Решение № 9341 от 6.8.2024 г. на ВАС по адм. д. № 2109/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на зам.- директора на Районна здравноосигурителна каса (РЗОК) Бургас, изпълняващ правомощията на директор на РЗОК при отсъствие на титуляра, подадена чрез пълномощник - началник на отдел Административно и правно обслужване на дейността П. Д., против Решение 1113/16.11.2023 г., постановено по адм. дело 1636/2023 г. по описа на Административен съд Бургас. В жалбата се навеждат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът - Специализирана болница за рехабилитация С. и фамилия ЕООД със седалище и адрес на управление гр. Несебър, чрез адв. Г. Гогов ангажира становище за неоснователност на касационната жалба и моли решението да бъде оставено в сила. Прокурорът от Върховна прокуратура дава заключение за допустимост и основателност на касационното оспорване. Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК. След като я разгледа по същество, Върховният административен съд, шесто отделение, я намира за неоснователна по следните съображения: С Решение 1113/16.11.2023 г., постановено по адм. дело 1636/2023 г., Административен съд - Бургас по жалба на Специализирана болница за рехабилитация С. и фамилия ЕООД е обявил за нищожен административния акт, обективиран в писмо изх. РД-29-54925/18.08.2023г. на директора на РЗОК Бургас. Съдът е приел, че оспореният акт е бил подписан от заместник-директор на РЗОК със запетая, което е извършено на основание Заповед РД-09-44 от 22.07.2021 г. на директора на РЗОК, с която обаче на заместващия са били предоставени ограничен кръг от правомощия, сред които не е налице такова, свързано с прекратяване на договорите с изпълнителите на медицинска помощ на територията, обслужвана от РЗОК. Ето защо е направил извод, че оспореният административен акт е издаден при липса на компетентност от страна на издателя, поради което е нищожен. Съдът допълнително е изложил и аргументи, свързани с материалната законосъобразност на адм. акт и е приел, че същият е незаконосъобразен, което съставлява допълнително основание за неговата отмяна. Решението е валидно, допустимо и правилно. От фактическа страна е установено, че между Национална здравноосигурителна каса (НЗОК) и Специализирана болница за рехабилитация С. и фамилия ЕООД е сключен Договор 020549/18.02.2020 г. за оказване на болнична помощ по клинични пътеки. Със Заповед на директора на НЗОК, на основание чл.72, ал.2 и ал.5 от ЗЗО, чл.9, ал.1 от Инструкция РД-16-43 от 09.06.2020г. за условията и реда за осъществяване на контрол по чл.72, ал.2,3,4,5,6,7,8 от ЗЗО, глава 20 и 21 от Националния рамков договор за Медицински дейности (НРД за МД) 2020-2022г., е било разпоредено извършване на проверка на лечебното заведение по отношение контрола по изпълнение на договора на лечебното заведение за оказване на болнична медицинска помощ в съответствие с НРД за МД 2020-2022г. В изпълнение на заповедта, от 12.06.2023г. до 16.06.2023г. контрольорите извършили проверката, резултатите от която описали в нарочен протокол РД-25-438-1 от 22.06.2023 г. В протокола проверяващите са посочили, че във връзка с предоставената справка, фактури, ИЗ - та са извършили проверка в интегрираната информационна система и са констатирали по КП 258 Физикална терапия и рехабилитация при родова травма на централната нервна система, КП 259 Физикална терапия и рехабилитация при родова травма на периферна нервна система, КП 264 Физикална терапия и рехабилитация след преживян стар инфаркт на миокарда и следоперативни интервенции, КП 267 Физикална терапия, рехабилитация и специализирани грижи след лечение на Ковид-19 няма отчетена дейност за повече от три месеца последователно. Като правно основание е посочена разпоредбата на чл.99, ал.1 от НРД за МД 2020-2022г. съгласно която договорът се прекратява без предизвестие. По делото е представено възражение от управителя на лечебното заведение с вх. 11-02-2015 от 29.06.2023 г. С писмо, управителят на НЗОК е уведомен за изпратено искане до Председателя на РК на БЛС - Бургас за организиране на арбитражна комисия, която да разгледа възражението. Направено е предложение договорът по КП 258,259,264,267 между лечебното заведение и НЗОК/РЗОК-Бургас да се прекрати. С оспорения акт, обективиран в Писмо изх. РД-29-54925/18.08.2023 г., директорът на РЗОК Бургас е уведомил жалбоподателя, че Договор 020549/18.02.2020г. се счита частично прекратен по отношение на КП 258,259,264,267 на основание чл.99, ал.1, т.2 от НРД за МД 2020-2022. Неоснователен е доводът на касационния жалбоподател, че Писмо с изх. РД-29-54925 от 18.08.2023 г., издадено от директор на РЗОК Бургас, не подлежи на съдебен контрол, защото не е индивидуален административен акт. Индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК е изричното волеизявление или изразеното с действие или бездействие волеизявление на административен орган или на друг овластен със закон за това орган или организация, с което се създават права или задължения или непосредствено се засягат права, свободи или законни интереси на отделни граждани или организации, както и отказът да се издаде такъв акт. Съдът ясно е посочил, че процесното писмо представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал.1 АПК, защото изявлението на НЗОК (РЗОК) като субект на публичното право и носител на власт, направено с този акт, пряко засяга правата на лечебното заведение, прекратявайки частично административния договор. В този смисъл е и постоянната съдебна практика на ВАС по чл. 20, ал.1 т.4 от ЗЗО, където се приема, че актовете с които се сключват, изменят и прекратяват договорите с изпълнителите на медицинска помощ са индивидуални административни актове, подлежащи на съдебен контрол. Нищожността на административния акт е форма на недействителност. В производство, образувано по искане за прогласяване нищожността на един административен акт, съдебната проверка за законосъобразност обхваща единствено и само съществуването на правоизключващи юридически факти спрямо разпоредените с акта правни последици. Следователно предмета на доказване включва онези факти и обстоятелства, които могат да релевират наличието на съществени пороци на административния акт, обуславящи неговата невалидност. Основното разграничение на недействителните актове на администрацията на нищожни и унищожаеми е в зависимост от степента и качеството на порока, от който е засегнат актът. Според константната съдебна практика основание за обявяване (прогласяване) на нищожност са такава съществени, основни недостатъци на административните актове, които ги дисквалифицират като правопораждащи юридически факти за разпоредените с тях правни последици. На първо място такова основание би било издаването на акта от некомпетентен орган, тоест в нарушение на нормативно установените изисквания за материална, териториална или по степен компетентност. Разпоредбата на чл.20, ал.1, т.4 от ЗЗО гласи, че директорът на РЗОК сключва, изменя и прекратява договорите с изпълнителите на медицинска помощ на територията, обслужвана от РЗОК, съгласно закона, НРД и правилника за устройството и дейността на НЗОК. Писмото е подписано за директор на РЗОК Бургас със запетая от Н. А. зам.-директор съгласно Заповед РД-09-44/22.07.2021г. Заповедта е издадена във връзка с правомощията на директора по чл.20, ал.1, т.2 организира и ръководи дейността на РЗОК в съответствие със закона, правилника за устройството и дейността на НЗОК, решенията на надзорния съвет и актовете на управителя на НЗОК, да издава наказателни постановления и чл.41 от Правилника за устройството и дейността на НЗОК, където е посочено: Директорът на РЗОК при осъществяване на дейността се подпомага от заместник-директор, който замества директора при отсъствие. Директорът е преценил какъв обем правомощия да предостави на заместника си в свое отсъствие и тази негова преценка е обективирана в издадената заповед за заместване. В случая сред посочените правомощия не е посочено прекратяването на договорите с изпълнителите на медицинска помощ на територията, обслужвана от РЗОК - Бургас. Заместване се извършва в случаите когато лицето, титуляр на правомощията, е в обективна невъзможност да ги изпълнява. Превишаването на компетентността е по своята същност липса на такава, поради което всеки акт, издаден при този порок е нищожен поради липса на материална компетентност. В Писмо изх. РД-29-54925/18.08.2023 г. е обективирано волеизявление за частично прекратяване на договор, извършено от заместник - директора на РЗОК, който не е имал такова правомощия съобразно заповедта за замесване, поради което посоченото писмо представлява нищожен административен акт, както правилно е приел и първоинстанционния съд. Решаващият съд е извършил самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства и на доводите на страните, постановил е решението си при изяснена фактическа обстановка и е подвел фактите под вярната правна квалификация. Формираното вътрешно убеждение не се отклонява от правилата на формалната и правната логика, а фактическите и правните изводи на съда не са опорочени от грешки и превратно тълкуване в насоки, които не са нормирани от закона. Решението е постановено в съответствие с точното тълкуване и прилагане на материалния закон и като законосъобразно и обосновано следва да бъде потвърдено. С оглед изхода на спора следва да бъде уважена акцесорната претенция за присъждане на разноски от ответната страна. Съгласно представен договор за правна помощ от 13.12.2023 г. и списък с разноски по чл. 80 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), в полза на ответника следва да се присъдят деловодни разноски в размер на 3000,00 (три хиляди) лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во от АПК, Върховният административен съд, състав на шесто отделение,