Решение № 328 от 10.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 8513/2012 г.

Решение № 328 от 10.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 8513/2012 г., VI о., докладчик председателят Милка Панчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Анка Петрова Асенова от гр. Брацигово, обл. Пазарджик, чрез процесуалния си представител адв. Радка Кръстева, против решение № 241 от 10.05.2012 г., постановено по адм. дело № 191/2012 г. по описа на Административния съд - Пазарджик. С посоченото решение съдът е отхвърлил жалбата й против решение № Ж-3#1 от 10.02.2012 г. на директора на РУСО гр. Пазарджик и потвърденото с него разпореждане № 124-00-1031-5 от 16.12.2011 г. на ръководителя на осигуряването за безработица при същото РУСО, с което е разпоредено да възстанови недобросъвестно полученото парично обезщетение за безработица за периода 05.04. - 31.08.2011 г. в размер на 1343.12 лева - главница и 113.37 лева дължима лихва от датата на неправомерно полученото обезщетение до датата на издаване на разпореждането. Касаторката поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон - касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. По съображения, изложени в касационната жалба и в представени по делото писмени бележки, моли решението да бъде отменено, а вместо него постановено друго, с което да бъде отменен обжалвания административен акт. Ответникът по касационната жалба - директорът на Районното управление "Социално осигуряване" гр. Пазарджик, не ангажира становище по касационната жалба. Участващият в производството по делото на основание чл. 217, ал. 2 от АПК представител на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд в състав на шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в законоустановения 14-дневен преклузивен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт и от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, спрямо която решението е неблагоприятно. Като разгледа касационната жалба на посочените в нея основания и извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съобразно чл. 218, ал. 2 АПК, настоящият съдебен състав намира същата за основателна. Предмет на съдебен контрол пред Административния съд гр. Пазарджик е решение № Ж-3#1 от 10.02.2012 г. на директора на РУСО гр. Пазарджик и потвърденото с него разпореждане № 124-00-1031-5 от 16.12.2011 г. на ръководителя на осигуряването за безработица при същото РУСО. С последното на основание чл. 54ж, ал. 2 и във връзка с чл. 114, ал. 1 КСО е разпоредено касаторката да възстанови недобросъвестно полученото парично обезщетение за безработица (ПОБ) за периода от 05.04. - 31.08.2011 г. в размер на 1343.12 лева - главница и 113.37 лева дължима лихва от датата на неправомерно полученото обезщетение до датата на издаване на разпореждането. Административният орган е изложил мотиви, че Асенова е получила ПОБ за периода от 01.01.2011 г. до 31.08.2011 г. и че регистрацията й като безработно лице е била прекратена с решение от 07.11.2011 г. на Дирекция "Бюро по труда" гр. Пещера, считано от 05.04.2011 г. Посочил е, че с оглед изискванията на чл. 54а, ал. 1, т. 1 КСО и обстоятелството, че Асенова нямала регистрация като безработно лице след 05.04.2011 г., изплатеното парично обезщетение за безработица от 05.04.2011 г. до 31.08.2011 г. подлежало на връщане. При последвалото административно оспорване директорът на РУСО гр. Пазарджик е отхвърлил жалбата на Асенова срещу посоченото разпореждане, като е възприел изцяло аргументите на ръководителя на осигуряването за безработица. Приел е, че поради нарушение на чл. 54д, ал. 3 във връзка с чл. 54д, ал. 1, т. 2 КСО правилно е било разпоредено с оспореното разпореждане Асенова да възстанови недобросъвестно полученото от нея ПОБ за процесния период. С обжалваното съдебно решение, Административният съд - Пазарджик, е отхвърлил жалбата на Анка Петрова Асенова срещу решение № Ж-3#1 от 10.02.2012 г. на директора на РУСО гр. Пазарджик. За да постанови този резултат решаващият състав е приел, че сумите са получени недобросъвестно от жалбоподателката, която е съзнавала, че на 05.04.2011 г. е навършила 60- годишна възраст и не следва да получава помощи за безработни, а пенсия за осигурителен стаж и възраст. От фактическа страна е установено, че Анка Петрова Асенова от гр. Брацигово на 30.11.2010 г. е подала заявление по чл. 1 от Наредбата за отпускане и изплащане на паричните обезщетения за безработица, въз основа на което и на данните в приложените към него документи длъжностното лице по чл. 54ж, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) при РУСО - гр. Пазарджик с разпореждане № 124-00-1031-1 от 03.12.2010 г. й е отпуснало парично обезщетение за безработица в размер на 13,04 лв. дневно за времето от 01.11.2010 г. до 31.10.2011 г. Към заявлението си Асенова е приложила документ от Дирекция "Бюро по труда" - гр. Пещера, че е регистрирана като безработна (чл. 54а, ал. 1, т. 1 КСО). С писмо от 13.09.2011 г. (л. 24 от първоинстанционното дело) лицето е задължено да представи всичките си документи за общ трудов и/или осигурителен стаж във връзка с преценка правото на обезщетение за безработица (ПОБ). Постановено е разпореждане № 124-00-1031-2 от 14.09.2011 г. на основание чл. 54г, ал. 4 КСО, с което е спряно изплащането на ПОБ, считано от 01.09.2011 г. до изясняване статута й на регистрация в Агенцията по заетостта във връзка с придобито право на пенсия. Сезиран за това обстоятелство (придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст от 05.04.2011 г.), с писмо изх. № 124-00-1031-2 от 04.11.2011 г. (л. 18), директорът на Дирекция "Бюро по труда" - гр. Пещера с решение от 07.11.2011 г. на основание чл. 20, ал. 4, т. 6 от Закона за насърчаване на заетостта (ЗНЗ) е прекратил, считано от 05.04.2011 г. - регистрацията на Анка Петрова Асенова като безработно лице. По делото няма данни дали Анка Петрова Асенова е оспорила това решение. Междувременно с разпореждане № 124-00-1031-3 от 16.12.2011 г. длъжностното лице по чл. 54ж, ал. 1 КСО е възобновило производството по изплащане на ПОБ, считано от 01.09.2011 г. с мотиви, че било уточнено обстоятелството относно регистрацията на лицето в Агенцията по заетостта във връзка с придобито право на пенсия. С разпореждане № 124-00-1031-4 от 16.12.2011 г. на основание чл. 54ж, ал. 2 във връзка с чл. 54д, ал. 1, т. 2 КСО е прекратено изплащането на отпуснатото ПОБ на Асенова, считано от 05.04.2011 г. с мотиви "прекратяване на регистрацията от Агенцията по заетостта" С процесното разпореждане № 124-00-1031-5 от 16.12.2011 г. ръководителят на осигуряването за безработица на основание чл. 54ж, ал. 2 във връзка с чл. 114, ал. 1 КСО е разпоредил Анка Асенова да възстанови недобросъвестно полученото парично обезщетение за безработица за периода от 05.04. - 31.08.2011 г. в размер на 1343.12 лева - главница и 113.37 лева дължима лихва от датата на неправомерно полученото обезщетение до датата на издаване на разпореждането. Анка Петрова Асенова е оспорила по реда на чл. 117 КСО само последното разпореждане. С решение № Ж-3#1 от 10.02.2012 г. директорът на РУСО гр. Пазарджик е отхвърлил жалбата като неоснователна и е потвърдил разпореждането с № 124-00-1031-5 от 16.12.2011 г. За да постанови този резултат директорът е приел, че неоснователно полученото парично обезщетение за безработица за посочения период от Асенова е вследствие от прекратената регистрация в ДБТ, а не от придобитото право на пенсия за ОСВ. Сезиран с жалба от Анка Асенова, Пазарджишкият административен съд с обжалваното съдебно решение е отхвърлил жалбата й срещу решение № Ж-3#1 от 10.02.2012 г. на директора на РУСО гр. Пазарджик. Настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, счита, че касационната жалба е основателна, а оспореното с нея съдебно решение е неправилно. На 01.11.2010 г., датата, от която е било отпуснато паричното обезщетение за безработица на Анка Асенова, право на такова обезщетение са имали лицата, за които са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд "Безработица" най-малко 9 месеца през последните 15 месеца преди прекратяване на осигуряването и които: а) имат регистрация като безработни в Агенцията по заетостта; б) нямат отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст или пенсия за ранно пенсиониране; в) не упражняват трудова дейност, за която подлежат на задължително осигуряване по чл. 4 КСО. На същата дата - 01.11.2010 г. - по отношение на Анка Асенова всичките тези условия са били налице и поради това законосъобразно й е отпуснато парично обезщетение за безработица. Впоследствие с решение от 07.11.2011 г. директорът на Дирекция "Бюро по труда" - гр. Пещера е прекратил регистрацията на Анка Асенова като безработно лице, считано от датата на придобиване правото на ЛПОСВ - 05.04.2011. Това обстоятелство, обаче, е ирелевантно, защото само по себе си не обуславя извод за недобросъвестност на Анка Асенова. От данните по делото категорично се установява, че към момента на заявяване на ПОБ Асенова е имала регистрация в Агенцията по заетостта - Дирекция "Бюро по труда" - гр. Пещера, била е с прекратено осигуряване и е нямала отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст. Приложила е всички изискуеми документи за осигурителен стаж. В случая са били налице основанията по чл. 54а КСО в актуална редакция към датата на подаване заявлението за отпускане на обезщетение за безработица. Съгласно чл. 114, ал. 1 КСО недобросъвестно получените суми за осигурителни плащания се възстановяват от лицата, които са ги получили, заедно с лихвата по чл. 113. От цитираните разпоредби се налагат следните изводи: за да е налице предпоставка за издаване на разпореждане от страна на НОИ от типа на оспореното следва на лицето да е изплатено обезщетение за безработица, като към момента на отпускането и изплащането на обезщетението лицето да не е отговаряло на посочените три изисквания кумулативно; и на второ място, да е действало недобросъвестно, с оглед получаване на обезщетението. В настоящия спор липсват и двете групи предпоставки за издаване на оспореното разпореждане. Към 30.11.2010 г. (датата на подаване на заявлението за отпускане на ПОБ) подлежи на деклариране обстоятелството, че на лицето е отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст или на професионална пенсия за ранно пенсиониране, а обстоятелството, че е придобито право на пенсия, е следователно ирелевантно. Обратното правило е въведено с изменение на нормата, което обаче е в сила едва към 01.01.2012 г. В случая е от значение, че към момента на получаване на обезщетението, т. е. към момента на издаване на оспореното разпореждане, потвърдено с решението, предмет но делото, лицето няма отпусната пенсия, поради което отговаря и на чл. 54а, ал. 2, т. 2 КСО и му се дължи обезщетение. Както се посочи по-горе, към тази дата Анка Асенова все още не е подала заявление да й бъде отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 3 КСО и регистрацията й като безработно лице все още не е била прекратена. От изложеното се налага извода, че в случая липсват доказателства за недобросъвестност на Анка Асенова. При подаването на заявлението за отпускане на обезщетението по чл. 54а от КСО лицето е подало декларация, че не е придобило право на пенсия за осигурителен стаж и възраст или професионална пенсия за ранно пенсиониране, но едновременно с това е представило документите за целия си осигурителен стаж. Административният орган е имал възможност да установи всички правноотносими факти, но е издал разпореждането за отпускане на паричното обезщетение за безработица без да спази общото административнопроцесуално правило за пълно изясняване на всички факти и обстоятелства от значение за случая с цел осигуряване законосъобразността на акта. Лишаването на осигуреното лице от парично обезщетение за времето, през което е останало без доходи от трудова дейност или пенсия е в противоречие със същността на задължителното обществено осигуряване, чието предназначение е да обезпечи адекватни парични обезщетения от фондовете на общественото осигуряване в случай на настъпване на предвидените от закона социални рискове, за които осигурените лица са внасяли осигурителни вноски. Последното следва от буквалното тълкуване на нормата на чл. 54а, ал. 1, т. 2 КСО в редакцията й към процесния период, с което правото на парично обезщетение за безработица е предоставено на лицата, които нямат отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст или професионална пенсия за ранно пенсиониране. Като е приел оспорения административен акт за законосъобразен, първоинстанционният съд е постановил неправилно и необосновано решение, което следва да бъде отменено. Спорът, на основание чл. 222, ал. 1 АПК, следва да бъде решен по същество от настоящата инстанция, като оспореното решение № Ж-3#1 от 10.02.2012 г. на директора на РУСО гр. Пазарджик, с което е оставена без уважение жалбата й против разпореждане № 124-00-1031-5 от 16.12.2011 г. на ръководителя на осигуряването за безработица при същото РУСО следва да бъде отменено като постановено в противоречие на материалния закон. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,