Решение № 4055 от 30.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 9678/2020 г.

Решение № 4055 от 30.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 9678/2020 г., III о., докладчик съдията Румяна Лилова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Община Варна, чрез упълномощен юрисконсулт, срещу Решение № 807 от 01.07.2020 г., постановено по адм. д. № 3101 по описа на Административен съд - Варна (АС - Варна) за 2019 г. Предвид изложеното в касационната жалба следва да се приеме, че посоченото решение се обжалва в частта, с която настоящият касационен жалбоподател е осъден да заплати на "Динипо" ЕООД, с ЕИК[ЕИК] сумата от 12750, 00 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди от незаконосъобразна Заповед № 40 от 31.01.2018 г., издадена от кмета на район "Одесос", Община Варна, ведно със законната лихва върху сумата на обезщетението, считано от 30.04.2019 г. до окончателното изплащане на сумата, както и в частта за присъдените на дружеството разноски. Решението в частта, с която е отхвърлен предявеният от "Динипо" ЕООД иск срещу Община Варна за присъждане на обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 325, 00 лв., представляващи сторени разноски в производството по съдебното обжалване на Заповед № 40 от 31.01.2018 г. на кмета на район "Одесос", Община Варна не е обжалвано и е влязло в сила. В касационната жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно поради наличието на касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Според касационния жалбоподател съдът не съобразил петитума на исковата молба. Произнесъл се свръх искането на "Динипо" ЕООД като присъдил сумата на обезщетението за период по – дълъг от исковия, ведно с лихвата. Отделно от това излага съображения, че ищцовата претенция не била доказана. В нарушение на съдопроизводствените правила съдът основал изводите си на заключението на приетата по делото съдебно – счетоводна експертиза, без по делото да са приобщени документите, въз основа на които експертът изградил заключението си. По изложените в касационната жалба съображения се иска отмяна на решението в обжалваната част и постановяване на друго, с което да се отхвърли исковата претенция. В съдебното заседание пред настоящия съд касационният жалбоподател не се представлява. Ответникът – "Динипо" ЕООД оспорва касационната жалба в представен по делото писмен отговор. Претендира сторените разноски за касационното производство съобразно представен списък на разноските и доказателства за извършването им. В съдебното заседание пред настоящия съд "Динипо" ЕООД се представлява от упълномощен адвокат, който от негово име оспорва касационната жалба. По същество моли решението в обжалваната част да бъде оставено в сила. Представя и писмена защита по съществото на спора. Представителят на Върховната административна прокуратура дава подробно мотивирано заключение за основателност на касационната жалба относно периода, за който е присъдено обезщетението за имуществени вреди и за сумата от 425, 00 лв. и неоснователна в останалата й част. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на решението в обжалваната част на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението в тази част с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която решението в обжалваната част е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. От първоинстанционния съд е прието за установено, че "Динипо" ЕООД притежава търговски обект в гр. Варна, на кръстовището на ул. "Пирин" и бул. "Цар Освободител" в поземлен имот с идентификатор 10135.1502.221. На 11.11.2012 г. между това дружество и "Инста груп" ООД бил сключен договор за наем на част от търговския обект при договорена месечна наемна цена от 850, 00 лв. Съдът приел, че въз основа на Заповед № 40 от 31.01.2018 г., издадена от кмета на район "Одесос", Община Варна било забранено ползването на сградата. Предвид предписанието на чл. 217, ал. 1, т. 2 от Закона за устройство на територията (ЗУТ), въпреки оспорването по съдебен ред на заповедта, имотът бил опразнен, което се установявало от приемо – предавателен протокол от 01.03.2018 г. Така издадената заповед била отменена с Решение № 6482 от 30.04.2019 г., постановено по адм. д. № 13103 по описа на Върховния административен съд за 2018 г. След отмяната на заповедта "Динипо" ЕООД сключило нов договор за отдаване на имота под наем на "Агуа" ООД. Въз основа на приетото по делото заключение на съдебно – счетоводната експертиза съдът приел, че по банковата сметка на "Динипо" ЕООД ежемесечно е постъпвала сума от наем по договора за наем с "Инста груп" ООД за целия период на договора – 11.11.2012 г. – 07.02.2018 г., когато бил платен последният месечен наем преди прекратяването му от 01.03.2018 г. При така установеното от фактическа страна, от правна страна съдът приел иска за присъждане на обезщетение за претърпени от "Динипо" ЕООД имуществени вреди – пропуснати ползи за допустим, а по същество за изцяло основателен. Предвид това, че Заповед № 40 от 31.01.2018 г. е отменена като незаконосъобразна по силата на влязло в сила съдебно решение, съдът приел, че е налице първият елемент от фактическия състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ). Съобразил, че претендираната като обезщетение сума в размер на 12750, 00 лв. представлява стойността на месечния наем на имота за петнадесет месеца – от 15.02.2018 г. до 15.05.2019 г. (докогато е важала забраната за ползването му), която съставлява претърпяната от дружеството имуществена вреда. Съдът счел, че съответни на доказателствата по делото и на нормалната житейска логика били твърденията на "Динипо" ЕООД, че причина за прекратяването на договора за наем с "Инста груп" ООД е издаването на отменената като незаконосъобразна заповед на кмета на район "Одесос", Община Варна. Като съобразил данните от приемо – предавателния протокол от 01.03.2018 г. и разпоредбата на чл. 217, ал. 1, т. 2 ЗУТ, съдът приел, че за времето на обжалване на тази заповед до постановяване на решението от Върховния административен съд, имотът на "Динипо" ЕООД бил неизползваем. По тези причини съдът намерил за доказана и причинно-следствената връзка между претърпените имуществени вреди и отменената като незаконосъобразна заповед. Като следствие на това приел, че искът за присъждане на обезщетение в размер на сумата от 12750, 00 лв., представляваща пропуснати ползи от получаване на месечна наемна цена в размер на по 850, 00 лв. за периода 15.02.2018 г. – 15.05.2019 г. е основателен. Като основателна съдът счел и претенцията по акцесорния иск за присъждане на законната лихва върху сумата на обезщетението за имуществени вреди, но считано от 30.04.2019 г. – датата на влизане в сила на Решение № 6482 от 30.04.2019 г., с което е отменена като незаконосъобразна Заповед № 40 от 31.01.2018 г., издадена от кмета на район "Одесос", Община Варна. Решението в обжалваната част е валидно и допустимо, но е неправилно поради постановяването му при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и неговата необоснованост. Необоснован е изводът на съда, направен на основание приобщените по делото писмени доказателства, че имотът, предмет на Договора за наем от 11.11.2012 г. е идентичен с този, по отношение на който е издадена отменената като незаконосъобразна Заповед № 40 от 31.01.2018 г., издадена от кмета на район "Одесос", Община Варна. Последното му е дало основание да направи крайния правен извод за основателност на иска за присъждане на обезщетение за имуществени вреди, произтекли от пропуснатата възможност дружеството да получи наемна цена за исковия период за имота, предмет на договора от 11.11.2012 г. като последица от издаването на Заповед № 40 от 31.01.2018 г. Видно е от диспозитива на посочената заповед, че с нея се забранява ползването на строеж "Промяна на предназначение на пристройка към съществуваща сграда за обществено хранене с предназначение на основната сграда в магазин за продажба на спортни стоки", находящ се в имот с идентификатор 10135.1502.221. С договора за наем, на който се позовава "Динипо" ЕООД, дружеството, в качеството му на наемодател, е отдало под наем на "Инста груп" ООД за временно ползване "изложбена зала, ведно с прилежащия склад и санитарен възел към нея, находяща се на ъгъла на бул. "Цар Освободител" и ул. "Пирин". На основание невъзможността да получава наемна цена за исковия период за този именно имот, "Динипо" ЕООД е предявило претенцията за обезщетяване на претърпени имуществени вреди като следствие на отменената Заповед № 40 от 31.01.2018 г. Наред с това, предвид изложеното в обстоятелствената част на исковата молба и с оглед отстраняване на констатирана от настоящия състав неяснота в заявеното с исковата молба искане за съдебна защита, съдът е следвало да даде указания на "Динипо" ЕООД да уточни петитума на исковата молба. Видно от него, сумата на обезщетението за имуществени вреди в размер на 12750, 00 лв., ведно със законната лихва, се претендира за "заплатени неустойки и неполучени доходи поради лишаване" на дружеството от възможността да се ползва от имота за времето от 15.02.2018 г. до 30.04.2019 г. за пристройка към съществуваща сграда за обществено хранене с предназначение на основната сграда на магазин за продажба на спортни стоки (какъвто не е предмета на договора от 2012 г.). В обстоятелствената част на исковата молба не се въведени никакви твърдения относно дължими или платени неустойки. След уточняване на петитума, съдът е следвало да разпредели доказателствената тежест между страните по делото. В съответствие със съдопроизводствените правила, предписани от разпоредбите на чл. 171, ал. 5, чл. 163, ал. 3 и чл. 171, ал. 2, изр. второ АПК, които са приложими и в исковото производство по АПК, първоинстанционният съд е следвало да укаже на "Динипо" ЕООД, че е налице необходимост от приобщаване по делото на специални знания и други доказателства във връзка с установяване идентитет между строежа, чието ползване е забранено по силата на заповедта на кмета на район "Одесос", Община Варна и предмета на договора за наем от 2012 г. Отделно, съдът е имал процесуална възможност да назначи вещо лице и служебно (чл. 171, ал. 2, изр. второ АПК), но не се е възползвал от нея. На следващо място, на основание чл. 171, ал. 5 АПК съдът е следвало да укаже на "Динипо" ЕООД, че не сочи доказателства, от които да се установи, че договорът за наем от 11.11.2012 г. е прекратен именно във връзка и предвид издадената Заповед № 40 от 31.01.2018 г. Впрочем, в исковата молба е било направено искане за допускане на гласни доказателства с оглед установяване преустановяване ползването на имота в изпълнение на издадената незаконосъобразна заповед, по което искане обаче първоинстанционният съд не се е произнесъл. Поради така допуснатите от съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила по делото са останали неустановени и недоказани съществени факти, които са от значение за установяване наличието на предпоставките за ангажиране на отговорността на Община Варна по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, тоест, за правилното му решаване. Макар да е бил длъжен, съдът не е дал и указания до "Динипо" ЕООД да представи по делото документите, въз основа на които е изготвена съдебно – счетоводната експертиза, с оглед приемането им като доказателства. Изброеното е основание за отмяна на решението в обжалваната му част и връщане на делото в тази част за ново разглеждане от друг състав на АС - Варна, който да процедира съобразно посоченото по – горе. При новото разглеждане на делото, след уточняване петитума на исковата молба, съдът следва да се произнесе и във връзка с необходимостта от допускане и назначаване на съдебна експертиза относно средния пазарен наем, който би могъл да бъде получен от отдаването под наем на имота за периода, посочен в исковата молба, каквото искане е направено от "Динипо" ЕООД в съдебното заседание на 20.01.2020 г. и по което първоинстанционният съд не се е произнесъл. При новото разглеждане на делото първоинстанционият следва да се произнесе и по разноските, на основание чл. 226, ал. 3 АПК. Ето защо и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. второ и чл. 222, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение