Решение № 10658 от 28.08.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3126/2017 г.

Решение № 10658 от 28.08.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3126/2017 г., VII о., докладчик председателят Соня Янкулова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на инспектор в Общинско предприятие "Платени зони за паркиране", гр. Я., ул. "Г. Д." №... срещу Решение № 17 от 25.01.2017 г. на Административен съд, гр. Я., постановено по административно дело № 243/2016 г.

С обжалваното решение съдът отменя принудителна административна мярка "принудително задържане на пътно превозно средство" приложена от инспектор в Общинско предприятие "Платени зони за паркиране" на 18.10.2016 г. на автомобил марка "Рено", регистрационен № У 1204 АМ, паркиран от С. Г. К..

I. Становища на страните:

1. Касационният жалбоподател - инспектор в Общинско предприятие "Платени зони за паркиране", счита обжалваното решение за неправилно, постановено в нарушение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Излага подробно фактите по делото и счита, че същите доказват по безспорен начин осъществяване на хипотезата на чл. 167, ал. 2, т. 2 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП). Неправилното изписване на регистрационния номер на моторното превозно средство при изпращане на кратко текстово съобщение е равносилно на неплащане. Счита, че мярката е приложена при спазване на Правилника за устройството и дейността на Общинско предприятие "Платени зони за паркиране" и на Вътрешните правила за дейността на предприятието.

Моли съда да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да отхвърли жалбата на С. Г. К..

1. Ответникът по касационната жалба - С. Г. К., не взема становище.

1. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Обосновано съдът е приел, че не са налице законовите предпоставки на чл. 167, ал. 1, т. 2 ЗДвП. С наложената мярка е нарушен принципът на съразмерност. Установено е, че водачът е заплатил такса за кратковременно паркиране, но е посочил непълен регистрационен номер на автомобила. Органът е следвало да упражни правомощията си добросъвестно и справедливо. Допълнителната такса за освобождаване на автомобила е несъразмерно висока за действията на водача. С оспорения акт са причинени вреди явно несъизмерими с извършеното нарушение и целите на закона.

II. По допустимостта на касационната жалба:

Върховният административен съд счита касационната жалба за допустима - подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество касационната жалба е основателна.

III. Фактите по делото:

За да постанови обжалваното решение съдът приема от фактическа страна, че:

1. На 18.10.2016 г., около 12,00 ч., С. Г. К. паркира управлявания от нея лек автомобил марка "Рено", регистрационен № У 1204 АМ, на място, обозначено от общината за платено паркиране "синя зона". За паркирането в 12,07 часа изпраща на телефонен номер 1346 кратко текстово съобщение "У 1204". В 12,09 часа получава отговор "Вие успешно заплатихте престой за автомобил с регистрационен № У 1204 до 13.09 часа. Б. В.."

1. В 12,12 часа инспектор в Общинско предприятие "Платени зони за паркиране" установява, че лек автомобил марка "Рено", регистрационен № У1204 АМ е паркиран в обхвата на територията на "Синя зона", без да е заплатена дължимата такса за кратковременно паркиране по чл. 99, ал. 3 ЗДвП - от вътрешната страна на предното стъкло на автомобила няма поставен касов бон, билет или талон, както и не е изпратено кратко текстово съобщение, поради което принудително задържа превозното средство чрез поставяне на техническо средство. За приложената мярка съставя констативен протокол № 988 от 18.10.2016 г. и съобщение № 1, което поставя на предното стъкло на автомобила. В съобщението са посочени правното основание за прилагане на мярката - чл. чл. 167, ал. 2, т. 2 във вр. с чл. 99, ал. 3 ЗДвП, както и начина на неговото освобождаване. Направени са седем броя снимки.

1. В 13,01 часа автомобилът е освободен след заплащане на "такса скоба" в размер на 20,00 лв.

1. В хода на съдебното производство органът представя:

а) Правилник за устройството и дейността на Общинско предприятие "Платени зони за паркиране";

б) Вътрешни правила за дейността на Общинско предприятие "Платени зони за паркиране";

в) Наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на О. Я. - в Приложение 1, т. 3.1. е определена такса за кратковременно платено паркиране - 1,00 лв.; в т. 3.1."в" - такса за освобождаване на принудително блокирано моторно превозно средство чрез техническо средство, тип "скоба" - 20,00 лв.

1. В хода на съдебното производство г-жа К. представя копие от фискален бон за заплащане на "такса скоба" - 20,00 лв. и разпечатка от мобилния оператор за ползвания от нея мобилен телефон от 18.10.2016 г.

IV. Първоинстанционното съдебно решение:

Въз основа на така установените факти съдът приема от правна страна, че оспорената принудителна мярка е приложена от надлежен орган и в исканата от закона форма с оглед на липсата на изискване за писмена форма, но в нарушение на материалноправните предпоставки за прилагане на мярката. Съдът приема за безспорно, че краткото текстово съобщение, което г-жа К. изпраща, за да заплати паркирането, не съдържа пълния номер на моторното превозно средство, но направения от органа извод за неплащане на паркирането, дори и да бъде споделен, не обосновава прилагането на процесната мярка.

Съдът приема, че органът е постановил акта си в нарушение на чл. 35 АПК, тъй като след като е разполагал с данни за полученото плащане чрез автоматизираната система за таксуване, е установил че има грешка, но тя не е равнозначна на неплащане. Приема, че мярката е и несъразмерна по отношение на постановеното заплащане на допълнителна такса за освобождаване на автомобила. Приема, че мярката е в нарушение на чл. 6, ал. 1, 2, 3 и 4 АПК, а така също, че както задържането, така и заплатената такса на общината се явяват непропорционални с оглед на ненастъпилите вреди за общината.

Въз основа на това съдът прави извод за незаконосъобразност на оспорената заповед и я отменя.

Този извод на съда е неправилен.

V. По съществото на спора:

По делото е безспорно, че осъщественото от касатора принудително задържане на превозното средство, е установена в закон принудителна административна мярка - чл. 167, ал. 2, т. 2 ЗДвП, приложена от компетентен орган. Спорът по делото е налице ли е фактическият състав за прилагане на мярката.

Фактическият състав, при наличието на който е законосъобразно прилагането й, е ясно установен в законовата норма - да е налице паркиране на моторно превозно средство в зона, определена за платено паркиране, във време, за което е дължимо заплащане и това плащане да не е извършено към установения за валидността на плащането момент. Елементите на фактическия състав трябва да са налице кумулативно.

По първите два елемента на фактическия състав по делото няма спор - автомобилът на г-жа К. е бил паркиран в рамките на района и на времето, определени по надлежния ред като "синя зона" за платено паркиране. Спорът по делото е доказан ли е третият елемент - платено ли е или не е платено паркирането?

Съгласно чл. 99, ал. 3 ЗДвП законодателят е възложил на общинския съвет да определи цена на паркиране на местата на платено паркиране по смисъла на чл. 99, ал. 1 ЗДвП, както и условията и реда за плащането й от водачите на специализираното звено на общината, на които е предоставено управлението на тези места. В изпълнение на това законово правомощие Общинският съвет Я. приема размер на таксата за почасово платено паркиране в "синя зона" - 1,00 лв., както и таксата за освобождаване на задържаното средство - 20,00 лв. в Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цените на услугите на територията на О. Я.. Приема и Правилник за устройството и дейността на Общинско предприятие "Платени зони за паркиране" - бюджетна дейност към О. Я.. С § 4 от Правилника общинският съвет оправомощава кмета на общината да утвърди вътрешни правила за дейността на предприятието, като и Правила за реда и начина за принудително отстраняване на неправилно паркирали пътни превозни средства на територията на О. Я..

В изпълнение на това правомощие кметът на общината утвърждава Правила за реда и начина на принудително отстраняване на неправилно паркирали пътни превозни средства. Съгласно чл. 10, ал. 3 от Правилата платеното паркиране може да става с кратко текстово съобщение на номер 1346. В разпоредбата изрично е посочено, че текстовото съобщение трябва да съдържа държавния контролен номер на автомобила, изписан на латиница. Даден е и пример. В т. 3 на ал. 3 изрично е посочено съдържанието на обратния отговор: "Заплатихте паркирането на СА 1234 АВ (например) до 13,45 в "Синя зона" за неправилно изпратен номер на автомобила не носим отговорност". Дадено е също и изрично указание към потребителите на услугата: "Направете проверка дали държавния контролен номер на автомобила отговаря на изписания номер в SMS с обратен отговор от системата. "

По делото не се спори, че правилата са публично оповестени.

С оглед на така установените правила за ползване на услугата платено паркиране, за да е законосъобразно ползването на услугата ползвателят трябва да е спазил установените изисквания за начина на плащане на услугата.

От доказателствата по делото е безспорно, че г-жа К. е изпратила кратко текстово съобщение на номер 1346, но то не е съдържало изискуемата задължителна информация. Непълно посоченият регистрационен номер на паркирания автомобил, с оглед на изрично посоченото в чл. 10, ал. 3, т. 3 от Правилата, не поражда целения правен резултат - заплащане на таксата за паркирането. Става въпрос за надлежно установени правила за ползване и в частност за плащане на една услуга, предоставяна от общината, поради което неизпълнението на тези правила, в т. ч. неточното изпълнение, независимо по какви причини, значи невалидно плащане.

Факта, че г-жа К. е получела обратно кратко текстово съобщение, което гласи: "Вие успешно заплатихте престой за автомобил с регистрационен № У 1204 до 13.09 часа. Б. В.. " само доказва неизвършването на плащане за автомобила, паркиран от г-жа К.. Паркираният автомобил не е с регистрационен № У 1204, а с регистрационен № У 1204 АМ. За този автомобил, за когото фактически е ползвана услугата платено паркиране, в общината не е постъпила дължимата такса.

Следва да се посочи, че г-жа К. не сочи, че полученото кратко текстово съобщение съдържа и текста "за неправилно изпратен номер на автомобила не носим отговорност". Впрочем, тя не представя и самото кратко текстово съобщение, което е получила, въпреки, че жалбата е подадена в деня на прилагане на принудителната мярка, т. е. то е било налично на собствения й телефон. Но дори и това предупреждение да не е било включено в отговора то е изрично посочено в правилата за ползване на услугата.

С оглед на горното неправилен е изводът на съда, че оспорената принудителна административна мярка е постановена в нарушение на чл. 35 АПК, т. е. без органът да изясни фактите и обстоятелствата от значение за случая. Релевантните факти и обстоятелства са били надлежно установени от органа и именно с оглед на тях той е приложил мярката. Изпратеното от г-жа К. кратко текстово съобщение за самотаксуване не установява таксуване за паркирания автомобил, а правилата за ползване на услугата платено паркиране не позволяват на органа да преценява дали става въпрос за техническа грешка при изписване на номера на автомобила или става въпрос за умишлено неизпращане на текстово съобщение. Правилата не се интересуват от субективното отношение на ползвателя на услугата към резултата, а единствено от спазването на изискванията. С оглед на това ирелевантен за фактическия състав на мярката е приетият от съда факт - "грешка от страна на жалбоподателката".

Не е налице и приетото от съда нарушение на принципа на съразмерност по отношение на разпореденото заплащане на таксата за освобождаване на превозното средство. Таксата, първо, не се определя от органа. Тя е определена от общинския съвет. Второ. Общинският съвет не е оправомощил органа да определя размер на таксата с оглед на определени предпоставки. Напротив. Таксата е определена в абсолютен размер и е дължима винаги, когато трябва да бъде освободено принудително задържано превозно средство. И трето. Таксата не е елемент на фактическия състав на принудителната мярка. Тя е последица от мярката, поради което органът не е компетентен нито да я променя, нито да преценява съответна ли е на принципите на чл. 6 АПК, нито да освобождава лица от нейното заплащане.

Видно от изложеното съдът неправилно е тълкувал и приложил материалния закон. Неправилно е определил фактическия състав на приложимата правна норма и неправилно го е приложил към фактите по делото. С оглед на това решението му като неправилно следва да бъде отменено. Делото е изяснено от фактическа и правна страна. Оспорената принудителна мярка е не само издадена от компетентен орган, в исканата от закона форма и при спазване на административнопроизводствените правила, но е и материално законосъобразна, поради което жалбата на г-жа К. срещу нея следва да бъде отхвърлена.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд