Решение № 6376 от 14.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 12886/2009 г.
ВАСIII отделение14.05.2010 г.докладчик Галина Христова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 23 от 20.07.2009 г., постановено по адм. дело № 168/2009 г. от Административен съд - Русе. Решението не подлежи на оспорване.
Мотиви
Решение № 6376 от 14.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 12886/2009 г., III о., докладчик съдията Галина Христова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Албена Спасова Симеонова и Росен Симеонов Русинов от гр. Русе, чрез пълномощника им адв. В. Вълков, срещу Решение № 23 от 20.07.2009 г., постановено по адм. дело № 168/2009 г. от Административен съд Русе. В жалбата се мотивират отменителните основания на чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът - кметът на община Русе, в отговор на касационната жалба, поддържа становище за неоснователност. Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Настоящата инстанция, като взе пред вид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, пред вид разпоредбата на чл. 218, ал. 2 от АПК, е основателна, макар и не по изложените в нея съображения. С обжалваното решение съдът от първата инстанция е отхвърлил, като неоснователни, жалбите на Албена Симеонова и Росен Русинов срещу Заповед № РД-01/1738 от 28.04.2009 г. на кмета на община Русе, с която е прекратено наемното правоотношение за общинско жилище, находящо се в гр. Русе, ж. к. "Дружба-3", бл. 41, вх. 1, ет. 1, ап. 4. За да постанови този резултат съдът е приел за установено от фактическа страна, че процесното наемно правоотношение, в съответствие с действащата нормативна уредба, е трансформирано от безсрочно в срочно и след изтичане на срока на наемния договор собственикът, в лицето на общината Русе, е изразила несъгласие с продължаването му. Приел е още, че Росен Русинов е трето заинтересовано лице, което не може да черпи права от настанителната заповед на неговия баща - Симеон Русинов, поч. на 18.02.2009 г. Въз основа на тази фактическа установеност съдът е направил извод, че оспореният административен акт е издаден от компетентния административен орган, в кръга на правомощията му, в съответствие с материалния закон и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на процедурните правила. Така постановеното решение е правилно. Не са налице отменителните основания, посочени от касаторите. По делото не се спори, а и с приложения акт за частна общинска собственост № 1178 от 19.02.1997 г. се доказва, че процесният имот - ап. № 4 в жилищен блок № 41, находящ се в ж. к. Дружба, гр. Русе, е частна общинска собственост. Не се спори също, че в този имот, със Заповед № 285 от 12.12.1996 г, на кмета на община Русе, е било настанено под наем и без определен срок, семейството на Симеон Русинов, състоящо се от съпругата му Албена и двамата му сина - Росен и Светлан. Към момента на настаняването Росен Русинов е бил пълнолетен (19 години), а Светлан - непълнолетен (16 години). Не е спорно и обстоятелството, че след приемане на Наредба № 6 за условията и реда за установяване на жилищни нужди, настаняване под наем и продажба на жилища - общинска собственост, издадена от на общинския съвет Русе, със Заповед № РД-01/4431 от 10.10.2006 г., на осн. чл. 43 и чл. 45а, ал. 1 от ЗОбС, вр. чл. 25 от посочената Наредба № 6 и Решение на Комисията по чл. 6, ал. 1 от Наредба № 6, прието с протокол № 8 от 28.09.2006 г., наемното правоотношение е трансформирано от безсрочно (съгласно договори за наем от 12.09.2000 г. и от 09.08.2004 г.) в срочно - за една година. По делото са приложени декларации за семейното и имотно състояние на титуляра на заповедта за настаняване и договорите за наем - Симеон Русинов за годините 2005 и 2007 (л. 54-56 и л. 51-53), съгласно изискванията на чл. 8, ал. 1 от Наредба № 6. От тях е видно, че в този период двамата му сина са били студенти в гр. София, поради което като ползватели на общинския имот са посочени само двамата съпрузи. Това е дало основание на административния орган да промени не само срокът на наемното правоотношение, а и да ограничи кръга от лицата, които черпят права от настанителната заповед посочена по-горе. Така напр. в Заповеди № РД-01/4431 от 10.10.2006 г. (л. 11) и № РД-01/3285 от 07.12.2007 г. е посочено, че в процесното жилище се настаняват за срок от една година Симеон Русинов Симеонов и Албена Спасова Симеонова. Заповедите не са били оспорени и са влезли в сила. Към момента на постановяването им те са отразявали действителното състояние на семейството. От приложените по делото доказателства е видно също, че с писмо изх. № 458 от 11.12.2008 г. на директора на ОП "Жилфонд" - Русе г-н Симеонов е бил уведомен, че ще бъде отпочната процедура по прекратяване на наемните правоотношения, поради неизпълнение на задължението за своевременно плащане на консумативите на процесното жилище. Писмото е получено на 12.12.2008 г. от Магдалена Иванова, която съгласно приложените по делото удостоверения за раждане № 696298 (л. 17) и № 675664 (л. 18) е майка на децата на Росен Русинов - Симеон и Преслав. С молба вх. № 382 от 15.12.2008 г. Албена Симеонова пояснява, че действително дължи суми на "В и К" дружеството, тъй като е останала без работа, съпругът й е с онкологично заболяване, а синът й Росен с четиричленното си семейство живее на посочения адрес. Приложила е доказателства за изплащане на част от просрочените задължения. Съгласно приложения по делото акт за смърт № 0344 от 19.02.2009 г. Симеон Симеонов е починал на 18.02.2009 г. Това е промяна на обстоятелствата, която налага 1. подаване на нова декларация от ползвателите на общинския имот за данните по чл. 4 от Наредба № 6 и условията по чл. 3 от същата, тъй като към този момент е налице валиден и действащ договор за наем със срок от една година, който не е изтекъл (съгласно подписания между общината и г-н Симеонов анекс от 10.04.2008 г. и настанителна Заповед № РД-01/3285 от 07.12.2007 г.) и 2. решение на Комисията по чл. 6 от Наредба № 6 относно жилищната нужда и нормите за жилищно задоволяване. В подкрепа на този извод е и нормата на чл. 28 от действащата Наредба № 6 за условията и реда за установяване на жилищни нужди, настаняване под наем и продажба на жилища - общинска собственост (-
Когато поради намаляване броя на членовете на семейството, жилището не покрива нормите за настаняване по чл. 22, ал. 1, в едномесечен, а в случай на смърт - в двумесечен срок, наемателите подават молба за пренастаняване в друго общинско жилище, съобразно нормите; и
Ако наемателите не направят искане в посочените в ал. 1 срокове, Кметът на общината издава настанителна заповед служебно. Ако в едномесечен срок от връчването на заповедта наемателите не заемат определеното им жилище, заповедта се отменя, а наемното правоотношение за заеманото жилище се прекратява.). Промяната на обстоятелствата - намаляване броя на членовете на семейството поради смърт от една страна и обективното присъствие на семейството на Росен Русинов с две малки деца, от друга, е налагало задължително сезирането на Комисията по чл. 6 - колективен орган, който съгласно ал. 4 на чл. 6 заседава веднъж месечно и има задължението да преценява жилищните нужди на гражданите от общината. Решението на този орган задължително следва да предхожда заповедта на кмета. Няма данни тази процедура да е била изпълнена. Административният орган на формално основание, след като е изчакал да изтече срока на договора за наем е прекратил същия, като е прехвърлил отговорността за решаването на един социален проблем, който е изцяло в негова власт да реши върху съда, който е в невъзможност да подходи по целесъобразност, тъй като е длъжен да прилага буквата на закона. Пред вид казаното до тук правилно съдът от първата инстанция е преценил, че оспорената пред него заповед е законосъобразна, издадена от компетентен орган и при издаването й не е нарушена процедурата. Ето защо касационната жалба е неоснователна, решението е правилно и ще следва да се остави в сила.