Решение № 7137 от 27.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 2313/2014 г.

Решение № 7137 от 27.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 2313/2014 г., VII о., докладчик председателят Ваня Анчева Производство по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 50, ал. 1 от Закона за марките и географските означения (ЗМГО). Образувано е по касационна жалба на "Международни услуги за охрана и сигурност" ЕООД, със седалище и адрес на управление в гр. София, район "Надежда", кв. "Свобода", ул. "Народни будители" 2, ет. 3, подадена чрез пълномощника му - адв. Димитрова, против решение № 7861 от 13.12.2013 г., постановено по адм. дело № 8982/2013 г. по описа на Административен съд - София-град (АССГ). Касационният жалбоподател поддържа оплаквания за неправилност на оспореното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Моли за отмяна на решението в цялост, алтернативно - в частта му, касаеща конкретно посочените в жалбата стоки и услуги от класове 9, 41 и 45 на МКСУ, които според оспорващия не могат да бъдат свързани с европейските институции в сферата на сигурността и охраната. Претендира разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба - председателят на Патентно ведомство на Република България чрез процесуалния му представител - юрк. Енчев, оспорва касационната жалба като неоснователна. Моли обжалваното съдебно решение да бъде оставено в сила и да му бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение за две инстанции. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за правилност на съдебния акт. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество на посочените в нея основания и след извършена служебна проверка съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, съдът намира същата за неоснователна. С обжалваното решение АССГ е отхвърлил жалбата на "Международни услуги за охрана и сигурност" ЕООД срещу решение № 336 от 07.06.2013 г. на заместник-председателя на Патентното ведомство, в частта му, с която се потвърждава решението на състав в отдел "Спорове" за отказ от регистрация на марка по заявка с вх. № 119878 за стоките и услугите от класове 9, 41 и 45. За да постанови този резултат съдът е приел, че оспореният пред него индивидуален административен акт е законосъобразен, като издаден от компетентен орган при условията на заместване на титуляра, в предписаната от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила, правилно приложение на материалноправните разпоредби и в съответствие с целта на закона. Наведен е извод, че са налице предпоставките на чл. 11, ал. 1, т. 8 ЗМГО, обуславящи отказ да се регистрира заявената от жалбоподателя комбинирана марка за процесните класове стоки и услуги, с оглед сходството й с емблемата на Съвета Европа и на множество институции и структури на Европейския съюз. Въз основа на доказателствата по делото, включително заключението на назначената по делото съдебно-маркова експертиза, съдът е счел, че доминиращите за марката елементи - кръглият контур, съставен от 12 златисти звезди и цветовата гама на знака, са идентични на символа на СЕ и обуславят цялостното впечатление, което марката оставя у потребителите. Приел е, че в комбинация отделните доминиращи елементи водят до имитация на фигуративен елемент на символ на международна организация. Според съда, процесната марка не може да изпълни основното си значение да бъде знак, който отличава стоките и услугите на едно лице от тези на други и може да доведе до заблуждение потребителя на съответния клас стоки или услуги. За верен е счетен изводът на административния орган, че потребителите биха могли да бъдат въведени в грешка относно съществуването на връзка между ползвателя на марката и СЕ или ЕС, т. к. заявената марка има сходство с емблемата на СЕ, която е изключително разпространена и има висока степен на отличителност. Наред с това, нейни елементи се ползват от други европейски институции с дейност, близка до тази на жалбоподателя - ISS, ERNISA, OLAF, EDA, ESDC и др., чиито емблеми съдържат кръг от 12 звезди на син фон. Посочено е, че емблемата на ESDC съдържа щит и 12 звезди, образуващи кръг. Процесната марка съдържа и двата елемента и е в същата цветова гама, като заявителят й развива същия предмет на дейност. С тези мотиви съдът е приел, че съчетанието от 12 златисти звезди, образуващи кръг и определена цветова гама може да въведе в заблуда потребителите. За неоснователно е счетено оплакването в жалбата, че отказът да бъде регистрирана процесната марка е незаконосъобразен, т. к. разпоредбата на чл. 6 (ter) трето от Парижката конвенция се отнася единствено до марките за стоки, но не и до марките за услуги. Съдът се е позовал на нормата на чл. 11, ал. 1, т. 8 ЗМГО, която предвижда забрана за регистрация на всички видове марки, състоящи се от или включващи гербове, знамена или други символи, както и техни имитации на държави - членки на Парижката конвенция, както и гербове, знамена или други символи, съкращения или наименования на международни междуправителствени организации, без оглед на подвидовете, посочени в чл. 9, ал. 2 ЗМГО. Решението е правилно. Първоинстанционният съд е спазил процесуалния закон при разглеждане на делото. При постановяване на решението не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Съдът е преценил събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност. Заключението на вещото лице е ценено съгласно изискването на чл. 202 ГПК, като са съобразени и отговорите, дадени при изслушването му в открито съдебно заседание, включително цитираните в касационната жалба констатации. Съдът е изложил законосъобразни и обосновани съображения защо кредитира експертното заключение като обективно, компетентно и кореспондиращо на останалите доказателства по делото. Неоснователно е оплакването на касатора, че отхвърлянето на доказателственото му искане за назначаване на повторна и допълнителна съдебно-маркова експертиза представлява съществено процесуално нарушение. В случая не са налице основанията на чл. 201 ГПК, във вр. с чл. 144 АПК, т. к. приетото по делото заключение е достатъчно пълно и ясно, обосновано е и няма противоречия, нито съмнения за неговата правилност. По делото са събрани достатъчно и годни доказателства, които безусловно подкрепят постановения от съда правен резултат. Поради това недопускането на повторна и допълнителна експертиза не се е отразило на правилността на съдебния акт и не сочи на процесуален порок, който да налага неговата отмяна. Доказателствата, свързани със символиката на кръга от 12 звезди, на които се позовава касационният жалбоподател, са неотносими към предмета на спора и не водят до различни от установените от решаващия съд фактически обстоятелства, нито променят възприетите въз основа на тях правни квалификации за наличие на законовите основания да бъде отказано предоставянето на търсената закрила на обект на индустриалната собственост. Видно от представените от дружеството изображения, същите не могат да бъдат съпоставими или противопоставими образци и не опровергават изводите на административния орган за наличие на пречка за извършване на исканата регистрация. Доказателствата по делото еднозначно и безпротиворечиво потвърждават установените от административния орган фактически основания, обуславящи отказ за регистрацията на марката за стоките и услугите от класове 9, 41 и 45 на МКСУ. Съдът е формирал изводи по всички събрани доказателства и релевирани от страните доводи, обсъдил e обективно и изчерпателно фактите от значение за предмета на спора, преценени на плоскостта на приложимото право, поради което оплакването за игнориране на твърдения и доказателствен материал е несъстоятелно. Решението е постановено след извършена цялостна служебна проверка на административния акт в изпълнение на изискването на чл. 168, ал. 1 АПК и в изискуемата съгласно чл. 172а АПК форма. Обжалваното решение е обосновано и е постановено при правилно прилагане на материалния закон. Съдържащите се в касационната жалба оплаквания по същество преповтарят изложените пред първоинстанционния съд доводи, обсъдени в решението. Съдът е установил точно и съобразно доказателствата фактическата обстановка по спора, която се възприема изцяло от касационната инстанция. Релевантните по делото факти са подробно описани в атакувания съдебен акт, поради което не следва да се възпроизвеждат повторно и от настоящия състав. В съответствие с фактическите обстоятелства и приложимата правна уредба съдът е направил обоснован извод за законосъобразност на оспорения административен акт, като мотивите му се споделят от касационния състав. Установеното наличие на хипотезата на чл. 11, ал. 1, т. 8 ЗМГО, представлява абсолютно основание за отказ за регистриране на заявената от "Международни услуги за охрана и сигурност" ЕООД марка за процесните класове стоки и услуги. Правилна е преценката на съда, че забраната за регистрация по чл. 11, ал. 1, т. 8 ЗМГО се разпростира върху всички видове марки, включително марките за услуги. Наведеният от касатора довод в обратния смисъл не намира опора в закона. Цитираната разпоредба е обща и не прави разграничение на видовете знаци по чл. 9, ал. 2 ЗМГО, поради което тезата за изключване от приложното й поле на марките за услуги е неоснователна. Законосъобразен е изводът на съда за висока степен на сходство между процесната марка и по-ранния знак на СЕ QO188 при възприемането им в цялост, както и за тангиране на заявените от дружеството стоки и услуги от класове 9, 41 и 45 на МКСУ с дейности на институциите на ЕС, което би могло да въведе потребителите в заблуждение за съществуването на връзка между ползвателя и СЕ, съответно - ЕС. Безспорно е, че кръгът от 12 златисти звезди и синия фон в емблемата на СЕ са доминиращи елементи в знака на жалбоподателя. Няма спор и че, символът на СЕ QO188 е с изключително висока степен на отличителност, широко разпространен, разпознаваем и предоставен за ползване от Европейските общности, включително в знамето на ЕС и при обозначаване на институциите и структурите на Съюза. Посочените елементи са се наложили в съзнанието на потребителите като символ на Европа и се асоциират от тях със Съвета на Европа и с Европейския съюз. С оглед цялостното представяне на марката (композиционни части, начин на представяне, пространствено изображение и цветово изпълнение), процесните доминиращи елементи, разположени по идентичен начин с тези в знака на СЕ, обуславят общото впечатление, което марката оставя у потребителя. Обстоятелството, че в заявената за регистрация марка има и други доминиращи елементи (словни и форма на щит), отличаващи я от по-ранния знак на СЕ, не променя този извод. Установените общи отличителни елементи на заявената марка с емблемата на СЕ са от такова естество, че са достатъчни за отказ от регистрация. От значение за правилното решаване на спора е отговорът на въпроса налице ли е визуално сходство между двата знака, а не установяване на различията между тях. Водещ критерий в случая е начинът на възприемане на спорните обекти в тяхната цялост и общо оформление, т. к. те съставляват отличителен знак за определена стока или услуга. Изводът за висока степен на сходство на изображенията при общото им възприятие се потвърждава и при визуалното възприемане от неспециалисти, т. е. от гледната точка на обикновения потребител. Предметът на дейност на жалбоподателя е близък, а в някои случаи идентичен, с дейността на множество европейски институции, ползващи емблеми с елементите от знака на СЕ - кръг от 12 златисти звезди, разположен на син фон, т. е. налице е сходство в стоките и услугите, за които ще се ползва марката, с тези, отличавани с по-ранния знак на СЕ, поради което потребителите биха могли да бъдат въведени в грешка. Налице е такова сходство между противопоставените комбинирана марка и емблема на СЕ, което създава вероятност за объркване на потребителите, изразяваща се във възможността за свързване на процесната марка със знака на СЕ и за принадлежност на ползвателя и предлаганите от него услуги към европейски структури и институции. Поради това, като е приел, че са изпълнени визираните в чл. 11, ал. 1, т. 8 ЗМГО материалноправни предпоставки за отказ на исканата регистрация на марка за процесните стоки и услуги, съдът е приложил правилно материалния закон. Неоснователно е твърдението на касатора, че липсват основания да бъде отказана регистрацията на заявената марка по отношение на тези стоки и услуги от класове 9, 41 и 45 на МКСУ, които не могат да бъдат свързани с европейските институции в сферата на сигурността и охраната. Имайки предвид голямото разнообразие от дейности на СЕ и ЕС, настоящият състав счита, че не може да се изключи възможността потребителите да направят връзка между ползвателя на марката и СЕ или ЕС по отношение на всички стоки и услуги, за които същата е заявена. Цялостното впечатление, което оставя марката, формирано преди всичко от елементите, съставляващи емблемата на СЕ, от една страна, и от друга - широкият спектър на заявените от жалбоподателя стоки и услуги и на дейностите на СЕ и ЕС, както и фактът, че дейностите по класове 9, 41 и 45 на МКСУ тангират с дейности на институциите на ЕС, налагат извод за опасност потребителите да бъдат заблудени относно съществуването на връзка между ползвателя на марката и СЕ, за всички стоки и услуги от разглежданите класове. По изложените съображения съдът намира, че не са налице релевираните в касационната жалба основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което решението на АССГ следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора в касационната му фаза и предвид направеното от процесуалния представител на административния орган искане за присъждане на разноски за двете съдебни инстанции, в полза на същия се дължат направените такива само за касационната инстанция, т. к. разноските в първоинстанционното производство са му присъдени с решението на АССГ. Поради това и на основание чл. 143, ал. 4 във вр. с чл. 228 АПК, вр. с чл. 7, ал. 1, т. 4 и § 1 от ДР на Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, жалбоподателят "Международни услуги за охрана и сигурност" ЕООД следва да бъде осъдено да заплати на Патентно ведомство сумата от 300 (триста) лева, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд, седмо отделение