Решение № 5678 от 20.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 14815/2011 г.

Решение № 5678 от 20.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 14815/2011 г., VI о., докладчик съдията Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на Али Хасанов Амуджев от с. Върбина, обл. Смолян, срещу решение № 282 от 11.10.2011 г. по адм. дело № 187/2011 г. на Административен съд - Смолян, с което е отхвърлена жалбата му срещу решение № 20/10.05.2011 г. на Директора на Районно управление "Социално осигуряване", гр. Смолян. Посочените пороци се свеждат до необоснованост и съществени нарушения на съдопроизводствени правила като касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът Директорът на Районно управление "Социално осигуряване", гр. Смолян, не е взел становище. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за правилност и обоснованост на съдебното решение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е НЕОСНОВАТЕЛНА. Предмет на оспорване в производството пред Административен съд - Смолян е решение № 20 от 10.05.2011 г. на Директора на Районно управление "Социално осигуряване" (РУСО), гр. Смолян, оставящо в сила разпореждане № 4511236040 от 25.03.2011 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване, с което на Али Хасанов Амуджев от с. Върбина, общ. Мадан, е отказано отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст по заявление, подадено на 07.12.2010 г. За да отхвърли жалбата като неоснователна, Административен съд - Смолян обосновано е приел, че жалбоподателят Али (Илия, Иля) Амуджев не е придобил осигурителен стаж с продължителност 15 години като условие за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 4 от КСО (редакция ДВ, бр. 110 от 1999 г., в сила до 31.12.2010 г.). Този извод се основава на заключението на съдебно-икономическата експертиза, съгласно което по разплащателни ведомости жалбоподателят е придобил действителен осигурителен стаж с продължителност 9 години, 6 месеца, 21 дни. Законосъобразно съдът е приел за негодни доказателствени средства представените от лицето трудови книжки и удостоверение обр. УП 30 изх. № 4/03.07.2001 г., които не кореспондират с първичните документи за действително положен труд. Неоснователни са касационните доводи, релевиращи необоснованост и нарушение на съдопроизводственото правило на чл. 149, ал. 2 от Гражданския процесуален кодекс във вр. с чл. 144 от АПК. Първоинстанционният съд е извършил необходимите процесуални действия за изясняване на всички факти и обстоятелства, релевантни към материалноправната разпоредба на чл. 68, ал. 4 от КСО, в сила до 31.12.2010 г. Съгласно чл. 40, ал. 1 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС) осигурителният стаж се установява с трудови, служебни и осигурителни книжки, с документ по утвърден образец, издаден от осигурителя, и с данните по чл. 5, ал. 4 КСО. По силата на ал. 3 документите по ал. 1 се издават въз основа на изплащателните ведомости, други разходооправдателни документи и договори за възлагане на труд. Записванията в трудова книжка, издадена на 26.02.1993 г., не се ползват с предвидената от чл. 347 от Кодекса на труда обвързваща доказателствена сила предвид очевидните неточности и хронологични несъответствия. Отразеният трудов стаж се отнася за периоди, приключили преди издаването на трудовата книжка: 01.01.1963 г. - 31.12.1983 г. и 01.01.1984 г. - 31.12.1989 г. Съгласно чл. 17 от Кодекса на труда от 1951 г. (отм.) и чл. 348 от Кодекса на труда (редакция - ДВ, бр. 27 от 1986 г.) трудовата книжка се предава на предприятието при постъпването на работа и се съхранява от него. При прекратяване на трудовото правоотношение продължителността на придобития стаж се заверява с подписите на компетентните длъжностни лица и се връща на работника. В представената трудова книжка от 1993 г. графите за трудово възнаграждение не са попълнени, а на лявата страница не са положени кръгли печати на ТКЗС, село Върбина, записано като предприятие - работодател. Осигурителният орган е признал осигурителен стаж с продължителност 7 години и 14 дни, придобит от лицето като полевъден работник през периода 1963 г. - 1976 г. в ДЗС, с. Върбина, съгласно вписванията в трудовата книжка от 07.02.1962 г. След проверка на данните от запазените разплащателни ведомости на заличеното ТКЗС, с. Върбина, съхраняващи се в "Осигурителен архив" при РУСО - Смолян, е признат действителен трудов стаж 10 години, 7 месеца и 26 дни и приравнен трудов стаж на редовна войнишка служба 2 години и 1 ден. Представеното удостоверение обр. УП-30 изх. № 4/03.07.2001 г. не е издадено въз основа на изплащателните ведомости или други разходооправдателни документи, поради което няма доказателствена стойност. За изясняване на фактите по делото и с оглед възраженията на жалбоподателя първоинстанционният административен съд е назначил съдебно - икономическа експертиза, която е дала заключение за придобит от жалбоподателя действителен трудов стаж с продължителност 9 години, 6 месеца, 21 дни. Съществуващите несъответствия между продължителността на признатия от административния орган трудов стаж и този, установен от експертизата, са без значение за изхода на спора. И в двата случая "действителният стаж" на касатора по смисъла на допълнителната разпоредба на § 2 от НПОС е под 12 години, поради което не са налице материалноправните предпоставки за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание чл. 68, ал. 4 от КСО, в сила до 31.12.2010 г. Оспорените административни актове, с които е отказано отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст, са законосъобразни и като е отхвърлил жалбата, Административен съд - Смолян е постановил правилно решение. Посочените касационни основания за отмяна не са налице и обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,