Решение № 562 от 3.02.2009 г. на ВКС по н. д. № 513/2008 г.

Решение № 562 от 3.02.2009 г. на ВКС по н. д. № 513/2008 г., III н. о., НК, докладчик председателят Елияна Карагьозова Производството е образувано на основание касационни жалби на подсъдимите С. Б. Г.,Р. Г. Я. и К. В. Ш. и касационна жалба на гражданските ищци и частни обвинители Г. С. М. и В. И. М. срещу въззивно решение № 282 от 23.06.2008 г. по внохд № 1379/2007 г. по описа на Софийския апелативен съд, наказателно отделение, 7-ми състав. В жалбата на подс. С. Г. се поддържат доводи за допуснати нарушения по чл. 348, ал. 1, т. 1,2,3 НПК. Прави се искане за оправдаване на подсъдимия по обвинението, алтернативно-преквалифициране на деянието като извършено при условията на чл. 124, ал. 1, пр. 3 НК и намаляване на наказанието с прилагане разпоредбата на чл. 66, ал. 1 НК, респ. намаляване на наказанието при квалификацията по чл. 124, ал. 1 пр. 1 НК. В последната си дума подсъдимите молят наложените им наказания да бъдат намалени. В жалбата на подс. Р. Я. се поддържат доводи за нарушения по чл. 348, ал. 1, т. 1, 2, 3 НПК в наказателната и гражданска част на съдебния акт. Иска се отменяване на решението и връщане на делото за ново разглеждане. Обжалва се и размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди, който не бил съобразен с чл. 52 от ЗЗД. В съдебно заседание се поддържа само довод за явна несправедливост на наказанието, като се иска неговото намаляване. В жалбата на подс. К. Ш. се прави оплакване за явна несправедливост на наказанието, като се прави искане на основание чл. 354, ал. 2, т. 1 НПК да бъде намалено. В жалбата на гражданските ищци и частни обвинители се поддържа довод за нарушение на материалния закон. Излагат се съображения, че деянието неправилно е преквалифицирано от извършено по чл. 116 НК в такова по чл. 124, ал. 1, пр. 1 НК. Поддържа се също така и явна несправедливост на наказанията. Прави се искане за отменяване на решението и връщане на делото за ново разглеждане . Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за основателност на жалбата на частните обвинители и граждански ищци. Неправилни са изводите, че разкъсването на слезката е резултат от по-леки удари, а настъпилия резултат се дължи на нейното уголемяване. Не е взето предвид, че на пострадалия са били избити 2 два зъба и е получил и други травматични увреждания. От това следва, че ударите са били силни и прекратени едва след излизане на посетители от заведението. По отношение жалбите на подсъдимите, прокурорът счита същите за неоснователни, тъй като семейното положение на подсъдимите и другите обстоятелства са били взети предвид от съдилищата. Върховният касационен съд, за да се произнесе съобрази следното: С присъда № 120 от 18.04.2007 г. по нохд № 1027/2006 г. Благоевградският окръжен съд е признал подсъдимите К. В. Ш., С. Б. Г. и Р. Г. Я. за виновни в това, че на 22/23.12.2003 г. в с. Ч., обл. Благоевград пред заведение "НЕРОН" в съучастие, като съ извършители умишлено са умъртвили А. Великов М. на 20 години (ЕГН **********) от с. Г., обл. Благоевград, по особено мъчителен начин за убития, поради което и на основание чл. 116, ал. 1, т. 6 вр. с чл. 20, ал. 2 вр. с чл. 115 и чл. 54 НК ги осъдил, както следва: Подсъдимите Ш. и Гроздилов - на по шестанадесет години лишаване от свобода, при усилено строг режим на изтърпяване. Подсъдимият Янков - на петнадесет години лишаване от свобода при строг режим на изтърпяване. Осъдил е тримата подсъдими да заплатят на В. М. и на Г. М. сумата от по 60 000 (шестдесет хиляди) лева обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законните последици. Отхвърлил е гражданските искове до първоначалните им размери. С обжалваното решение Софийският апелативен съд е ИЗМЕНИЛ присъдата, както следва: Преквалифицирал извършеното от подсъдимите К. В. Ш.,С. Б. Г. и Р. Г. Я. деяние от престъпление по чл. 116, ал. 1, т. 6 вр. с чл. 20, ал. 2 вр. с чл. 115 НК в престъпление по чл. 124, ал. 1 пр. 1 НК. Наложил на тримата подсъдими наказание от по осем години лишаване от свобода, при първоначален общ режим на изтърпяване. Потвърдил е присъдата в останалата й част. По жалбата на гражданските ищци и частни обвинители: Жалбата е основателна: Поддържа се, че преквалифицирайки деянието на подсъдимите като извършено при условията на чл. 124, ал. 1 пр.1 НК, въззивният съд е нарушил материалния закон, основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК за отменяване на съдебния акт. Доводът е основателен. За да приеме по-леката правна квалификация, съдът е направил извод, че след като подсъдимите са нанасяли удари на пострадалия единствено с крака и ръце, без да използват други допълнителни средства с по-голяма и по-мощно поразявяща сила, и смъртта е настъпила единствено от разкъсване на слезката, както и че не са имали конкретна причина и мотив да го умъртвят, то в случая всеки от тях следва да отговаря за непредпазливо убийство вследствие на причинена тежка телесна повреда. Съдът по същество е изключил прекият умисъл за умъртвяване, както и евентуалния умисъл за убийство на пострадалия. В нарушение на чл. 13, чл. 14, чл. 107, ал. 5 НПК, съдът не е подложил на внимателен анализ и не е дал съответната оценка на данните от съдебно медицинската експертиза тройна, която въз основа на установените при аутопсията на пострадалия травматични увреждания по същество е установила не самопричинно следствената връзка между действията на подсъдимите и настъпилата смърт на пострадалия, но и механизма на увреждането. Неправилно в мотивите си съдът е приел, че ударите с ръце и крака нанесени на пострадалия не са били прекалено силни и не са били със значителна кинетична енергия. Изводите в тази насока изцяло се опровергават от изводите на съдебно медицинската експертиза. Видно е, че при аутопсията са установени разкъсване на слезката с излив на 3 литра кръв, точковидни и петхиални кръвоизливи по кожата, кръвонасядания в лявата теменна и слепоочна облост на главата, кръвонаседнали клепачи на лявото око, кръвонасядане на долната устна, избиване на зъби, охлузвания по лицето, кръвонасядане на лявата с. на гръдния кош, стъпаловидно, линейно кръвонасядане по предната с. на гръдния кош, кръвонадясане в дясната слабинна област, които са били причинени от нанесени множество наранявания с твърди тъпи предмети съответни на ударите описани от свидетелите. Тройната съдебно медицинска експертиза е посочила, че описаните травматични увреждания са резултат от нанесени значителни по сила удари с ръце и крака в областта на главата и тялото на жертвата. Независимо, че ударите в главата не са в пряка причинна връзка с настъпилата смърт, те разкриват поведението на подсъдимите и механизма на деянието-целенасочени удари не само в жизнено важни части на тялото, но и такива в главата, отличаващи се с интезитет безразборност и множественост. Счупването на два зъба на пострадалия и множеството увреждания по глава, лице потвърждават извода, че в своите действия подсъдимите не са целели единствено "набиване" на пострадалия, а са търсили по-тежкия резултат, като са съзнавали възможността при ожесточения побой да настъпят необратими последици водещи до смъртта на лицето. Възможно е подсъдимите посягайки на телесната неприкосновеност на пострадалия да са искали само да го набият (л.115 от мотивите), но обстоятелството, че действията им не се прекратяват с еднократни удари от тримата, а последните са не само ожесточени, но и продължителни (прекъснати едва след намесата на излезли от заведението посетители и собственика на заведението) не може да означава друго, освен, че подсъдимите в условията на съизвършителство са действали при умисъл извън приетия с изменената правна квалификация. За умисъла на извършителите се съди по обективните действия, чрез които са причинили престъпния резултат. Въззивият съд е приел, че подсъдимите са нанесли значителни по сила удари с ръце и крака в областта на главата и тялото на пострадалия, за което говори не само разкъсването на слезката, но и множеството отоци и кръвонасядания по главата и лицето на пострадалия, както и избиването на два зъба и разкъсване на лигавицата на устата (л. 107 от възз. дело), но от друга с. приема, че липсва умисъл за умъртвяване. На л. 116 от делото е изложил съображения, като е посочил, че обстоятелството, че те нанасяли ударите само с ръце и крака, а не използвали други средства с по-голяма и по-мощна поразяваща сила, респ.не били причинени фрактури, водели до извод, че ударите с ръце и крака не били прекалено силни и не са били със значителна кинетична енергия. От тук съдът е заключил, в противоречие с изложеното относно обективно извършените от тях действия, че намеренията на подсъдимите не били да причинят твърде тежки телесни увреждания, които да са несъвместими със живота. Изводът си съдът подкрепя и с липсата на мотив за умишлено умъртвяване (л. 115 от делото). Съжденията на въззивния състав за липса на мотив за умишлено умъртвяване са относими и към приетата от въззивния съд квалификация по чл. 124 НК. От фактите по делото-липса на конфликт вътре в заведението между пострадалия и подсъдимите, и липса на данни за такъв въобще между тях, както и навън пред заведение, също поставя въпроса, налице ли е причина за ожесточеното поведение на подсъдимите спрямо пострадалия. Св. Г. Т. е посочил на л. 126 от първ. дело: "Батко С. излезе навън, а аз след него и се обърнах да затвора вратата и те тримата - К., Р. и С. след мен излязоха и го хванаха да го бият. Той падна на земята...". Окръжният съд правилно е отбелязал, че подбудите не могат да бъдат други, освен хулигански. Подкрепящи извода в тази насока са показанията на св. К. В. (л.123) от пър.дело. Един от побойниците държеше Г. Т. да не може да влезе, да вика помощ, а другите двама ритаха А. по главата и корема ...със злоба, с много голяма сила...много пъти го ритаха. Казах им - оставете го, той нищо не ви е направил, и тръгнах да го спасявам. Те не спряха и един от тях ме удари". Пострадалият също се молил да го оставят, тъй като нищо не им е направил. Явно е, че не става въпрос за един-два удара, а за множество такива по тялото и главата, в жизнено важни части, нанесени от трима млади мъже по отношение на лице, поставено в състояние на невъзможност да се защити. Нещо повече-възпрепятства се всяка намеса целяща да спре побоя над него. Безпричинното му физическо малтретиране не може да има друго обяснение, освен хулигански подбуди, повод за което са показанията на св. В който е заявил " Знам за К. и С., че се занимават с побоища". Въззивният съд не е подложил на внимателна проверка показанията на свидетелите очевидци, не е съпоставил депозираните от тях факти със заключението на експертизите в резултат на което, преценката му за деяние съдържащо признаците на престъпление по чл. 124 НК е формирана, без необходимото пълно, всестранно и обективно изследване на всички относими към предмета на доказване обстоятелства. Обективните данни за множество силни удари с ръце и крака върху главата и тялото на пострадалия, насочени към жизнено важни органи, причинените телесни увреждания и настъпилия тежък резултат макари обсъдени от съда, не са оценени в контекста на цялостното поведение на подсъдимите, което се е отразило върху извода за несъставомерност на деянието по повдигнатото им по чл. 116 НК обвинение. Допуснатото нарушение на процесуалните правила е довело и до неправилно приложение на материалния закон. Изложеното е основание за отменяване на обжалвания съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд от стадия на съдебното заседание. При повторното гледане на делото, съставът следва да провери, анализира, обсъди, съпостави и прецени поотделно и в съвкупност всички доказателства и приложи правилно закона. По преценка, следва да приложи разпоредбата на чл. 332 НПК и по реда на съдебното следствие провери доказателствата от значение за субективната страна на деянието. По жалбите на подсъдимите: В тази на подс. Г., се излагат съображения за неправилност на присъдата в частта за квалификацията на инкриминираното деяние. Подсъдимият счита, че поведението на Г. не покрива признаците на това престъпление, тъй като не е установен нанесен от него удар на пострадалия и не може да се говори, че подсъдимия има принос към спукването на слезката. В този смисъл се иска да бъда оправдан. Алтернативно се излагат съображения за съставомерност на деянието по чл. 124, ал. 1, пр. 3 НК т. е. причинена на пострадалия лека телесна повреда, от която е настъпила неговата смърт. Искането се мотивира с обстоятелството, че никой от подсъдимите не е знаел за заболяването на пострадалия, характеризиращо се с уголемяване на слезката, както и че от удара последната може да се спука и вследствие на голямата кръвозагуба да настъпи неговата смърт. Установено е, че подсъдимите са действали при съизвършителство, а съгласно практиката на съдилищата и тълкувателната дейност на Върховния съд (ТР № 23/15.12.1977 г.) когато "няколко лица при общ умисъл за извършване на убийство стрелят по жертвата или й нанасят удари, налице е съизвършителство независимо от обстоятелството, че жертвата е простреляна с един куршум или че е починала от един смъртоносен удар" От данните по делото е установено, че подс. Г. активно е нанасял удари с ръце и крака по всички части на тялото на пострадалия. След като последния излязъл от заведението двамата с подс. Ш. го настигнали и започнали с голяма сила и бързина за го малтретират физически. Той с удари повалил на земята и св. Б. Русев, който им извикал да престанат да бият пострадалия. Изслушаните по делото съдебно медицински експертизи категорично са посочили, че заболяването на пострадалия-хронична миелолевкоза е улесняващо травматичното увреждане на засегнатия орган, поради увеличените размери на слезката, но категорично същото не е било причина за настъпилата смърт. Разкъсването на слезката е резултат на удари с голяма сила, каквото би настъпило и при такива удари върху здрава слезка. В този смисъл експертите са заключили, че слезката е била травматично увредена не защото този орган е болестно увреден, а защото спрямо него са били нанесени удари с голяма сила (л. 155 от делото). Доводите, предвид установените фактически обстоятелства са неоснователни. Доколкото обаче делото предстои да се разгледа от друг съдебен състав, следва същите да се обсъдят по реда на чл. 339 НПК. В жалбата на подс. К. Ш. също се сочат основания по чл. 348, ал. 1, т. 1, 2, 3 НПК, развити в писмените бележки представени по делото. Поддържа се, че неправилно съдилищата не са уважили искането на защитниците по делото, за назначаване на допълнителна съдебно-медицинска експертиза в областта на онкологията и хематологията. Това изследване било важно, за да се изясни дали ударите са били с такъв интезитет, че да причинят съответната телесна повреда и последвалата смърт на пострадалия, както и субективната с. на деянието. Неправилно въззивният съд приел, че е причинена тежка телесна повреда, тъй като всяко от уврежданията, освен избитите зъби носело характеристиката на лека телесна повреда по смисъла на чл. 130, ал. 1 НК. Обжалва се наказанието, както и размера на уважения граждански иск. По-горе съдът визира заключението на съдебно медицинската експертиза относно състоянието на слезката на пострадалия и причината за нейното травматично увреждане, което е относимо и към възражението на подс. Шарков. Защитника на подсъдимия е поискал посочената по-горе експертиза, но в съдебно заседание на 26.05.2008 г. е оттеглил това искане. Предходните съдебни инстанции са взели отношение и са приели, че не следва да се назначава допълнителна съдебно-медицинска експертиза за установяване на причинно-следствената връзка между онкологично-хематологичното заболяване на пострадалия, механизма на деянието и настъпилата смърт, тъй като за тези обстоятелства са били събрани достатъчно доказателства. Доколкото при повторното разглеждане възникнат други обстоятелства, въззивният съд следва да прецени необходимостта от исканото следствено действие. Останалите доводи-за нарушение на материалния закон, явна несправедливост на наказанието и за размера на обезщетението, следва да се преценят при повторното разглеждане на делото. В жалбата на подс. Р. Я. се излагат съображения за нарушения по чл. 348, ал. 1, т. 1, 2, 3 НПК. В съдебно заседание се поддържа явна несправедливост на наказанието. Дейността на Я. е свързана с тази на подсъдимите Г. и Ш., поради което възраженията в техните жалби следва да се имат предвид при разглеждане съвместната им престъпна дейност. Явната несправедливост на наказанието с оглед отменяване на съдебния акт, не подлежи на самостоятелно обсъждане. С оглед на изложените мотиви, поради допуснати нарушения по чл. 348, ал. 1, т. 1, 2 НПК, които са отстраними при повторно разглеждане на делото, решението следва да се отмени изцяло и делото върне за ново разглеждане. При извършената проверка касационният състав установи, че след като е преквалифицирал деянието по чл. 124, ал. 1 НК, съдът е пропуснал да оправдае подсъдимите по първоначално повдигнатото обвинение по чл. 116 НК, за което обръща внимание. Воден от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение на Върховния касационен съд