Решение № 213 от 7.01.2021 г. на ВАС по адм. д. № 7629/2020 г.

ВАСII отделение07.01.2021 г.докладчик т Галина Солакова

Диспозитив

ОТМЕНЯ решение № 119 от 24.04.2020 г. по адм. дело № 282/2019 г. по описа на Административен съд – Перник и вместо това ПОСТАНОВЯВА: ОТМЕНЯ Разрешение за строеж № 149 от 11.07.2016 г., издадено от главния архитект на Община Перник, като незаконосъобразно.. ОСЪЖДА Община Перник да заплати на "Електроенергиен системен оператор" ЕАД сумата 1470 лв. /хиляда четиристотин и седемдесет лева/, разноски. Решението е окончателно.

Мотиви

Решение № 213 от 7.01.2021 г. на ВАС по адм. д. № 7629/2020 г., II о., докладчик председателят Галина Солакова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, образувано по касационна жалба на "Електроенергиен системен оператор" ЕАД, чрез юрк. Боровинова, срещу решение № 119 от 24.04.2020 г. по адм. дело № 282/2019 г. по описа на Административен съд – Перник. С доводи за противоречие на решението с материалния закон и изяснената по делото фактическа обстановка се претендира неговата отмяна със законните последици. Ответникът главният архитект на Община Перник не изразява становище по касационната жалба. Ответникът "Автотрейд 99" ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. Перник не взема становище по жалбата. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба и предлага да се отмени решението като незаконосъобразно и постановено в нарушение изискванията на чл. 172а АПК и чл. 14, ал. 1 от Наредба 16/2004 г. във вр. с чл. 142, ал. 2 АПК. Върховния административен съд, второ отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, намира същата за процесуално допустима, а разгледана по същество - основателна. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на настоящия касатор срещу Разрешение за строеж /РС/ № 149 от 11.07.2016 г., издадено от главния архитект на Община Перник в полза на "Автотрейд 99" ЕООД за изграждане на плътна ограда по вътрешните регулационни линии на УПИ VI и УПИ VII "за стоп. дейности", кв. 113, "Изток" по плана на гр. Перник. Прието е, че оспорващото законосъобразността на РС дружество разполага с правен интерес и активна процесуална легитимация, тъй като с разрешеното строителство се засяга сервитут в междустълбие 6-8 на собственият му въздушен електропровод на линеен обект ВЕ 110 кV "Мошино", изграден и въведен в експлоатация през 1958 г, действащ - свързва ТЕЦ "Република" и подстанция "Перун". След обсъждане на приетите по делото без оспорване първоначално и допълнително заключения на СТЕ е прието за безспорно установено, че с разрешеното строителство на оградите се нарушава законоустановения сервитут, описан конкретно като обща площ и отстояния от вещото лице, като един от стълбовете /№ 7 попада изцяло в ограждания имот, собственост на заявителя "Автотрейд 99" ЕООД. При тези безспорни установявания и след преценка за изпълнение изискванията на чл. 59, ал. 2 АПК и наличието на изискуемата компетентност по чл. 148, ал. 2 ЗУТ, административният съд е извел решаващият правен извод за законосъобразност на оспореното РС в хипотезата на чл. 142, ал. 1 АПК – титуляра на сервитутното право не е предприел действие по реда на чл. 11, ал. 1 от Наредба 16/2004 г. за отразяване границите на сервитута в специализираната карта. Прието е, че административният орган не е разполагал към момента на издаване на процесното РС с информация за наличен сервитут на въздушния електропровод по приложената комбинирана скица, данните от КК и от действащия РП от 1978 г., поради което оспореното РС се явява законосъобразно. Решението е постановено при изяснена фактическа обстановка, но неправилно прилагане на материалния закон - спец. норми на Закона за енергетиката /ЗЕ/. По делото е безспорно установено, че административното производство е протекло без уведомяването и участието на "Електроенергиен системен оператор" ЕАД, което е заинтересована страна по смисъла на чл. 149, ал. 2, т. 1 ЗУТ във вр. с § 1, т. 23 и т. 24 от ДР на ЗЕ. Именно това нарушение за административно-производствените правила е довело и до издаване на РС при неизяснена от административният орган фактическа обстановка досежно обхвата и местоположението на въздушния електропровод на линеен обект ВЕ 110 кV "Мошино", а съгласно ал. 5 на чл. 168 АПК, това нарушение съставлява и самостоятелно основание за отмяна на процесното РС. От събраните по делото доказателства и двете заключения на съдебно-техническите експертизи е установено по безспорен начин, че двата УПИ / УПИ VI и УПИ VII/, за които е издадено процесното РС се засягат от възникнал по силата на закон сервитут в полза на "Електроенергиен системен оператор" ЕАД на съществуващ енергиен обект, както и че разрешеното строителство попада частично в сервитутната зона на въздушния електропровод между стълбове 6 и 8, а стълб 7 е изцяло зад разрешената ограда / в имота на заявителя – скица към СТЕ лист 287/. Това сочи на допуснато нарушение на императивните изисквания на чл. 67, ал. 2 от ЗУТ във вр. с чл. 64, ал. 3, т. 2, б. "а" от ЗЕ, а също и на чл. 14, ал. 1, т. 1 от Наредба № 16 от 09.06.2004 г. за сервитутите на енергийните обекти, които норми не допускат застрояване в сервитутните ивици за експлоатация и ремонт на енергийните обекти. Изложеното обосновава незаконосъобразност на процесното РС. Предвид изложеното и тъй като са налице основанията за отмяна на решението по чл. 209, т. 3 АПК, същото следва да бъде отменено и по реда на чл. 222, ал. 1 АПК – постановено друго, с което се отмени РС № 149 от 11.07.2016 г. на главния архитект на Община Перник, издадено в полза на "Автотрейд 99" ЕООД за изграждане на плътна ограда по вътрешните регулационни линии на УПИ VI и УПИ VII "за стоп. дейности", кв. 113, "Изток" по плана на гр. Перник. С оглед изхода на делото и своевременно заявената претенция за присъждане на разноски от касатора и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, Община Перник дължи реално направените в съдебното производство от "Електроенергиен системен оператор" ЕАД разноски по приложения списък по чл. 80 ГПК в общ размер на 1470 лв. - юрк. възнаграждение в минимален размер от 200 лв, определено съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 37, ал. 1 ЗПП и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, 420 лв. - държавни такси и 850 лв. -депозити за СТЕ. Водим от горното Върховният административен съд, второ отделение

Цитирани разпоредби

1