Решение № 12047 от 28.09.2011 г. на ВАС по адм. д. № 64/2011 г.

Решение № 12047 от 28.09.2011 г. на ВАС по адм. д. № 64/2011 г., VIII о., докладчик съдията Свилена Проданова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на "Ричи Транс" ЕООД с. Гложене, област Ловеч, подадена чрез управителя Христо Димитров Христов, срещу Решение № 502/22.11.2010 г., постановено по адм. дело № 729/10 г. по описа на Административен съд гр. Велико Търново /АС/, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу РА № 111000617/29.06.2010 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - Велико Търново, в частта в която е потвърдена с Решение № 363/27.08.2010 г. на директора на Дирекция "ОУИ" - гр. Велико Търново при ЦУ на НАП. В жалбата се излагат доводи за неправилност на съдебното решение, като необосновано и постановено в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила- отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът поддържа, че след като от лизингополучател е станал собственик на вещите, поради което не е следвало да бъде третиран от данъчните органи като обикновен наемател, не е извършвал безвъзмездни доставки в полза на лизингодателя. Евентуално счита, че в нарушение на чл. 25, ал. 3 ЗДДС не е прието, че данъчното събитие е настъпило при прекратяване на договора за лизинг, когато настъпва задължение за начисляване на ДДС. Моли да бъде отменено решението с присъждане на направените разноски по делото. Ответникът по жалбата - Директор на Дирекция "ОУИ" - гр. Велико Търново при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител юрк. Калчев, в писмен отговор излага доводи за неоснователност на жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура излага доводи за неоснователност на жалбата Върховният административен съд - осмо отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК, а по същество за неоснователна. Предмет на обжалване пред АС е бил № 111000617/29.06.2010 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - Велико Търново, в частта в която е потвърдена с Решение № 363/27.08.2010 г. на директора на Дирекция "ОУИ" - гр. Велико Търново при ЦУ на НАП, с който в резултат на отказано право на приспадане на данъчен кредит общо в размер на 8737,98 лв. е установен ДДС за внасяне в същия размер и лихви върху него в размер на 1761,04 лв. По същество за да постанови обжалваното решение от фактическа страна съдът е приел, че е отказано право на приспадане на данъчен кредит в размер на 8737,98 лв. по фактури издадени на ревизираното лице от различни доставчици с предмет доставка на резервни части, труд и ремонт за самосвално ремарке и седлови влекач. За безспорно съдът е приел, че ревизирания търговец е сключил договор за лизинг № 004337-001/13.09.2007 г., по силата на който в качеството си на лизингополучател получава за ползване ремаркето и влекача от лизингодателя "И еф Джи Лизинг" ЕАД, който от своя страна се задължава да придобие и предостави вещите за ползване. Срокът на договора е 24 месеца, съдържа клауза - възможност за придобиване на собствеността върху вещите от лизингополучателя, след заплащане на договорена остатъчна стойност. По силата на договор от 12.02.2010 г. касаторът е придобил собствеността върху ремаркето и влекача. При така установеното от правна страна съдът е приел, че правилно е отказано правото на приспадане на данъчен кредит по доставките, свързани с получаване на резервни части и услуги за труд и ремонт на двете превозни средства, предмет на договора за лизинг, за периода на лизинга - д. п. м. 09,10.,11.2007 г., м. 01-05, 06-11.2008 г. и м. 01,0304 и 07.2009 г. Възприето е становището на данъчните органи, че получените стоки и услуги са предназначени за безвъзмездни доставки, при което е налице хипотезата на чл. 70, ал. 1, т. 2, пр. 1-во ЗДДС, според която правото на приспадане на данъчен кредит не е налице, независимо, че са изпълнение условията по чл. 69 или чл. 74 ЗДДС. Следва да се отбележи, че предмет на спора не е правото на приспадане на данъчен кредит върху лизинговите вноски, каквото е признато на търговеца. Спорен пред първоинстанционния съд, както и в настоящото касационно производство е бил въпросът дали предназначението на получените стоки и услуги е за безвъзмездни доставки. Съгласно т. 8 от § 1 ДР ЗДДС "безвъзмездна" е доставката, при която няма възнаграждение. В случая доставките на резервни части и отремонтирането на двете превозни средства е безвъзмездно за периода на действие на лизинговия договор, тъй като същите са заплатени от лизингополучателя, вложени са в ползваните по силата на лизинга превозни средства, без да е налице насрещна престация за това от страна на лизингодателя. Извършените ремонти не са заплатени от лизингодателя по никакъв начин, вкл. и чрез намаляване на лизинговите вноски, не е налице и такава уговорка в лизинговия договор. Увеличава се стойността на превозни средства, които не са собствени на ревизираното лице. Изводът е, че по време на действие на лизинговия договор, стоките и услугите по процесните фактури, са предназначени за безвъзмездни доставки. Този извод, както правилно е посочил съда, следва и от характера на договора. Съгласно чл. 342 и сл. ТЗ вр. с чл. 232 и чл. 233, ал. 2 ЗЗД лизингополучателят не е собственик на вещите, които ползва, има задълженията на наемател. Несъстоятелен е доводът на касатора, че не е съобразено обстоятелството, че в полза на лизингополучателя е уговорена клауза за придобиване на собственост върху вещите, както и че собствеността върху тях е придобита на 12.02.2010 г., при което доставките нямат характер на безвъзмездни, тъй като дружеството не е имало качеството на обикновен наемател. Това не е така, защото към момента на настъпване на данъчното събитие по всяка една от фактурите лизингополучателят все още не е бил собственик на вещите, чиято собственост той придобива занапред и считано от 12.02.2010 г., а е имал качеството на наемател и е действал при условията, посочени по-горе. Правото на приспадане на данъчен кредит се определя към релевантния момент на възникването му, а именно когато подлежащият на приспадане данък стане изискуем /чл. 68, ал. 2 ЗДДС/. От своя страна подлежащият на приспадане данък става изискуем при настъпване на данъчно събитие, което при всяка една от процесните фактури настъпва по реда на чл. 25, ал. 2 ЗДДС - при доставката на стоката и/или извършването на услугата, което за всички фактури е възникнало преди прехвърляне на собствеността върху вещите по договора за лизинг. В случая е налице реална доставка и настъпило данъчно събитие, но по силата на разпоредбата на чл. 70, ал. 1, т. 2 ЗДДС е въведено ограничение в правото на приспадане на данъчен кредит, за което в случая са налице предвидените законови предпоставки. Това ограничение не се прилага за стоките или услугите, използвани при безвъзмездното извършване на услуга от ползвателя на предоставения за ползване актив, непрекъснато, за срок не по-кратък от три години - чл. 70, ал. 3, т. 3 ЗДДС. В случая активът е ползван по-малко от три години, поради което ограничението на правото на приспадане на данъчен кредит намира приложение. Предвид изложеното настоящият състав намира касационните оплаквания за неоснователни. Изводите на първоинстанционния съд изцяло се споделят от настоящата инстанция. Обжалваното решение е правилно и като такова следва да се остави в сила. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1-во АПК, Върховният административен съд, осмо отделение