2022 г. поради съкращаване на длъжността. Административният съд приема, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган и в предвидената писмена форма, но в противоречие с материалния закон - основание по чл. 146, т. 4 от АПК. Първоинстанционният съд обосновава извод, че не е налице реално съкращение на длъжността началник отдел на закрития отдел Планиране и развитие на ЕЕСМ, защото тя е трансформирана в длъжност началник отдел на отдел Управление и поддръжка на ЕЕСМ, която не е заета от друг служител. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Фактическата обстановка е правилно установена от решаващият съд и последователно е описана в логически издържани мотиви, които изцяло се споделят от касационната инстанция и не е необходимо подробното им преповтаряне по аргумент от чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК. Въз основа на всички събрани по делото доказателства решаващият съд обосновано приема, че извършената вътрешна трансформация на отделите в Дирекция Единен системен администратор не е в резултат от промяна на дейността на дирекцията, която е запазила възложените й функции и отговорности. Изводът, че не е налице реално съкращаване длъжността, заемана от П. Илиев като система от функции, задължения и изисквания, защото те са идентични с длъжността началник на друг отдел в същата дирекция, който поема изпълняваните до този момент дейност, функции и задачи на закрития отдел, е правилен. В случая е установено запазване на цялата система от функции, задължения и изисквания за длъжността началник отдел, но е намален броя на отделите в дирекция, което не е равнозначно на съкращаване на щата като основание за прекратяване на служебното правоотношение на някой от служителите, които я заемат. Тази ситуация би обусловила хипотезата на чл. 106, ал.1, т. 2 от ЗДСл само ако е намален броя на лицата, които заемат съответната длъжност, което в случая е установено от първата инстанция, че не е налице поради наличието на свободна щатна бройка за началник отдел Управление и поддръжка на ЕЕСМ, който е поел изцяло дейността на закрития отдел Планиране и развитие на ЕЕСМ. При формиране на правните си изводи АССГ изрично се позовава на факта, че към датата на прекратяване служебното правоотношение на П. Илиев е вакантна длъжността началник отдел Управление и поддръжка на ЕЕСМ. В случая доводите в касационната жалба, че липсата на задължение за подбор предоставя правомощие на органът по назначаването по целесъобразност да избере на кого от държавните служители да прекрати служебното правоотношение са напълно неотносими, защото липсва реално съкращаване на длъжността, която изцяло е преминала в тази на началник на отдел с друго наименование. При тези фактически констатации изводите на решаващият съд за наличие на основание по чл. 146, т. 4 от АПК са правилни и законосъобразни. Доводите в касационната жалба относно датата на влизане в сила на новото длъжностно разписание и датата на издаване на оспорената пред първата инстанция заповед (08.02.2022 г.) не обуславят касационно основание за отмяна. АССГ не е възприел твърденията на П. Илиев заповедта за прекратяване на служебното му правоотношение не е отменена на основание чл. 146, т. 3 от АПК, а само поради нарушение на материалния закон. Наведеното касационно основание - съществено нарушение на съдопроизводствените правила не е подкрепено с доказателства и е неоснователно с оглед осъществените от първата инстанция процесуални действия в съответствие със закона. По изложените съображения касационната инстанция намира, че не са налице посочените в касационната жалба основания за отмяна на атакуваното съдебно решение. При извършената на основание чл. 218, ал. 2 от АПК служебна проверка относно валидността, допустимостта на съдебното решение и спазването на материалния закон, касационната инстанция намира, че решението е валидно, допустимо и при постановяването му е съобразен материалния закон. Предвид изложеното решението като правилно и обосновано, следва да бъде оставено в сила. По водене на делото пред настоящата инстанция ответникът е направил разноски в размер на 2300 лв., които с оглед изхода на спора и направеното искане има право да му бъдат възстановени от бюджета на Министерство на електронното управление. По изложените съображения Върховният административен съд, пето отделение,