Решение № 12973 от 2.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 7341/2014 г.

Решение № 12973 от 2.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 7341/2014 г., I о., докладчик съдията Фани Найденова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба от Директора на Дирекция "ОДОП" - Варна срещу Решение № 859 от 11.04.2014 г., постановено по адм. д. № 4158/2013 г. по описа на Административен съд - Варна, с което е обявена нищожността на Ревизионен акт № 271301231/12.07.2013 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - Варна, поправен с РА№ 1331522/30.10.13 г., в частта потвърдена, респективно - изменена с Решение № 682/14.11.2013 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" - Варна и с присъдена сума 550 лв. за разноски в полза на жалбоподателя. В касационната жалба се поддържа, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно, като съдът необосновано е приел, че компетентността на органа по приходите да издава ЗВР и ЗОКО е ограничена само до територията на ИРМ - Русе и е обявил за нищожен РА с установени задължения на ревизираното лице, тъй като адресът на същото лице е в гр. Шумен. Излага доводи за валидност на РА с обосновка, че ревизията е възложена от териториално компетентен орган. Иска се отмяна на обжалваното решение, включително и в частта за разноските и делото да бъде върнато за разглеждане от друг съдебен състав по същество на спора. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба Иван Крумов Михайлов от гр. Шумен, чрез адв. М. Куцарова оспорва касационната жалба в представен писмен отговор и писмено становище. Претендира присъждане на разноски, но не представя доказателства за направени такива за касационната инстанция. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, в настоящия състав, счита жалбата за процесуално допустима и разгледана по същество, за основателна. Предмет на производството пред Административен съд - Варна е законосъобразността на РА за установени задължения на ревизираното лице по чл. 35 ЗОДФЛ (отм.) за 2006 г. и по чл. 48 ЗДДФЛ за 2007 г. За да достигне до извод за нищожност на оспорения РА, първоинстанционният съд е приел, че органът по приходите, който е издал процесната ЗВР и ЗОКО е териториално компетентен само за ИРМ - Русе, а не за цялата териториална дирекция - Варна, в чийто район се намира постоянният адрес на ревизираното лице - гр. Шумен. Преценил е при тези данни, че както ЗВР, така и РА са издадени от некомпетентен орган. Решението е неправилно и в противоречие с постановеното Тълкувателно решение № 5 от 22.06.2015 г. по т. д. № 4/2014 г. на Общото събрание на колегиите на Върховния административен съд. Съгласно чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК заповедта за възлагане на ревизия се издава от орган по приходите, определен от териториалния директор. С факта на посочване на органа в издадената от директора заповед по чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК определеният такъв придобива персонална компетентност да издава заповеди за възлагане на ревизии за всички данъчни субекти, спрямо които териториалната дирекция е компетентна. На територията на страната са създадени пет териториални дирекции със седалища в: гр. София, гр. Варна, гр. Пловдив, гр. Бургас и гр. Велико Търново, чиито териториални обхвати и обхвати на дейност съвпадат с тези на конкретно посочени, съответно закрити бивши териториални дирекции със седалища във всеки областен град. Всяка една от тези пет териториални дирекции се организира и ръководи от териториален директор, който упражнява предоставените му правомощия в нейните пространствени предели. Съдиите от Общото събрание на колегиите на ВАС в постановеното Тълкувателно решение № 5 от 22.06.2015 г. по т. д. № 4/2014 г. приемат, че не е допустимо със заповедта по чл. 112, ал. 2, т. 1 от ДОПК директорът на компетентната териториална дирекция да ограничава по териториален признак правомощията на определените от него органи по приходите за издаване на заповеди за възлагане на ревизии само по отношение на физически или юридически лица, чиито постоянен адрес, седалище, адрес на управление или местоизвършване на дейността се намират в даден регион от територията на тази дирекция. Съобразно даденото тълкуване, в случай като процесния, заповедта за възлагане на ревизията и тази за определяне на компетентен орган за издаване на РА са издадени от компетентен орган, поради което РА е валиден административен акт, подлежащ на контрол за законосъобразност. Като е достигнал до други изводи относно липсата на компетентност на органа, определил компетентния орган за издаване на РА, съдът е постановил неправилно решение, което следва да се отмени и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд, който да се произнесе по съществото на спора. При новото разглеждане на делото, съобразно изхода на спора, съдът ще се произнесе по направените от страните разноски. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1, пр. второ и чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК Върховният административен съд, състав на първо отделение