Решение № 90 от 15.02.2011 г. на ВКС по гр. д. № 337/2010 г.

Решение № 90 от 15.02.2011 г. на ВКС по гр. д. № 337/2010 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Албена Бонева Производството е по чл. 290 ГПК и е образувано по жалба на В. М. А. срещу въззивно решение № 325/17.12.2009 г. на съд, постановено по гр. д. № 705/2009 г. от Пернишкия окръжен съд. Въззивният съд, като е отменил решението на първостепенния П. районен съд, е отхвърлил исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК, предявени от В. М. А. против П. гимназия "Х. С.", П. За да приеме, че заповедта за уволнение от 29.12.2008 г. е законосъобразна, съдът е приел, че е осъществен фактическият състав на посоченото в нея основание чл. 328, ал. 1, т. 10 КТ. Изложени са съображения, че нормата е приложима във всички случаи на придобитото право на пенсия, включително и при условията на § 5 ПЗР КСО, което дава основание на работодателя да прекрати трудовото правоотношение поради пенсиониране. Касационното обжалване е допуснато с оглед точното приложение на закона. Повдигнат е следния въпрос: може ли работодателят едностранно да прекрати трудовия договор на основание чл. 328, ал. 1, т. 10 от КТ, когато са налице предпоставките за ранно пенсиониране по § 5, ал. 1 ПЗР КСО или за това е необходимо предварително изявено от работника/служителя желание. Към настоящия момент има формирана съдебна практика по реда на чл. 290 ГПК. В множество свои решения Върховният касационен съд е постановил, че работодателят не е длъжен, но е негово правото и може да прекрати трудовото правоотношение с учител по чл. 328, ал. 1, т. 10 КТ, щом е придобил право на намалена пенсия за осигурителен стаж и възраст, в това число и по § 5 ПЗР КСО. /срв. Р-584-2010-IV ГО ВКС по гр. д. № 167/2009 г., Р-33-2010-III ГО ВКС по гр. д. № 2280/2008 г., Р-220-2010-III ГО ВКС по гр. д. № 4691/2008 г., Р-321-2010-III ГО по гр. д. № 377/2009 г., Р-396-2010-III ГО ВКС по гр. д. № 1324/2009 г./. Обжалваното въззивно решение е съобразено с даденото по-горе тълкуване. Касационните оплаквания са свързани с тълкуването на § 5 § 5 ПЗР КСО и чл. 328, ал. 1, т. 10 КТ. По изложените съображения те са неоснователни. Обжалваното решение следва да бъде оставено в сила. МОТИВИРАН от горното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение