Решение № 10328 от 3.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 12487/2018 г.

Решение № 10328 от 3.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 12487/2018 г., VI о., докладчик съдията Сибила Симеонова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт - Пловдив (ТП на НОИ - Пловдив) срещу Решение № 1882/29.08.2018 г., постановено по адм. дело № 1319/2018 г. по описа на Административен съд – Пловдив, с което е отменено Решение № 2153-15-77 от 05.04.2018 г., издадено от Директора на ТП на НОИ – гр. Пловдив и потвърденото с него Разпореждане № [ЕГН], Протокол № N001058/09.02.2018 г. на Ръководителя на "ПО" при ТП на НОИ - гр. Пловдив. Преписката е изпратена на длъжностното лице по чл. 98, ал. 1, т. 1 от КСО при ТП на НОИ - гр. Пловдив за ново произнасяне при съблюдаване на дадените със съдебното решение указания по тълкуването и прилагането на закона. Развитите съображения от жалбоподателя за необоснованост и неправилно прилагане на разпоредбата на чл. 102 КСО във вр. чл. 21, ал. 1 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС) са относими към касационните основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяна на първоинстанционното съдебно решение като неправилно и незаконосъобразно и вместо него постановяване на друго, с което да се отхвърли оспорването. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът – Т. Рекина, чрез пълномощник адв. Е. Василева от АК – Пловдив, оспорва основателността на касационната жалба. Намира първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно, поради което иска оставянето му в сила. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Счита, че първоинстанционният съд е изяснил фактите по делото и е направил изводи в съответствие с установената фактическа обстановка и приложимото материално право, което обосновава липсата на касационни основания за отмяна. Върховният административен съд - шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е неоснователна. Предмет на контрол за законосъобразност пред първоинстанционния съд е Решение № 2153-15-77 от 05.04.2018 г., издадено от Директора на ТД на НОИ – гр. Пловдив, с което е потвърдено Разпореждане № [ЕГН], Протокол № N001058/09.02.2018 г. на Ръководителя на "ПО" в ТП на НОИ – гр. Пловдив, с което на основание чл. 68, ал. 1-3 от КСО и в изпълнение на Решение № 873/22.01.2018 г., постановено по адм. дело № 3621/2017 г. по описа на ВАС, на Т. Рекина е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст (ОСВ), считано от 01.08.2009 г. След анализ на съвкупния доказателствен материал, първоинстанционният съд намира, че обжалваното решение на директора на ТП на НОИ – Пловдив е издадено при неправилно прилагане на разпоредбата на чл. 102 от КСО във вр. с чл. 21, ал. 2 НПОС. Обоснован е извод, съобразно който решаващият съд приема, че липсата на подадено заявление в изпълнение на подзаконовата разпоредба на чл. 21, ал. 1 НПОС, не следва да се тълкува в смисъл, че лицето няма право на преизчисляване на пенсията, ако това е по-благоприятно за него. Развити са съображения досежно упражнено от Рекина едновременно право на жалба и право да се заяви искане за преизчисляване на пенсията, съдържащо се в жалбата. Първоинстанционният съд приема, че административният орган, вместо да изясни фактите и обстоятелствата от значение за случая, е отхвърлил по същество жалбата на лицето, с което е преградил пътя да осъществи правото си по чл. 102 от КСО. Върховният административен съд - шесто отделение споделя изводите на първоинстанционния съд и намира постановеното от него решение за валидно, допустимо и правилно. Процесното решение е постановено при наличие на положителните и при липса на отрицателни процесуални предпоставки за разглеждане на жалбата, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд. В хода на производството пред Административен съд – Пловдив, инстанцията по същество на спора, пред която се установяват юридически и доказателствени факти от значение за законосъобразността на оспорения пред нея административен акт, са проверени констатациите на административния орган. Решаващият съд надлежно и аргументирано обсъжда и анализира релевантните за спора факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните. Законосъобразността на оспорения административен акт е проверена съобразно очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168 АПК на всички основания по чл. 146 АПК. Съдебното решение се основава на обоснованата преценка на събраните доказателства, като е постановено в съответствие с приложимите за казуса материалноправни норми. С Решение № 2153-15-143/02.06.2016 г. на Директора на ТП на НОИ - Пловдив е изменена пожизнено личната пенсия за осигурителен стаж и възраст на Т. Рекина, по чл. 99, ал. 3 КСО, като е увеличена на 372, 56 лв., считано от 01.03.2014 г., когато осигуряването е прекратено, при осигурителен стаж от ІІ категория труд – 13 г., 01 м. и 07 дни и от ІІІ категория труд – 25 г., 05 м. и 11 дни или при общ осигурителен стаж към ІІІ категория по чл. 104 КСО – 41 години, 09 месеца и 27 дни за времето от 01.01.1966 г. до 28.02.2014 г. След оспорване, по силата на решение № 295/28.02.2017 г., постановено по адм. дело № 1497/2016 г. по описа на Административен съд – Пловдив е отхвърлена жалбата на Рекина, като размерът на общия осигурителен стаж към ІІІ категория по чл. 104 от КСО – 41 години, 09 месеца и 27 дни е приет за безспорно установен. С Решение № 873/22.01.2018 г., постановено по адм. дело № 3621/2017 г. по описа на ВАС, шесто отделение, е отменено решението на АС - Пловдив в частта, в която жалбата на Рекина е отхвърлена относно началната дата, от която е отпусната пенсия за ОСВ. Постановена е отмяна на решението на Директора на ТП на НОИ - гр. Пловдив, потвърждаващо разпореждането от 31.03.2016 г. в тази му част, като преписката е върната на административния орган за ново произнасяне, съобразно дадените указания, а именно, че Рекина придобива право на пенсия при условията на чл. 68 от КСО за ОСВ на 01.08.2009 г., поради което пенсията следва да й бъде отпусната от тази дата. С процесното Решение № 2153-15-77 от 05.04.2018 г., издадено от Директора на ТД на НОИ – гр. Пловдив, с което е потвърдено Разпореждане № [ЕГН], Протокол № N001058/09.02.2018 г. на Ръководителя на "ПО" в ТП на НОИ – гр. Пловдив е отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст на Рекина, при спазване указанията, обективирани в Решение № 873/22.01.2018 г., постановено по адм. дело № 3621/2017 г. по описа на ВАС, шесто отделение досежно датата, считано от 01.08.2009 г., но при зачетен общ осигурителен стаж превърнат към ІІІ категория труд в намален размер, различен от приетия за установен с влязлото в сила съдебно решение, а именно 37 години 06 месеца и 15 дни, вместо 41 години, 09 месеца и 27 дни. При издаване на оспорените актове, органът отпуска пенсия за ОСВ, считано от 01.08.2009 г., но не изменя същата от 01.03.2014 г. и не определя съответния размер към тази дата при участие на положения от лицето трудов стаж, придобит след пенсиониране от 01.08.2009 г. до 01.03.2014 г. Неоснователни са възраженията на касационния жалбоподател относно необходимостта за провеждане на последващо самостоятелно административно производство по преизчисляване размера на отпуснатата пенсия. Обжалваното в първоинстанционното производство Решение № 2153-15-77 от 05.04.2018 г. на Директора на ТД на НОИ – гр. Пловдив е издадено след отмяната с влязъл в сила съдебен акт на Решение № 2153-15-143/02.06.2016 г. на Директора на ТП на НОИ – Пловдив и връщане на преписката на пенсионния орган със задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона. Последното е издадено на основание чл. 99, ал. 3 КСО за осигурителен стаж, придобит преди отпускане на пенсията, в резултат на нови доказателства, дали основание за изменение на пенсията по отношение на общия зачетен осигурителен стаж и размер на вече отпусната пенсия. В чл. 99, ал. 1, т. 1 от КСО е предвидена възможността пенсиите да се преизчисляват при представяне на нови доказателства за придобит осигурителен стаж, осигурителен доход, гражданско състояние и др., ако това е по-благоприятно за пенсионера. Това представлява по същество изменение на реализирано вече право на пенсия и се проявява в изменение на вида, размера, началната дата на отпуснатата пенсия. При липса на законови ограничения в тази насока следва да се приеме, че лицата с вече отпусната пенсия могат да поискат изменение на нейния размер по пътя на представянето на нови доказателства. Съгласно чл. 99, ал. 3 КСО, в случай че в срока за обжалване на разпореждането са представени нови доказателства за осигурителен стаж, осигурителен доход, гражданско състояние и други, разпореждането се отменя или изменя от датата на отпускането, промяната или отказа за отпускане на пенсията. Производството по чл. 99 КСО за изменение или отмяна на влязло в сила разпореждане по чл. 98 от органа, който го е издал е различно от процедурата, установена в чл. 102 КСО, даваща възможност на лицата, на които е отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст, за инвалидност поради общо заболяване и за инвалидност поради трудова злополука или професионална болест, да поискат не повече от веднъж в една календарна година преизчисляване на пенсията за придобит осигурителен стаж след пенсионирането или за придобит осигурителен стаж и осигурителен доход след пенсионирането, когато това е по-благоприятно за тях. Така възприета и тълкувана правната норма сочи, че се касае за възникнало и упражнено вече право на пенсиониране, във връзка с което е отпусната пенсия, която може да бъде променяна при предпоставките на кодекса в случай, че новополучаващият се размер е по-благоприятен за лицето, носител на субективното право. При преизчисляването на пенсията не се определя нова начална дата за отпускането й. Предвид гореизложеното, първоинстанционният съд правилно приема за неоснователни доводите на пенсионния орган, по искането за преизчисляване на отпуснатата пенсия на Рекина въз основа на придобит от нея стаж след датата на пенсиониране от 01.08.2009 г., да се произнесе в ново самостоятелно производство. Макар преизчислението на пенсията с допълнително придобит след пенсиониране стаж да се извършва в производство по чл. 102 КСО, в случая с оглед изменението след оспорване на датата на отпускане на пенсия, органът е следвало да съобрази всички обстоятелства, включително и предпоставките по чл. 102 КСО при произнасяне с процесното решение. Административният орган е разполагал с всички необходими доказателства за преизчисление на пенсията: Заповед № 7 от 03.03.2014 г. за прекратяване на трудовото правоотношение на жалбоподателката (л. 211), УП-2 № 16/14.02.2011 г. (л. 31), вкл. е извършена и проверка, обективирана в КП № КП-5-15-00084204/20.11.2015 г. (л. 207 и сл.), поради което е следвало да вземе предвид осигурителния доход на пенсионерката, представен пред органа за преизчисляване на полагащата й се пенсия. Данните, с които разполага пенсионният орган се съдържат в пенсионното досие на лицето, а в изпълнение на чл. 36, ал. 1 от АПК, доказателствата се събират служебно от административния орган, освен в предвидените в този кодекс или в специален закон случаи. С оглед на изложеното настоящият състав намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора, своевременно направеното искане за присъждане на разноски от ответника по касация и представените доказателства за реалното им извършване, от бюджета на ТП на НОИ - Пловдив на Т. Рекина следва да бъде изплатена сума в размер на 500 лева (петстотин лева) – възнаграждение за един адвокат. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,