Решение № 6929 от 10.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 4205/2015 г.

Решение № 6929 от 10.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 4205/2015 г., II о., докладчик съдията Галина Солакова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "ОДОП"- Пловдив при ЦУ на НАП, против решение № 303/19.02.2015 г. по адм. д. № 453/2012 г на Административен съд - Пловдив, в частта, с която е отменен Ревизионен акт № 161103372/11.10.2011 г., издаден от главен инспектор по приходите при ТД на НАП - Пловдив, офис Хасково за частта на непризнат данъчен кредит в общ размер на 17 266,14 лв., ведно с прилежащите лихви, по фактури № № 1076/25.08.2008 г., 1077/26.08.2008 г., 1204/17.10.2008 г., 1178/31.10.2008 г. и 1101/31.01.2009 г., издадени от "Еко гарден фрукт" ЕООД и в частта за присъдените по компенсация разноски. С доводи за материална незаконосъобразност се претендира отмяна на решението със законните последици. Ответникът "Йо - Бо" ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив не ангажира становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество-основателна по следните съображения: С решението, в обжалваната му част е отменен оспорения РА за част от доставките по спорните фактури, издадени от "Еко гарден фрукт" ЕООД /№ № 1076/25.08.2008 г., 1077/26.08.2008 г., 1204/17.10.2008 г., 1178/31.10.2008 г. и 1101/31.01.2009 г./, като е прието, че в тази част ревизионния акт е незаконосъобразен, тъй като са оборени мотивите за липса на реални доставки.. Позовавайки се на първоначалното и две допълнителни заключения на вещото лице, адинистративният съд е приел, че са налице придружаващи документи за доставките по фактури № № 1076/25.08.2008 г., 1077/26.08.2008 г., 1204/17.10.2008 г., 1178/31.10.2008 г. и 1101/31.01.2009 г. -приемо - предавателни протоколи и фактури за извършен транспорт./приложение № 3 и приложение № 10 към експертните заключения/. Прието е също, че независимо от твърденията за липса на кадрова и материална обезпеченост на доставчика за изпълнение на доставката, стоковия поток е проследим, тъй като са преставени "счетоводни и други документи". Решение е необосновано и постановено при неправилно прилагане на материалния закон във връзка с изяснената по делото фактическа обстановка. Констатациите по РА досежно доставките по процесните 5 броя фактури с издател "Еко гарден фрукт" ЕООД не са оборени от жалбоподателя "Йо - Бо" ЕООД по реда на чл. 154, ал. 1 ГПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК . Мотивите по РА на ревизиращите органи по приходите, в тази част, са че не е налице стоков поток на процесните стоки /строителни материали/, тъй като доставчика не разполага със собствени активи за извършване на дейност по доставка на строителни материали, както и не са налице данни за начислени и изплащани суми за работни заплати и осигурени вноски на нает персонал, някои от продажбите са транзитни с предаване на трето лице. От приетите по делото заключения на съдебно-счетоводната експертиза /първоначално и допълнителни/ е установено, че нито един от преките доставчици /вкл. "Еко гарден фрукт" / не разполага с ДМА и материални запаси, а също няма данни дали са извършени счетоводни записи по сметки от гр. 20, 30, 60, 45 и сметка 421. Не са представени доказателства за наети лица по трудови правоотношения с изключение на данни за три лица, наети в "Радисан" ЕООД на длъжности, свързани със строителството, т. е. такива няма за "Еко гарден фрукт". По отношение доставките от "Еко гарден фрукт" ЕООД е установено също, че за част от тях транспорта е за сметка на жалбоподателя "Йо - Бо" ЕООД, а останалата - за сметка на доставчика и следва да се приеме за включен в цената. Данните в представените по делото ЧМР сочат, че вписаните в тях получатели са български дружества, различни от жалбоподателя, за което обстоятелство вещото лице е предположило, че тези други дружества са клиенти на "Йо - Бо" ЕООД, без каквито и да било данни за това. В устното заключение на вещото лице в о. с. з. се пояснява, че констатациите на експертизата се базират само на данните и документите по делото, като само към част от процесните фактури са налице придружителни документи - ЧМР и фактури за транспорт, които са посочени в приложения № 3,но са налице и фактури, по които няма придружаващи транспортни документи и такива за предаване на доставката. В съдебно заседание на 09.12.2013 г. е прието второто допълнително заключение, изготвено след надлежно оспорване от процесуалният представител на ответника, като вещото лице изрично сочи, че за фактура № 1204/17.10.2008 г няма съпътстващи документи в Приложение № 3,тъй като няма данни за транспортна фирма, а за фактура № 1101/31.01.2009 г. няма приемо-предавателен протокол. Видно от вписванията по Приложение № 3 към заключението на експерта, за посочените по-горе две фактури № 1204 и № 1101,с предмет на доставка тухли, панели стени и панели покривни няма никакви данни за приемо-предавателен протокол или др. документ, удостоверяващ доставката, а за фактура № 1204 няма данни и за транспорта и получателя по ЧМР. Останалите три фактури с № № 1076,1077 и 1178 са с получатели по ЧМР, които са различни от жалбоподателя или вписването е "не се чете". При тези доказателства по делото и безспорно установената липса на Приложение № 1 /за вида, количеството и цената на стоките/ към договора от 21.08.2008 г., сключен между жалбоподателя "Йо - Бо" ЕООД и доставчика "Еко гарден фрукт " ЕООД, изводът на административния съд за незаконосъобразност на РА за доставките по процесните 5бр. фактури, издадени от "Еко гарден фрукт" ЕООД е необоснован и противоречи на фактическите установявания по делото. Касае се за доставки с предмет строителни материали /тухли, керемиди, капаци, панели стени и панели покривни/, т. е. родово определени вещи, поради което е изискуемо наличието на индивидуализиране на последните по съгласие на страните или чрез предаването им - чл. 24, ал. 2 от ЗЗД. Такава индивидуализация не е налице, тъй като липсва цитираното по-горе приложение към договора, за някои доставки липсва приемане с протокол, а за други приемането е от трети лица. Не са ангажирани и други доказателства свързани с приемане и предаване на стоката от прекия доставчик към ревизираното дружество - складови разписки, кантарни бележки, приемо-предавателни протоколи, удостоверяващи влагането и изваждането на стоките от складовото помещение. Плащането по фактурите и редовното им осчетоводяване, както и използването на стоките за последващи доставки, дори и да е установено такова, сами по себе си не са доказателства за реалността на доставките. За да бъде признато право на приспадане на данъчен кредит, ревизираното лице следва да докаже по реда чл. 154, ал. 1 ГПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК, че са налице законоустановените предпоставки за признаване на данъчния кредит - осъществена облагаема доставка на стоките по всяка една от фактурите. Доказателства в този смисъл по делото не са ангажирани, а заключенията на съдебно-техническите експертизи сочат на липса на изискуемата документация. Практиката на СЕС е категорична, че не е възможно приспадането на данък, който е дължим единствено поради вписване във фактурата, тъй като упражняването на това право се ограничава само до действително дължимите данъци /решение от 13 декември 1989 г. по дело C-342/87, решение от 19 септември 2000 г. по дело C - 454/98, решение по дело С-152/02 и т. 49 от решението по дело С-285/09/. В тази връзка е и задължението на националния съд да прецени доказателствата за наличие на предпоставките за признаване на данъчния кредит по ЗДДС, първата от които е осъществяване на доставките на стоки по спорните фактури. В случая не е доказан факта на прехвърляне на стоките, не са оборени и изводите по РА за липса на кадрова обезпеченост на доставчика и надлежни счетоводни записвания. Следователно, законосъобразно в РА е прието, че ДДС по процесните фактури е недължим. С оглед изложеното, обжалваното решение като неправилно следва да се отмени, и тъй като спорът е изяснен от фактическа страна следва да се постанови друго решение, с което да се отхвърли жалбата на "Йо - Бо" ЕООД срещу Ревизионен акт № 161103372/11.10.2011 г., издаден от главен инспектор по приходите при ТД на НАП - Пловдив, офис Хасково, потвърден с решение № 1260/27.12.2011г на директора на Дирекция "ОДОП"- Пловдив при ЦУ на НАП, за частта на непризнат данъчен кредит в общ размер на 17 266,14 лв., ведно с прилежащите лихви по фактури № № 1076/25.08.2008 г., 1077/26.08.2008 г., 1204/17.10.2008 г., 1178/31.10.2008 г. и 1101/31.01.2009 г., издадени от "Еко гарден фрукт" ЕООД като неоснователна. Следва да се присъдят и установените като дължими от първата инстанция разноски в полза на Дирекция "ОДОП"- Пловдив при ЦУ на НАП, но приспаднати по съразмерност и компенсация, възлизащи в размер на 1107,68 лв. Предвид изхода на делото и своевременно заявената претенция от касатора за присъждане разноски за настоящата инстанция, ответникът дължи разноски в размер на 600 лв., съставляващи юрк. възнаграждение, определено по чл. 9, ал. 2 във вр. с § 1 от ДР на Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адв. възнаграждения. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,