Решение № 5044 от 15.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 11496/2008 г.

Решение № 5044 от 15.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 11496/2008 г., II о., докладчик съдията Марияна Дечева Производството е образувано по касационна жалба на Борислав Йорданов Колчаков, чрез процусуалния му представител, адв. Илиев, срещу решение № 347 от 29.04.2008 г., постановено по адм. д. № 216/2008 г. на Административен съд - София - град. Излагат се касационни основания за незаконосъобразност на решението и се иска неговата отмяна. Ответните страни Началника на СРДНСК и Началника на ДНСК-София не вземат становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на касатора срещу Заповед № № К-02-00-75 от 12.10.2007 г. на Началника на СРДНСК. В мотивите е прието, че административния акт, който се обжалва е мотивиран, издаден от компетентен орган в кръга на неговата компетентност, касае се до незаконен строеж, който подлежи на премахване по реда на чл. 225 от ЗУТ, като изграден без строителни книжа. Така постановеното решение е правилно и законосъобразно, не са налице отменителните основания на чл. 229, т. 3 от АПК. Върховният административен съд, второ отделение, приема че първоинстанционния съд е постановил решението си след анализ на всички доказателства, в това числа и съдебно техническа експертиза, които са относими към предмета на спора и не са оспорени в хода на съдебния процес, за което е изложил подробни мотиви, които се споделят от настоящата инстанция. ито са били предмет на първо началната жалба пред първоинстанционния съд, на което последния е отговорил изчерпателно и мотивирано, изхождайки от нормите на закона. Неоснователно се явява възражението на касатора, че след като строежът е допустим по действащия ПУП не подлежи на премахване. Правилно първоинстанционния съд при постановяване на решението се е позовал на доказателствата по делото, в това число и на нотариално удостоверение на СДВР-РЗФПАБФ и е приел, че предишната постройка на касатора е изгоряла при пожар през 2003 г., като в последствие през 2005 г. е била построена на на друго място - различно от първоначалното. В този смисъл съдът се е съобразил с разпоредбата на § 16 от ЗУТ, съгласно който е необходимо незаконния строеж да е започнал най-късно до 30.06.1998 г. и да не е узаконен до влизане в сила на този закон - ЗУТ през 2001 г. Правилен и законосъобразен е и извода на съда, за което са изложени подробни мотиви, че строежът не е от шеста категория, т. е. не е строеж по чл. 45 от ЗУТ, както не е строеж и от категорията предвидени в нормата на чл. 147 от ЗУТ, за които да се изисква одобряване на инвестиционни проекти. По делото безспорно е установено, че за процесния имот по ПУП не са предвидени допълващи строежи, какъвто е процесния. Предвид горното, при тези мотиви, които съвпадат с тези на първоинстанционния съд, Върховният административен съд, второ отделение приема, че се касае до незаконен строеж, който не е узаконен и не попада в хипотезата на § 16 от ЗУТ, поради което решението е законосъобразно и следва да се остави в сила. Водим от горното Върховният административен съд, второ отделение, на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1 от АПК,