Решение № 5235 от 9.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9267/2018 г.

Решение № 5235 от 9.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9267/2018 г., IV о., докладчик съдията Мира Райчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба, подадена от Д. С. от [населено място], чрез процесуален представител адвокат Б. К., против решение № 41/13.04.2018 г. постановено по адм. дело № 24/2018 г. на Административен съд-Т., с което е отхвърлена жалбата й срещу заповед № 03-РД/2796/11.08.2017 г. на изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие". Релевирани са доводи за неправилност на решението и се претендира отмяната му, ведно с присъждане на направените разноски по приложен списък. Ответникът – изпълнителният директор на Д. фонд "Земеделие" /ДФЗ/, чрез процесуалния представител юрисконсулт Т. Л. оспорва касационната жалба и прави искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура, взел участие в настоящото производство, дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, четвърто отделение намира, че касационната жалба е допустима, като подадена от легитимирано лице в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество - неоснователна, по следните съображения: Производството пред Административен съд-Т. е образувано по жалбата на Д. С., срещу заповед № 03-РД/2796/11.08.2017 г. на изпълнителния директор на ДФЗ, с която е отказано финансиране по подаденото от нея заявление за подпомагане ИД № 25/04/1/0.0.0820/11.05.2015 г. по подмярка 4. 1 "Инвестиции в земеделски стопанства" за закупуване на земеделска техника за 442. 44 дка насаждение от био малини със стойност на проекта 984 731. 07 лв. Въз основа данните от приложената преписка е установено, че със заповедта на изпълнителния директор на ДФЗ е отказано финансиране по подаденото от жалбоподателката заявление на основание чл. 20а, ал. 2 ЗПЗП и чл. 42, ал. 1, изр. 1 във вр. чл. 39, ал. 1, предл. 1, т. 2, чл. 3 и чл. 11, ал. 1, вр. § 1, т. 13 ДР на Наредба № 9/21.03.2015 г. за прилагане на подмярка 4. 1 "Инвестиции в земеделските стопанства" от мярка 4 "Инвестиции в материални активи" от Програмата за развитие на селските райони 2014-2020 г. Причината за отказа е, че при извършени административни проверки от страна на ДФЗ, по заявления за подпомагане, подадени от Д. С. "Старт 2005" ЕООД; "Джъмп фрут" АД; ЕТ "М.-И. Б."; Х. Б. и "Алекса стил" ЕООД, са установени индикатори за потенциално наличие на изкуствено създадени условия, а именно: оперирането на един и същ пазар чрез еднакви клиенти и доставчици; закупуване на идентична техника, с такива по проект на други кандидати по мярката - подадените заявления за подпомагане са с един и същ обект на инвестиция – закупуване на малинокомбайн ОХВО 9120. В мотивите си административният орган, въз основа установените в хода на проверката обстоятелства и докладна записка от Дирекция "Противодействие на измамите" сочи, че по проектите на гореизброените кандидати са представени умишлено завишени и необосновани цени на земеделска техника, като целта е неправомерно получаване на финансови средства от ДФЗ. За да достигне до този извод органът е извършил изследване на пазарната среда чрез "контролна покупка". Посочено е, че в проведен телефонен разговор с мениджър ключови клиенти в "М. А." ЕООД /дружеството, от което са закупени малинокомбайните/ е установено, че единичната цена на комбайна е 160 000 $ без ДДС, която стойност е била потвърдена и в изпратено писмо по нарочно създадена за проверката електронна поща. Изследван е и курсът на щатския долар в периода 01.05.2015 г. – 01.01.2016 г. и е установено, че офертите на "М. А." ЕООД по заявленията на кандидатите са завишени с повече от 150 000 лв., видно и от посочената цена в сключените договори за покупко-продажба за техниката на стойност 225 000 евро. Дирекция "Противодействие на измамите" е заключила, че разликата между договореното с кандидатите и предложеното в хода на проверката на органа е индикатор за неправомерни действия от страна на кандидатите и оферентите пред Фонда. В тази връзка, позовавайки се на чл. 30 от Регламент /ЕС, ЕВРАТОМ/ № 966/2012 е издадена процесната заповед за отказ от финансиране на подаденото заявление, тъй като са установени изкуствено създадени условия /умишлена координация/, изразяващи се в предприемането на целенасочени действия от страна на кандидатите с цел уговаряне на по-високи цени от пазарните за малинокомбайн ОХВО 9120, водещи до усвояване на по-висока субсидия по мярката. С решението си, Административен съд-Т. е приел, че в хипотезата на чл. 42, ал. 1 от Наредбата, именно изпълнителният директор на ДФЗ е компетентен да се произнесе със заповед за пълно или частично одобрение или отказ за финансиране на заявлението за подпомагане. Съобразено е, че не е налице и материална незаконосъобразност, като е прието, че съгласно чл. 39, ал. 1, т. 2 от Наредбата заявлението за подпомагане получава пълен или частичен отказ от финансиране в случай на несъответствие с целите и изискванията към кандидатите, дейностите, проектите и заявените разходи и правилото на чл. 11, ал. 1, налагащо да не се дава предимство, а даденото да се отнема, в случаите, в които бъде установено, че кандидат за подпомагане или негови членове са създали изкуствено създадени условия, значението за които е разписано в § 1, т. 13 от ДР на Наредбата. Съдът е цитирал решение по дело № С-434/2012 г. на Съда на ЕС, постановено по преюдициално запитване, в което е посочено, че разпоредбата на чл. 4, § 8 от Регламент (ЕС) № 65/2011 г. на Комисията трябва да се тълкува в смисъл, че условията за прилагането му имат обективен и субективен елемент, като органът може да се обоснове както с обстоятелства като правните, икономическите и/или личните връзки между лицата, участващи в сходните инвестиционни проекти, но и на улики, свидетелстващи за наличието на умишлена координация между тях. Приел е за установено от обективна страна, че цената по заявлението на жалбоподателката надвишава 30% цената, която е получена в рамките на извършената "контролна покупка" от същия търговец, както и че е била налице уговорка между Стоянова и търговеца, чиято цел е била да се получи финансиране/облага в противоречие с целите на схемата. По тези съображения, съдът приел жалбата срещу заповедта за отказ от финансиране за неоснователна. Така постановеното решение е правилно. Правилно съдът е съобразил приложимата нормативна уредба по Наредба № 9/21.03.2015 г. за прилагане на подмярка 4. 1 "Инвестиции в земеделски стопанства" от мярка 4 "Инвестиции в материални активи" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020 г. Административният съд е извел обосновани правни изводи въз основа на правилно установените факти. Установено е, че към заявлението за подпомагане са представени три съпоставими независими оферти на основание чл. 32, ал. 12, както и решение за избор на доставчика – "М. А." ЕООД, предложил най-ниската цена за малинокомбайн. При извършената проверка обаче предхождаща одобрението на заявлението за подпомагане е установено, че стойността на земеделската техника е значително завишена. Съгласно чл. 11, ал. 1 от Наредбата не се дава предимство, а даденото предимство се отнема в случаите, когато бъде установено, че кандидат за подпомагане или негови членове са създали изкуствено условията, необходими за получаване на това предимство, в противоречие с целите на европейското и националното законодателство в областта на селското стопанство. Според чл. 39, ал. 1, т. 2 от Наредба № 9, заявлението за подпомагане получава пълен или частичен отказ за финансиране в случай на несъответствие с целите и изискванията към кандидатите, дейностите, проектите и заявените разходи, определени в наредбата. В случая първоинстанционният съд правилно е преценил, че административният орган е мотивирал отказа си за финансова помощ с наличие на "изкуствено създадени условия". В заповедта на изпълнителния директор на ДФЗ за отказ от финансиране на заявлението за подпомагане изрично е посочено, че са налице изкуствено създадени условия, изразяващи се в предприемането на целенасочени действия с цел уговаряне на по-високи цени от пазарните на земеделска техника, което е в противоречие с принципите по чл. 30 от Регламент № 966/2012 г. /отм., но действащ към датата на издаване на заповедта/ за добро финансово управление, за икономичност, ефикасност и ефективност при разходване на средствата от общия бюджет на Съюза. Съгласно чл. 1 от цитирания регламент, неговият предмет е да установи правилата за съставяне и изпълнение на общия бюджет на Европейския съюз и за представяне и одит на отчетите, т. е. той дава общи предписания. Разпоредба на чл. 126 е част от Г. втора на Регламента, уреждаща общите принципи на допустимите разходи, като съгласно § 2, б. "е" на разпоредбата направените разходи трябва да са приемливи, обосновани и да отговарят на принципа за добро финансово управление и по-специално на икономичността и ефикасността. В настоящия случай е установено завишаване на единичната цена на земеделската техника, което правилно е прието от органа, че противоречи на основните принципи на финансовия регламент, както и че има умисъл и уговаряне между кандидата и референта за посочване на по-висока цена. В същото време приложимите правила са разписани в Регламент /ЕС/ № 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. относно финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика. В чл. 60 от него е записано, че без да се засягат специфичните разпоредби, в секторното законодателство в областта на селското стопанство не се дава никакво предимство на физическо или юридическо лице, за които е установено, че условията, необходими за получаване на такива предимства, са създадени изкуствено, в противоречие с целите на това законодателство. На национално ниво системите за оценяване по поцесната мярка са уредени в Наредба № 9/2015 г. и по конкретно в чл. 11, ал. 1, в която е разписано, че не следва да се подпомагат лица, създали изкуствени условия за финансиране в противоречие с целите на закона. ДФЗ носи основната отговорност за ефективното и ефикасно изпълнение на фондовете и следователно изпълнява значителен брой функции, свързани с управлението на програмата и мониторинга, финансовото управление и контрола, както и подборът на проекти. Задължение на управляващия орган/разплащателната агенция е да гарантира адекватно разходване на средствата от европейските фондове на ниво икономически оператори, като по този начин гарантира спазване на принципите на икономичност, ефикасност и ефективност. В тази връзка съдът е приел, че административният орган е мотивирал от материалноправна страна, че са налице изкуствено създадени условия, които създават предпоставки за неправомерно получаване на финансовата помощ в противоречие с целите на мярката. Както правилно е посочил Административен съд-Т. преценката на "изкуствено създадени условия" изисква изследване на наличието на обективни и субективен елементи, като в този смисъл е Решение на СЕС от 12.09.2013 г., постановено по дело С-434/12, с предмет преюдициално запитване, отправено на основание чл. 267 ДФЕС от Административен съд С. град. В решението е посочено, че чл. 4, § 8 от Регламент /ЕС/ № 65/2011 следва да се тълкува в смисъл, че условията за прилагането му трябва да имат обективен и субективен елемент. Във връзка с обективния елемент са от значение обстоятелства в конкретния случай, въз основа на които може да се направи извод, че целта, преследвана със схемата за подпомагане няма да може да бъде постигната, а относно субективния елемент следва да се докаже, че с изкуственото създаване на необходимите условия за получаване на плащане въз основата на схемата за подпомагане, кандидатът за това плащане е смятал единствено да получи облага в противоречие с целите на тази схема. Настоящият съдебен състав приема, че в случая е налице хипотезата на "изкуствено създадени условия", след като жената в заявлението за подпомагане на кандидата за помощта надвишава многократно цената, която е получена в рамките на извършената от органа "контролна покупка" от същия доставчик, което води до извод за изготвяне на заявлението след уговорка за доставната цена. Посочените действия на кандидата при подаване на заявлението за подпомагане от субективна страна са насочени към изкуственото създаване на необходимите условия за получаване на плащане по мярката за подпомагане и с цел осъществяване предимство в противоречие с целите й. Неоснователно е твърдението на касатора, че оспорената заповед е издадена в нарушение на чл. 42, ал. 4 от Наредбата, съгласно който когато при обработката на заявлението за подпомагане бъдат установени съмнения за изкуствено създадени условия, в договора за предоставяне на финансова помощ се предвижда извършване на допълнителни проверки преди изплащане на помощта. Видно от процесната заповед органът е отказал пълно финансиране на основание чл. 39, ал. 1, т. 2 от Наредбата. Ал. 1 от разпоредбата урежда случаите, при които заявлението за подпомагане получава пълен или частичен отказ за финансиране. В ал. 2 и ал. 3 от разпоредбата са посочени действията, които се предприемат при частичен или пълен отказ, като настоящият случай попада в хипотезата на ал. 3, а именно: при пълен отказ кандидатът има право да кандидатства отново за същата инвестиция. Само при частичен отказ /ал. / кандидатът има право да сключи договор за предоставяне на финансова помощ за одобрената част от допустимите разходи. По изложените съображения настоящият състав приема, че не се установяват релевираните касационни основания за отмяна на съдебното решение и същото като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода от спора, основателно се явява своевременно предявеното от процесуалния представител на ответника по касация, искане за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение за тази инстанция. Поради това и на основание чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, във вр. с чл. 78, ал. 8 ГПК, касаторът следва да бъде осъден да заплати на ДФЗ възнаграждение в размер на 100 лв., за делото пред ВАС. В. от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение