Решение № 9851 от 15.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 6349/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208-228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на С. А. Ф., гражданка на Сирия, чрез адв. Г. Димитров, против решение 4467 от 30.04.2025г. постановено по адм. дело 754/2025г. по описа на Административен съд Хасково, с което е потвърдено решение 2076 от 28.02.2025г. на председателя на Държавната агенция за бежанци при Министерски съвет, с което й е отказан статут на бежанец и хуманитарен статут. С касационната жалба се твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Прави се искане за неговата отмяна. Представя писмено становище. Ответникът - председателят на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет (ДАБ при МС), чрез юрисконсулт Хичовски в съдебно заседание изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила, тъй като съдът не е допуснал нарушение на съдопроизводствените правила и правилно е приложил материалния закон. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Счита, че първоинстанционното съдебно решение е правилно. Предлага обжалваното решение да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, четвърто отделение, в настоящия съдебен състав намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която обжалваният съдебен акт е неблагоприятен, и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Производството пред административния съд е образувано по жалбата на С. А. Ф., гражданка на Сирия, против решение 2076/28.02.2025г. на председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет, с което на същата е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. Пред първоинстанционния съд е събрана цялата административна преписка по издаването на административния акт, представени са и справки относно актуалната обстановка в Сирия. В резултат на съвкупната преценка на приобщените по делото доказателства, административния съд е приел, че обжалвания административен акт е издаден от компетентен орган, в изискуемата писмена форма и съдържание по чл. 59 от АПК, при липса на съществени нарушения на административнопроизводствените правила и при правилно приложение на материалния закон и в съответствие с целта му. Административния съд е приел за правилен извода на административния орган, че липсват материалноправните предпоставки за прилагане на чл.8, ал.1 от ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец. Това е така защото чуждата гражданка не е заявила конкретни причини за напускане на страната си по произход, релевантни за производството по предоставяне на закрила по чл.8 от ЗУБ. Установено е, че същата е напуснала по собствена воля Сирия и не по причини, обосноваващи прилагане на чл.8 от ЗУБ. Изложените в административната процедура поводи за напускане на Сирия не представляват такива, от които да се направи извод, че лицето е било обект на преследване в тази държава. Чужденката не е заявила пред ДАБ да е било осъществено преследване от държавата, партии или организации и недържавни субекти в страната й на произход. Не е била заплашвана и върху нея не е било оказвано насилие. Същата не е осъждана или преследвана по етнически или религиозни причини в Сирия. На следващо място съдът е изследвал обстановката в Сирия е приел, че е налице спорадичен проблем със сигурността и че конфликтът не е обхванал значителни територии от Сирия. За да се установи наличието на преследване по чл.8 от ЗУБ, изразяващо се в насилие, същото следва да е изключително и на цялата територия на съответната държава, което не се установява в случая. Прието, че не са налице обстоятелства, които да водят до извода за съществена промяна на обществено-политическия живот в Сирия, която да рефлектира пряко върху гражданите й. От различните информационни източници не се сочат данни, че към момента на постановяване на съдебния акт в Сирия да са регистрирани масови случаи на физическо или психическо насилие, правни, административния, полицейски или съдебни мерки, които да са дискриминационни сами по себе си, наказателно преследване или наказания, които са непропорционални или дискриминационни, да е налице отказ на съдебна защита, който се изразява в непропорционално или дискриминационно наказание, наказателно преследване или наказания за отказ да бъде отбита военна служба в случай на военни действия, действия срещу лицата по причина на техния пол или срещу деца.Сочените опасения не са достатъчни за да се направи извода, че е налице основание за предоставяне на статут на бежанец. След обсъждането на доказателствата, релевантни за предоставянето на хуманитарен статут, съдът приема, че от оспорващата не се твърди, а и не се установява в държавата й на произход да е била изложена на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, или изтезание, или нечовешко, или унизително отнасяне, или наказание, каквито се предвиждат в чл.9, ал.1, т.1 и т. 2 от ЗУБ. На следващо място е установено от съда, че по отношение на чужденката не са налице и материалноправните предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут по смисъла на чл. 9, ал.1, т. 3 от ЗУБ, тъй като към настоящ момент в Сирия не е налице ситуация на изключително безогледно насилие. Не се установяват данни положените в Сирия да е с характер, обосноваващ извод, че съществува реален висок риск чужденката да понесе тежки посегателства. Съдът след преценка на данните по преписката е обосновал извода за , че личното и обществено положение на чуждата гражданка я поставя в такава рискова група, чиято дейност да я изложи на неблагоприятни последствия на фона на съществуващия конфликт в Сирия и спорадичните проблеми с тях. Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, споделя изцяло фактическите и правни изводи на административния съд. При постановяването на обжалваното решение не са допуснати нарушения на съдопроизводствените правила. Въз основа на формираните обосновани изводи административният съд е приложил правилно материалния закон. Неоснователно е възражението на касационния жалбоподател, че съдът не е изследвал всички относими факти за случая. Съдът задълбочено е изследвал обстоятелствата, касаещи основателността на подадената от С. Ф. жалба и е достигнал до обосновани изводи за липсата на предпоставките по чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ. Съгласно чл. 8, ал. 1 от ЗУБ, статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който основателно се страхува от преследване поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение, намира се извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 4 от ЗУБ под понятието "преследване" следва да се разбира нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество и повторяемост. Видно от проведеното с чужденката в хода на административното производство интервю, обективирано в протокол с УП 33847/02.10.2024 г., тя е заявил пред интервюиращ орган, че напуснал Сирия в края на месец май 2024г., нелегално за Турция. В Турция е останала около два месеца. На територията на България е влязла нелегално в началото на август 2024г. След като е преминала на българска територия се е предала. Причината поради, която е напуснала Сирия е заради войната, липсата на сигурност и елементарни условия на живот. Твърди, че в момента в Сирия е съпруга й, едната дъщеря и брат й. Заявила е, че има сестра й, братята и едната и дъщеря са в Германия, а синовете и дъщерите й са в България. В бежанската си история чужденката е заявила, че в държавата си на произход не е била арестувана и осъждана, не е имала проблеми заради принадлежността си към етническа група и религия, не е членувала в политическа партия или организация, не са и отправяни заплахи, не и е оказвано насилие, не е била задържана и арестувана, както тя, така и близките й. Всички тези обстоятелства визират липсата на условията по чл. 8 ЗУБ за предоставяне статут на бежанец. Цялостният анализ на обясненията на С. Ф. налага обоснованият извод, че са налице единствено икономически причини за напускане на Сирия, което я прави икономически мигрант. Изводите на съда за липса на законовите изисквания за предоставяне статут на бежанец са правилни и законосъобразни. В настоящия случай не са налице материалноправните предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут на молителя по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 1 и т.2 от ЗУБ, тъй като от данните, съдържащи се в проведеното с нея интервю, налагат извод за липса на доказателства С.Ф. да е била изложен на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко и унизително отнасяне. От проведеното интервю с чужденката се установява, че същата не е заявил опасения за живота или свободата си поради раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или политическо мнение в Сирия. Не е установено върху нея да е упражнено насилие или да са отправяни заплахи, както и не е била принуждавана да напусне Сирия. Затова правилно е прието, че за нея не съществува реална опасност от тежки посегателства по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 1 и т.2 от ЗУБ. Неоснователно, с оглед бежанска история и актуалната информация за Сирия, касационният жалбоподател твърди, че са налице материалноправните предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. Не са налице доказателства за това, че ситуацията в Сирия достига до границите на безогледно насилие, породено от вътрешен или международен въоръжен конфликт. В настоящия случай правилно е отчетено от съда и постановеното решение на Съда на ЕС от 17.02.2009 г. по дело C-465/07 по тълкуването и прилагането на чл. 15, буква в) от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29.04.2004 г. относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила, във връзка с чл. 2, буква д) от същата директива. Съгласно това решение съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да представи доказателство, че той представлява специфична цел поради присъщи на неговото лично положение характеристики; съществуването на такива заплахи може по изключение да се счита за установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите на държава-членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхна територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи. В случая тези критерии не са изпълнени. Търсещата закрила не сочи данни, които да се интерпретират като състояние на реална опасност, насочена пряко към личността й. Във връзка с анализа на условията за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ правилно е приетото, че не са налице материалните предпоставки. Съдът е обосновал извода си въз основа на анализа на информацията, съдържаща се в представените по делото справки на дирекция "Международна дейност" на ДАБ при МС относно актуалната обстановка в Сирия и други общодостъпни, източници на информация. Пред настоящето касационно производство е представена справка с вх. МД-02-483/10.09.2025 г. от която се установява, че на 03.09.2025 г. сирийското Министерство на правосъдието е обявило, че вече е отменило няколко милиона забрани за пътуване срещу сирийски граждани, регистрирани в системата за търсене. Повече от забраните се смятат за издадени през последните 14 години и са свързани предимно с политически изявления срещу бившето правителство на Башар Асад. В бюлетина на Върховния комисариат на бежанците на ООН (ВКБООН) от 4 септември се посочва, че към 03.09.2025 г., считано от 08.12.2024 г. около 862 396 сирийци са преминали обратно в Сирия от съседни страни, с която общият брой на сирийските граждани, завърнали се в Сирия от началото на 2024 г. става 1 223 238 души. Следва да се посочи, че доколкото личната бежанска история на чужденката се характеризира с липса на каквито и да били основателни опасения от преследване, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, или на реална опасност от тежки посегателства, то по отношение на нея не могат да намерят приложение разпоредбите на чл. 8 и чл.9 от ЗУБ. Относно преценката приложим ли е в случая принципът "non-refoulеment" (забрана за връщане). Посоченият принцип е установен от чл. 33 от Конвенцията за статута на бежанците и е възприет и в действащия в Република България Закон за убежището и бежанците (чл. 4, ал. 3). Установено е че чуждата гражданка не е била принудена да напусне нито страната си на произход - Сирия, поради наличието на заплаха за живота или свободата й или опасност от изтезания, жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание. Изводите в тази насока се подкрепят от представените справки за актуалната ситуация в Сирия и не се опровергават в рамките на съдебното производство. Ето защо, след като завръщането на жалбоподателката в държавата й на произход по смисъла на ЗУБ няма да застраши живота и здравето й и няма да го постави в опасност от изтезания или нечовешко отношение, не е нарушен и принципът "non-refoulement". По посочените съображения и споделените мотиви на първоинстанционния съд, към които препраща, настоящият съдебен състав счита, че касационната жалба е неоснователна, а оспореното решение, като правилно и при липсата на установени други негови пороци от кръга на предвидените в чл. 209 АПК, следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение