Решение № 8209 от 27.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2568/2017 г.

Решение № 8209 от 27.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2568/2017 г., VIII о., докладчик съдията Мария Радева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба на [фирма], срещу Решение № 7917/13.12.2016 г. по адм. д. № 8358/2016 г. по описа на Административен съд София - град. Касаторът излага доводи за неправилност на обжалваното решение, поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Иска отмяна на съдебния акт и постановяване на друг по съществото на спора, с който да се отмени РА. Претендира разноски. Ответникът по касационната жалба - Дирекция "ОДОП" - гр. София при ЦУ на НАП, в съдебно заседание, чрез процесуалния си представител юрк. С. излага доводи за правилност на обжалваното решение. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура, дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като взе предвид доводите на страните и извърши дължимата проверка по чл. 218 от АПК, приема от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество, е основателна. Предмет на оспорване пред АС е бил Ревизионен акт /РА/ №Р 22220615008669-091-001/10.05.2016 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП гр. София, потвърден с Решение № 1268/26.07.2016 г. на директора на дирекция ОДОП, при ЦУ на НАП гр. София. За да постанови обжалваното решение на първо място съдът е приел, че РА е издаден в хода на надлежно възложена данъчна ревизия, при която не са извършени съществени нарушения на процедурните правила визирани в ДОПК. По същество на спора за установено съдът е приел, че предмет на процесните доставки по които е отказано право на данъчен кредит на ДЗЛ по отношение на доставчика [фирма] по 3 броя фактури общо в размер на 2 891, 67 лева и по отношение на доставчика [фирма] по 4 броя фактури отказано право на ДДС вразмер на 7043, 60 лева. С процесните фактури са документирани различни видове доставки на стоки като корселин, лак, филер, кит, антифриз, течност за чистачки, резервни части за товарни автомобили, гуми и др. За да отхвърли жалбата на [фирма], административният съд е приел доводите на органа по приходите, че не е налице доставка на стоки, защото фактурите не документират реално извършени доставки по смисъла на чл. 6 от ЗДДС. Според обжалваното решение, жалбоподателят не е доказал, че пряко или косвено е придобил правото на разпореждане със стоките предмет на доставките по спорните фактури. Решението е неправилно, като постановено в противоречие с материалния закон. Относно доставчика [фирма], По отношение на този доставчик е отказано правото на приспадане на данъчен кредит за данъчен период м. 12. 2014 г. в размер на 2 891, 67 лв. по 3 броя фактури, а именно: Фактура № 2... 346/04.12.2014 г. с предмет на доставката - "течност за чистачки- зимна"; Фактура № 2... 352/05.12.2014 г. с предмет на доставката - "течност за чистачки- зимна"; Фактура № 2... 365/10.12.2014 г. с предмет на доставката - "масло двигателно" По тези фактури от приложените доказателства е видно, че стоките са закупени пряко от доставчика и доставени до базата на [фирма], [населено място], [улица] с транспорт на доставчика [фирма]. Същите са заприходени в склада на дружеството със складови разписки / № Ц-14120023/04.12.2014 г.; № Ц-14120011/05.12.2014 г. и № Ц-14120022/10.12.2014 г. / Стоките са осчетоводени в месена, в който са получени по Дебита на с/ка 302- Материали и подсметка 302/1 или 302/2 и Кредита на с/ка 401-Доставчици, с отразяване на ДДС по с/ка 4531. Същите тези материали са изписани, като във водените аналитични подсметки са изписани с номер и дата на Исканията за отпускане на материални ценности. Исканията са направени по образец и от тях може да бъде установено кой иска разхода, лицето разрешило разхода, вида и количеството на отпуснатите материали, съответно на кое превозно средство или мотокар ще се вложат. Доставката е платена в брой срещу представен фискален бон от фискално устройство на доставчика. За доставчика [фирма], По отношение на този доставчик е отказано правото на приспадане на данъчен кредит за данъчен период м. 12. 2010 г., за данъчен период м. 04, 06 и 08. 2011 г. в размер на 7 043, 60 лв. по 4 бр. фактури, а именно: Фактура № 1025/09.12.2010 г. с предмет на доставката - "коресилин"; Фактура № 1458/15.04.2011 г. с предмет на доставката - "коресилин" 90 л; "лак" 80 л.; "филер" 100 л.; Фактура № 2033/23.06.2011 г. с предмет на доставката - "гуми за камион 385/65/22. 5" 12 бр. Фактура № 2459/26.08.2011 г. с предмет на доставката - "гуми 385/22. 5" 7 бр. с единична цена 680. 00 лв.; "гуми 315/22. 5" 8 бр.; "масло мобил 10 W40" 220 л. Видно от представените доказателства досежно процесните фактури, стоките са закупени пряко от доставчика и доставени до базата на [фирма]. [населено място], [улица] с транспорт на доставчика [фирма]. Същите са заприходени в склада със складова разписка /№ Ц-10120002/09.12.2010 г.; № Ц-11040017/15.04.2011 г; /, а по отношение на предмета на доставка –гуми за камион, същите са заприходени с протокол за въвеждане в експлоатация на ДМА съответно от 23.06.2011 г. и 26.08.2011 г. Стоките са осчетоводени в месеца, в който са получени по Дебита на с/ка 302- Материали и подсметка 302/1 или 302/2 и Кредита на с/ка 401-Доставчици, с отразяване на ДДС по с/ка 4531. В последствие тези материали са изписани, като във водените аналитични подсметки са изписани с номер и дата на Исканията за отпускане на материални ценности. Исканията са направени по образец и от тях се установява кой иска разхода, лицето разрешило разхода, вида и количеството на отпуснатите материали, съответно на кое превозно средство или мотокар ще се вложат. Тези доказателства не са обсъдени от АС, въпреки това е направен извод за недоказана реалност на процесните доставки. Реалността на доставките по всичките спорни фактури се установява от следните факти: Към всяка фактура за доставка на стока има прикрепен счетоводен документ на [фирма] с подпис на лицето приело стоката и складова разписка от една и съща дата; Представени са 9 броя искания за отпускане на материални ценности от кои го е видно на кой актив реално съществуващ и експлоатиран от дружеството са вложени доставените материали; Реалността на доставките се установява и от представените счетоводни записи за месеца в който са извършени доставките и за месеците в които са извършени последващи доставки-изписване на материалите; заплащането на стоките но тези доставки също намерило съответно своевременно осчетоводяване при получателя. Съгласно чл. 4, ал. З от ЗСч предприятията осъществяват счетоводството си на основата на документална обоснованост на стопанските операции и факти, като спазват изискванията за съставяне на документи в т. ч. и вътрешни счетоводни документи, съгласно действащото законодателство. Гореизложеното се потвърждава и в заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза. На лице са изискванията за упражняване правото на приспадане на данъчен кредит съгласно чл. 68, ал. 1, чл. 69 и чл. 71 от ЗДДС, поради представянето на достатъчно доказателства, удостоверяващи че между процесните доставчици и [фирма] са осъществени реални доставки на стоки по смисъла чл. 6 от ЗДДС, като са изпълнени нормативните изисквания, регламентиращи правото на приспадане на данъчен кредит. Съгласно разпоредбите на Глава седма от ЗДДС, правото на данъчен кредит е сумата, която регистрираното лице има право да приспадне за: получените от него стоки или услуги; които регистрираното лице ще използва за осъществяването на облагаеми доставки; за които данъкът е станал изискуем и е начислен по реда на чл. 86 от ЗДДС; за които лицето притежава данъчен документ - фактура, отговаряща на изискванията на закона - чл. 114 от ЗДДС и в която данъкът е посочен на отделен ред. Водени от горното, следва извода, че [фирма] е субект на правото на приспадане на данъчен кредит по процесните доставки на стоки. Отричането на това право с РА е неправомерно, а отхвърлянето на жалбата срещу утежняващия административен акт с първоинстанционното решение - неправилно. Дължима е отмяна на неправилното решение и на незаконосъобразния административен акт. С оглед крайния съдебен акт и предвид изричната претенция на касатора за присъждане на разноски, Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. София при ЦУ на НАП следва да заплати на [фирма] сумата от 4125 лева направени разноски пред първоинстанционния съд и настоящата инстанция. Предвид на изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение 2 от АПК, Върховният административен съд, Осмо отделение,