Решение № 15194 от 11.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 7465/2009 г.

Решение № 15194 от 11.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 7465/2009 г., I о., докладчик съдията Йордан Константинов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. С Решение № 231 от 21.04.2009 г., постановено по адм. д. № 823/08 г. Великотърновският административен съд, II-ри състав, е отхвърлил жалбата на Д Чопи" ООД - гр. Плевен, представлявано от Калин Ненков Ненов, срещу ревизионен акт № 150800539/11.08.2008 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Плевен, потвърден с Решение № 405/10.10.2008 год. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Велико Търново, като е осъдил "Чопи" ООД да заплати на Д "ОУИ" - гр. В. Търново сумата 2 172,27 лв. разноски по делото. Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от "Чопи" ООД - гр. Плевен, представлявано от управителя Калин Ненков Ненов, чрез пълномощника му адв. Пламен Червенков. В същата се прави оплакване, че решението на Великотърновския административен съд е неправилно поради нарушение на материалния закон и съществени процесуални нарушения, както и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В касационната жалба са развити подробни доводи в тази насока. Моли Върховния административен съд да отмени обжалваното решение и вместо него да постанови друго такова, с което да уважи жалбата против РА изцяло или отчасти. Претендира се присъждане на разноски. Ответният по жалбата директор на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Велико Търново чрез своя процесуален представител взема становище, че касационната жалба е неоснователна и следва да бъде отхвърлена. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е не основателна и следва да бъде оставена без уважение. Върховният административен съд, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е не основателна. С решението си Великотърновският административен съд е отхвърлил жалбата на "Чопи" ООД - гр. Плевен, представлявано от Калин Ненков Ненов, срещу ревизионен акт № 150800539/11.08.2008 год., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Плевен, потвърден с Решение № 405/10.10.2008 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Велико Търново. Административният съд е приел, че ревизионният акт е издаден от компетентен орган, при спазване на законовите изисквания, в това число относно срока по чл. 114, ал. 2 от ДОПК. Същият е разгледал подробно и фактическата обстановка, установена по време на ревизията, основанията, поради които органът по приходите е отказал да признае право на данъчен кредит по отделните доставки, както и конкретните оплаквания на данъчно-задълженото лице. По отношение на не признатото право на данъчен кредит по доставките на "ПИД - ПБ" ЕООД съдът е изложил мотиви, че по тези фактури, имащи за предмет сертифициране на орехи, жалбоподателят е представил сключен договор между страните, но той не може да бъде обвързан с предмета на фактурата, тъй като липсват доказателства установяващи изпълнението на поетото задължение, начина и етапите на неговото отчитане, начина на извършване на услугата, както и издадените сертификати при движението на стоките. По отношение на фактурите, имащи за предмет строително-монтажни услуги (СМР) съдът е описал представените доказателства по време на ревизията, както и тяхното оспорване от страна на ревизиращия орган относно автентичността и откритото производство по оспорване. Прието е също, че не са представени доказателства относно вида и начина на извършване на договорените услуги, периода на извършване, както и вложените труд и материали. Съдът е описал и заключението на съдебно-счетоводната експертиза, както и представеният като доказателство ревизионен акт, съставен на доставчика, въз основа на които може да бъде прието, че данъкът по фактурите е начислен при условията на чл. 64, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 55, ал. 6 от ЗДДС (отм.), но не и че са налице реални доставки по смисъла на чл. 6 от същия закон, тъй като не е доказано и установено доставчика да е осчетоводил разходи във връзка с изпълнението на предмета на доставките. По сходен начин в мотивите на решението са изложени нещата и относно непризнатото право на данъчен кредит по доставките на "ДРА" ЕООД - гр. Плевен, за което също е прието, че е доказано начисляването на данъка, но не и реалността на извършените услуги и доставка на захар. Аналогични са и изводите на съда за непризнатото право на данъчен кредит по фактурите, издадени от "ТРАНСКОМЕРС - ИНК" ЕООД - гр. Габрово с предмет СМР и доставка на амониева селитра и амониев фосфат. По отношение на последните е добавено, че не са ангажирани доказателства относно доставката, предаването и транспортирането на посочените количества торове и препарати, както и кой е законово установения ред за доказването им. Посочено е още, че ревизионният акт на този доставчик е съставен при условията на чл. 122 и сл. от ДОПК поради той не установява както начисляване на данъка, така и реалност на доставките. Решението на Великотърновския административен съд е правилно и законосъобразно. Основните оплаквания на касатора са за нарушение на материалния и процесуалния закон. На първо място се навеждат доводи, че в жалбата са били направени оплаквания относно допуснати процесуални нарушения при извършване на ревизията, но според първоинстанционния съд те са без значение. Направеното оплакване е неоснователно. В т. 1 от жалбата до административния съд е направено оплакване за процесуални нарушения по време на данъчното производството, но освен изброяване на факти, не се посочва коя конкретна норма е била нарушена и какъв е характерът на нарушението. На практика основното възражение е във връзка с връчване на заповедта за спиране на ревизията, за която жалбоподателя твърди, че не си спомня да му е връчвана, но освен твърдения други доказателства в тази насока не са ангажирани. Независимо от не посочването на конкретни нарушения в изпълнение на задълженията си по чл. 160, ал. 2 от ДОПК административният съд служебно направил анализ за спазването на процесуалните правила при извършване на ревизията и обосновано е направил извод, че същата е извършена при спазване на законовите изисквания, в това число РА е издаден от компетентен орган, а ревизията като общ сбор от време за извършване на процесуалните действия, извън срока за спиране, е в срока по чл. 114, ал. 2 от ДОПК. Конкретните оплаквания относно непризнатото право на данъчен кредит по отношение на тримата доставчици са групирани съобразно вида на доставките. Така за фактурите, които имат за предмет СМР се посочва, че представените писмени доказателства установяват, че на обекти на дружеството са извършвани различни строително-ремонтни работи, през различни периоди от време, като неправилно съдът приема, че на едни и същи обекти са извършвани едни и същи ремонти. Посочва се още, че по делото е изслушана и съдебно-счетоводна експертиза, която установява както начисляването на данъка, така и факта, че тримата доставчици са водили редовно счетоводство, а при извършените ревизии доставките към "Чопи" ЕООД са им признати. Направените оплаквания са неоснователни. Както бе посочено, при изграждане на своите изводи административният съд е направил подробен анализ на доказателствата по делото, в това число е осъдил заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза, така и представените като доказателства ревизионни актове на доставчиците. Специално по отношение на непризнатото право на данъчен кредит по фактурите с предмет СМР съдът е посочил конкретните факти и обстоятелства, поради които приема, че не са налице реални доставки. Така по доставките на "ПИД - ПБ" ЕООД се посочва, че липсват данни за вида и начина на извършване на СМР, за вложения труд и материали, че не е установено доставчикът да е осчетоводил конкретни разходи във връзка с изпълнението на услугата. Не е доказано и твърдението на касатора, че процесните фактури са признати при извършената ревизия на доставчика. По сходен начин са представени нещата и по доставките на СМР от "Ра" ЕООД и "Транскомерс - инк" ЕООД. По отношение на непризнатото право на данъчен кредит по доставката на "РА" ЕООД с предмет изработка на фирмен сайт се посочва, че по време на ревизията са представени доказателства, че управителят на дружеството притежава нужното образование за изработване на сайта, че услугата е заплатена и сайтът работи, което е достатъчно основание за реалността на услугата. Направените оплаквания също са неоснователни. В хода на административното и съдебното обжалване не са ангажирани доказателства относно изпълнението и предаването на услугата, предмет на договора от 1.09.2005 гд., като първоинстанционният съд правилно е посочил, че от факта, че е налице фирмен сайт не следва, че той е изработен от "РА" ЕООД. За непризнатото право на данъчен кредит по доставките на захар и минерални торове от "РА" ЕООД и " Транскомерс инк" ЕООД се правят сходни оплаквания, че за тях отново има представени перфектни документи, както и е установено от вещото лице начисляването на данъка и разчитането с бюджета, а съставените РА на доставчиците признават приходите от тези сделки. Оплакванията са неоснователни. С оглед предмета на доставката - родово определени вещи, административният съд е посочил подробно реда за прехвърляне на собствеността, както и необходимостта от представяне на документи, установяващи предаването и транспортирането на стоките, каквито доказателства не са ангажирани. Следва да бъде посочено, че във връзка с тези доставки като основание за непризнаване на правото на данъчен кредит е посочено и наличието на хипотеза по чл. 65, ал. 4, т. 4 от ЗДДС (отм.), за опровергаване на която следва да бъдат ангажирани доказателства до краен доставчик или производител, каквито доказателства не са представени. Предвид на гореизложеното следва да бъде прието, че решението на Великотърновския административен съд не страда от пороците, твърдяни в касационната жалба и при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на първо а отделение,