Решение № 11549 от 16.09.2013 г. на ВАС по адм. д. № 6075/2013 г.

Решение № 11549 от 16.09.2013 г. на ВАС по адм. д. № 6075/2013 г., 5-членен с-в, докладчик председателят Ваня Пунева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по две касационни жалби, подадени от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) с адрес: гр. София, бул. "Княз Дондуков" № 8-10, и "ЕВН България Електроразпределение" ЕАД със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. "Христо Г. Данов" № 37, чрез пълномощника - адв. Лора Георгиева, срещу решение № 3927/20.03.2013 г., постановено по адм. дело № 12404/2012 г. от тричленен състав на Върховния административен съд - четвърто отделение, с което по жалба на "Вайтал" ООД със седалище и адрес на управление: гр. Средец, ул. "Иван Вазов" № 18, е отменено решение № Ц-33/14.09.2012 г. на ДКЕВР в частта по раздел III, т. 12. И в двете касационни жалба наведените доводи са за допуснати нарушения на материалния закон и на съдопроизводствените правила и за необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Счита се, че неправилно съдът е приел наличие на допуснато нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК при издаването на акта. Иска се решението да бъде отменено и жалбата на "Вайтал" ООД да се остави без разглеждане като недопустима поради липса на правен интерес или да се постанови решение по съществото на спора, с което да се потвърди оспореният административен акт. Претендират се направените разноски. Ответникът - "Вайтал" ООД, в писмена защита, представена от процесуалния му представител адв. Радев, и в съдебно заседание оспорва и двете касационни жалби и моли съда да потвърди обжалваното решение. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност и на двете касационни жалби. Върховният административен съд - петчленен състав на I колегия, след като прецени допустимостта на касационните жалби и наведените в тях касационни основания и извърши проверка на решението в обхвата на чл. 218 АПК, приема следното: Двете касационни жалби са допустими, но разгледани по същество, са неоснователни. С обжалваното решение тричленен състав на Върховния административен съд е извършил проверка на законосъобразността на решение № Ц-33/14.09.2012 г. на ДКЕВР, с което са определени временни цени за достъп до електропреносната и електроразпределителните мрежи на "Електроенергийния системен оператор" ЕАД, "ЕВН България Електроразпределение" АД, "Енерго-Про мрежи" АД и "ЧЕЗ Разпределение България" АД без ДДС, които да бъдат заплащани ежемесечно в зависимост от присъединяването към съответната мрежа от производителите на електрическа енергия от възобновяеми източници, ползващи преференциални цени, за количествата продадена електрическа енергия, в частта му по раздел III, т. 12, а именно за фотоволтаични централи (ФЕЦ) с инсталирана мощност над 200 кWр, въведени в експлоатация в периода 01.01-30.06.2012 г. - 189,38 лв. за МВтч. Административното решение на ДКЕВР е отменено. За да постанови този резултат първоинстанционния съд е приел че оспореното решение в обжалваната му част раздел |||, т. 12 е издадено от компетентен орган, но при неспазване на установената форма, при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалноправни разпоредби на закона. Решението е правилно. Неоснователни се явяват доводите за недопустимост на съдебното производство. Дружеството жалбоподател - "Вайтал" ООД - гр. София, е обосновало правния си интерес от оспорване на административния акт в посочената част с обстоятелството, че е собственик на въведена в експлоатация фотоволтаична електроцентрала с мощност над 396 кWр, като по силата на договор № 547 от 29.06.2010 г. с "ЕВН България Електроснабдяване" АД произведената от централата електрическа енергия се изкупува на цени, определени от ДКЕВР. След установяване на това обстоятелство съдът обосновано и законосъобразно е приел, че определянето на временни цени за достъп до електропреносните и електроразпределителните мрежи пряко и непосредствено засяга дружеството в качеството му на производител на електрическа енергия от възобновяеми източници и като ползвател на мрежата, по която ще се осъществява преносът на произведената от него енергия. Правилно е прието, че дружеството има правен интерес от оспорване на решение № Ц-33/14.09.2012 г. на ДКЕВР в частта по раздел III, т. 12 относно ФЕЦ с инсталирана мощност над 200 кWр, като подробни мотиви са изложени в определение от 14.01.2013 г. В случая се касае до акт, който засяга интересите на повече лица, а не само на тези, които са поискали издаването му. Това е така, тъй като с решението си ДКЕВР вменява определена цена, която "Вайтал" ООД следва да заплаща в качеството си на "ползвател на мрежа" съгласно § 1, т. 41а от ЗР на ЗЕ. В тази връзка правилно тричленният състав на Върховния административен съд се е позовал на разпоредбата на чл. 120 от Конституцията на Република България. В подкрепа на казаното е и обстоятелството, че съгласно Директива 2009/72/ЕС решенията на регулаторните органи подлежат на съдебен контрол и право на обжалване има всеки, чиито интереси са засегнати, както е в конкретния случай. В тази връзка доводите в касационната жалба относно допустимостта на същата се явяват неоснователни. Изводите на съда в тази насока са правилни, законосъобразни и обосновани. Няма спор по делото, че административното производството пред ДКЕВР в относимата за настоящия спор част е започнало по заявление вх. № Е-13-32-5/13.09.2012 г. (л. 24), с което "ЕВН България Електроразпределение" АД е поискало да бъдат определени временни цени по чл. 32, ал. 4 ЗЕ за достъп на производителите на електрическа енергия от възобновяеми източници като част от условията за достъп, които да действат до утвърждаване на окончателни цени. Дружеството е мотивирало това си искане с основанията на чл. 84, ал. 2 от ЗЕ и § 197, ал. 2 на ПЗР на ЗИДЗЕ и с необходимостта от допълнително време за събиране на цялостната информация в рамките на процедурата за утвърждаване на цени съгласно Наредбата за регулиране на цените на електрическата енергия (НРЦЕЕ). С протокол № 158/14.09.2012 г. от проведено закрито заседание ДКЕВР е приела решение № Ц-33, с което в 18 раздела е определила различни цени, вариращи в зависимост от датата на присъединяване към съответната мрежа и вида на електроцентралата. Мотивите за издаване на решението са идентични с изложените в предхождащия го доклад (л. 26) на експерти и в протокола от проведеното заседание и се свеждат до обстоятелството, че цената на достъп подлежи на регулиране и отразява разходите, които произтичат от управление на мрежата и се отнасят към дейността по цялостното управление и администриране на електроенергийната система, в т. ч. разходи, свързани с диспечиране, подстанции, средства за търговско измерване, отчитане, както и всички други административни разходи и разходи с общо предназначение на съответната мрежа. В съответствие с доказателствата по делото е направеният извод, че в нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК административният орган не е изложил фактическите основания за издаване на акта за определянето на временни цени за достъп до електропреносната и електроразпределителните мрежи за производителите на електрическа енергия от възобновяеми източници, ползващи преференциални цени, и обосновка на определената с решението временна цена, което лишава съда от възможността да извърши контрол за законосъобразност. В случая ДКЕВР не е изискала от "ЕВН България Електроразпределение" АД, а и дружеството не е ангажирало доказателства за относимите към дейността разходи, които да обосноват определената цена. По делото не са ангажирани данни и относно начина на изчисляване на процесните временни цени, съответно източници, стойности, въз основа на които са определени цените за достъп до мрежите, нито данни за производители на електрическа енергия, които да не са сключили договори за достъп. Бланкетното посочване на "разходите, които се предизвикват във връзка с управление на мрежата и се отнасят до дейността по цялостното управление и администриране на електроенергийната система" не представлява мотивиране на акта в съответствие с изискването на АПК. Затова допуснатото нарушение се преценява като съществено, тъй като е довело до определяне на временна цена по произволен, необоснован и непрозрачен начин в нарушение на принципа на чл. 31, т. 1 ЗЕ. Първоинстанционният съд задълбочено е анализирал действащата към датата на издаване на административния акт нормативна уредба за регулиране на цените и е стигнал до законосъобразния и обоснован извод, че определянето на временни цени за достъп до електропреносната и електроразпределителните мрежи на енергийните предприятия следва да е основано на правилата и изискванията за определяне на окончателни цени, след като изрично не е предвидено такова изключение и не са уредени специални правила при определяне на временни цени. Установено е, че оспореното решение е издадено на следващия ден, след направеното искане, само на основание дадената законова възможност по чл. 32, ал. 4 ЗЕ, без да се спазят административнопроизводствените правила и законовите изисквания във връзка с ценовото регулиране. Дори не е констатирано, че при подаването на заявления не са спазени Указанията на ДКЕВР, издадени в изпълнение на чл. 5, ал. 8НРЦЕЕ, и не са приложени никакви доказателства в подкрепа на искането. Едно от основните изисквания към определянето на цените, които се дължат от потребители и производители на енергийните предприятия, въведено в чл. 31, т. 2 ЗЕ, е обвързването им с икономически обоснованите разходи за дейността на последните. В мотивите на решението на стр. 3 декларативно е посочено, че цените са "изчислени като относителен дял от определените от комисията преференциални цени за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници, при съобразяване на размера и структурата на преференциалната цена и изменението на инвестиционните разходи", но по преписката липсват доказателства относно размера на "относителния дял" от определените преференциални цени за производство на електрическа енергия, както и относно "размера и структурата на преференциалните цени и изменението на инвестиционните разходи". Неспазването на общите принципи по чл. 23 и 24 ЗЕ, както и на принципите, приложими при ценовото регулиране по чл. 31 ЗЕ при определяне на временни цени по чл. 32, ал. 4 ЗЕ, е обосновало правилния извод на съда за постановяване на оспореното решение в противоречие с материалноправните разпоредби и при несъобразяване с целта на ЗЕ. Неоснователни са и доводите, че при определяне на "временните цени " не следва да се спазва пълната процедура, тъй като тези цени били с временен характер и при определяне на окончателните цени процедурата се изпълнява в цялост. Законодателят обаче не е определил срок на действие на тези цени и не е определил отделна процедура и изисквания за определяне на такива "временни цени" поради което не би могло да се сподели извода, че за тях не важат общо определените правила и процедури за определяне на цени за достъп. По изложените съображения първоинстанционното решение е валидно, допустимо и правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд - петчленен състав на I колегия,