Решение № 13172 от 7.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 4869/2019 г.

Решение № 13172 от 7.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 4869/2019 г., I о., докладчик председателят Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Агенция "Митници" чрез юриск. Д. Енева обжалва решение № 559/30.01.2019 г., постановено по адм. дело № 8080/2017 г. по описа на Административен съд, София-град, с което по жалба на "Балканфарма Дупница" АД със седалище в гр. Дупница е отменено решение а отказ или за възстановяване на акциз № 25/33/2/04.04.2017 г. на началника на митница Югозападна, потвърдено с решение № Р-443/19.06.2017 г. на директора на Агенция Митници. Със същото решение е изпратена преписката на посочената митница за ново произнасяне съобразно указанията, дадени в мотивите на съдебното решение. Релевира се оплакване, че решението е неправилно поради допуснати нарушения на материалния закон, представляващо отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. По изложените в касационната жалба съображения за неправилност на обжалваното решение, се иска неговата отмяна, В съдебно заседание касационната жалба се поддържа от юриск. Д. Енева по съображения, изложени в представените писмени бележки, както и се претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касация "Балканфарма Дупница" АД със седалище в гр. Дупница чрез адв. Ганев, я оспорва с искане за оставяне в сила като правилно на обжалваното решение. Адв. Ганев е направил изрично изявление, че не претендира присъждане на разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Първо отделение счита, че обжалваното решение е правилно постановено по следните съображения: "Балканфарма Дупница" АД е сезирала първоинстанционния административен съд с жалба срещу решение за отказ или възстановяване на акциз № 25/33/2/04.04.2017 г., издадено от началника на Митница Югозападна, като на дружеството е отказано възстановяване на акциз. За да отмени отказа за възстановяване на акциз митническият орган е приел, че е налице основанието по чл. 22, ал. 4, т. 4 ЗАДС, тъй като според него предпоставките за възстановяване са: употребата на етилов алкохол да е част от производствения процес и крайният продукт да не съдържа такъв алкохол. Предвид, че алкохолът, който се използва в предприятието при производството на лекарства, се използва за почистване на машините, съдът е приел, че почистването и дезинфекцията са част от технологичния процес при производството на лекарства, които като краен продукт (лекарства) не съдържат алкохол. Съдът е приел също така, че жалбоподателят "Балканфарма Дупница" АД е доказал при условията на пълно и главно доказване в процеса, че е закупен етилов алкохол и че той е използван за почистване и дезинфекция на машините и оборудването, свързани с производствения процес на лекарства. Според съда налице са законовите предпоставки за възстановяване на платения акциз и основанието е по чл. 22, ал. 4, т. 4 ЗАДС, а не по чл. 22, ал. 3, т. 2 ЗАДС, каквито са твърденията на митническия орган. Обжалваното решение е правилно постановено. Съгласно разпоредбата на чл. 27, ал. 4 ЗАДС, в редакция в ДВ, бр. 97/2016 г. в сила от 01.01.2017 г. решението или отказът по ал. 3 на същата разпоредба се обжалва по реда на ДОПК. Тази промяна на чл. 27, ал. 4 във връзка с ал. 3 ЗАДС определя и регламентира не само акта, който подлежи на обжалване, но и страните по правния спор. Преди изменението на правната норма на обжалване подлежеше потвърждаващото решение на решаващия орган - директорът на Агенция "Митници", а след изменението от 01.01.2017 г. решението на митническия орган, произнасяйки се по заявлението на лицето за възстановяване на акциз по смисъла на чл. 27, ал. 3 ЗАДС. След като законодателят е приел, че редът за обжалване е по реда на ДОПК, съгласно чл. 159, ал. 2 ДОПК страни в процеса са жалбоподателя и решаващия орган по смисъла на чл. 152, ал. 2 ДОПК. Правилно първостепенният съд е приел, че е приложимо основанието по чл. 22, ал. 4, т. 4 ЗАДС, а не соченото от административния орган по чл. 22, ал. 3, т. 2 ЗАДС, тъй като последното се прилага, когато крайният продукт съдържа алкохол. Разликата в двете разпоредби е съществена, тъй като по чл. 22, ал. 3, т. 2 ЗАДС се влага алкохол (етилов спирт) в крайния продукт, който се произвежда, а по чл. 22, ал. 4, т. 4 ЗАДС се използва етилов алкохол в хода на производствения процес, което неминуемо включва и почистване/дезинфекция съобразно даденото разрешение на решение от 15.10.2015 г. по дело С-306/14 г. на СЕС г. В този смисъл е и разпоредбата на чл. 27, § 2, б. г) от Директива 92/83/ЕИО на Съвета за хармонизиране структурата на акцизите върху алкохола и алкохолните напитки и тя трябва да се тълкува в смисъл, че предвиденото в тази разпоредба задължение за освобождаване от акциз се прилага и за етиловия алкохол, използван за почистване и/или дезинфекция на оборудване на помещения, служещи за производството на лекарства. В този смисъл разпоредбата на чл. 22, ал. 7 ЗАДС остава неприложима предвид, че СЕС категорично е приел, че дезинфекцията е вътрешно присъща на процеса на производство на лекарства и използваният за тази цел етилов алкохол трябва да се счита като използван за производството на лекарства по смисъла на цитираната по-горе разпоредба от Директива 92/83/ЕИО. Пак в тази връзка обосновано съдът се е позовал на Наредба № 15/17.04.2009 г. за условията за издаване на разрешение за производство/внос и принципите и изискванията за добра производствена практика на всички видове лекарствени продукти, на лекарствени продукти за клинично изпитване и на активни вещества, като изискванията в нея почистването и\или дезинфекцията с етилов алкохол на машините и оборудването е част от производствения процес, което съответства и на приетото в цитираното решение на СЕС и на посочената разпоредба от Директива 92/83/ЕИО. При липса на спор между страните за закупеното количество етилов алкохол и вложен при почистването на машините, а не в крайния продукт от производствения процес – лекарства, обосновано съдът е приел, че са налице предпоставките на чл. 22, ал. 4, т. 4 ЗАДС за възстановяване на акциз върху закупения и използван в производствения процес на дружеството етилов алкохол. В този смисъл неоснователни са оплакванията в касационната жалба за приложимост на чл. 22, ал. 3, т. 2 ЗАДС и като е приел, че са налице предпоставките на чл. 22, ал. 4, т. 4 ЗАДС, съдът е постановил правилно решение. С оглед гореизложеното настоящият съдебен състав на касационната инстанция счита, че обжалваното решение е правилно постановено и не са допуснати от съда сочените в касационната жалба нарушения, водещи до неговата отмяна. На основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК решението следва да бъде оставено в сила. Въпреки изхода на делото разноски на ответника по касация не се присъждат за настоящата инстанция, тъй като няма данни такива да са направени, а и е налице изрично изявление на адв. Ганев, че такива не се претендират. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, Първо отделение