Решение № 240 от 11.01.2016 г. на ВАС по адм. д. № 10716/2015 г.

Решение № 240 от 11.01.2016 г. на ВАС по адм. д. № 10716/2015 г., VII о., докладчик съдията Мирослава Керимова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на Кмета на община Варна срещу решение № 1689/20.07.2015 г. на Административен съд Варна по адм. д. № 3940/2013 г., в частта в която е отменена Заповед № 4170/11.11.2013 г. на Кмета на община Варна, в частта по т. 2 от същата. Касаторът излага съображения за неправилно приложение на материалния закон от съда. Твърди, че не кметът с обжалваната заповед по т. 2 е спрял достъпа на собствениците до имотите им, а ограничението за движение на моторни превозни средства в паркове е по силата на чл. 15, ал. 7 от Закона за движение по пътищата. Излага съображения за неправилност на извода на съда за противоречие между мотивите на заповедта и диспозитива й по т. 2; както и на извода в частта относно липсата на предмет на заповедта по т. 2. Ответниците, Елена Николаева Василева, "Овърсийз хоризонт" АД, Тодор Кръстев Тодоров, "Ахилеос Шип Мениджмънт" ЕООД, Синдикат на българските учители, "Хъдзън 2010" АД, Александър Маринов Попов изразяват становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Касационната жалба е допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес, срещу съдебен акт по чл. 208 АПК. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Предмет на контрол пред Върховен административен съд е решение № 1689/20.07.2015 г. на Административен съд Варна по адм. д. № 3940/2013 г., в частта в която е отменена Заповед № 4170/11.11.2013 г. на Кмета на община Варна, в частта по т. 2 от същата. Обжалваното решение в посочената част е валидно и допустимо, а по същество правилно. Въз основа на събраните относими, допустими и необходими доказателствени средства, съдът е установил фактическа обстановка, която се споделя от касационната инстанция. С т. 2 на Заповед № 4170/11.11.2013 г. Кметът на община Варна забранява движението на моторни превозни средства по алейната мрежа на територията на Приморски парк, съгласно схема, неразделна част от заповедта /л. 511 по делото/. По делото не се спори, а и от представените писмени доказателства и от заключението на изслушаната експертиза се установява, че последният ОУП на гр. Варна е одобрен със Заповед № РД-02-2200/03.09.2012 г. (за ОУП и правила за него) и Заповед № РД-14-2197/03.09.2012г (за специфични правила към ОУП) на МРРБ и е обявен в ДВ бр. 79/14.09.2012 г. С него територията на Приморски парк - Варна (вкл. всички имоти на жалбоподателите) е предвидена като зона Зп (устройствена зона на градски паркове и градини за широко обществено ползване), като в скицата - част от заключението, с отделна сигнатура (рае) са отделени границите на "Историческо ядро на Морската Градина" - паметник на градинското и парковото изкуство (Ткин А3). "Историческото ядро на Морската градина" е с териториален обхват на недвижимата културна ценност, идентичен с границите по двата представени по делото АДС и е изключителна държавна собственост. Според заключението на вещото лице, за територията, предмет на процесната заповед - Историческото ядро на Морската градина и ПИ-150, към момента няма действащ подробен устройствен план. Въз основа на влезлия в сила ОУП Община Варна е започнала действия по възлагане на ПУП-ПЗР на територията. Алеята - ПИ-150, разделя Приморски парк на две части - на запад е историческото ядро на Морската градина, включващо двата имота по договора с Областна администрация (щриховани в червен цвят на скицата), а на изток - съставна зона 2 - местност "Салтанат" (незащрихованата част) - двете половини са съставни части на Приморски парк - Варна, оконтурен със зелен цвят на скицата към СТЕ. Единствено имотът, собственост на жалбоподателя Александър Попов, попада в границите на Историческото ядро на Морската градина - имотите на останалите петима жалбоподатели са в съставната зона 2 - местност "Салтанат". Поради липсата на действащ ПУП на разглежданата територия, то няма и влязла в сила улична регулация за нея. Всички имоти с асфалтово покритие в територията на местност "Салтанат" (където са имотите на петима от жалбоподателите), са с начин на трайно ползване /НТП/ - "За алея". Касационната инстанция приема, че първоинстанционният съд правилно е приложил материалния закон: Съгласно разпоредбата на чл. 15, ал. 7 от Закона за движение по пътищата, забранено е преминаването и паркирането на моторни превозни средства в паркове, градини и детски площадки в населените места извън обозначените за това места. Правилни са изводите на първоинстанционния съд, че диспозитивът по т. 2 от оспорената заповед представлява единствено възпроизвеждане на тази законова забрана - без да са създадени нови задължения и без да са засегнати права, свободи или законни интереси на граждани по начин и с тежест, различни от вече въведеното законодателно ограничение с чл. 15, ал. 7 от ЗДвП. В действителност, заповедта в тази й част е лишена от съдържанието и целта на административния акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 АПК. Установената с чл. 15, ал. 7 ЗДвП забрана е известна на жалбоподателите, както и на всички граждани на Република България като част от действащото законодателство. Възпроизвеждането й в т. 2 от оспорената заповед квалифицира същата като лишена от предмет и от смисъл в тази част, поради което и заповедта правилно е приета от съда като незаконосъобразна. Верен е изводът на съда, че правомощията на кмета на общината във връзка с приложението на чл. 15, ал. 7 ЗДвП следва да се състоят в издаване на позитивен акт, чрез който да се определят алеи и места в парка, през които преминаването и паркирането на МПС е разрешено, с което разпореждане биха били реализирани в цялост смисъла и духа на закона. При наличие на посочения по-горе порок, без правно значение е обсъждането на съответствието на мотивната част от заповедта с диспозитива по т. 2 от същата. Горното обосновава извод за правилност на обжалваното решение в оспорената част, поради което и същото следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на делото пред касационната инстанция, на "Овърсийз Хоризонт" АД се дължат направените разноски пред ВАС в размер на 1800 лв. /хиляда и осемстотин лева/. Останалите ответници не представят доказателства за разноски пред ВАС. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, настоящият състав на Върховен административен съд