Решение № 5603 от 11.05.2021 г. на ВАС по адм. д. № 13126/2020 г.

Решение № 5603 от 11.05.2021 г. на ВАС по адм. д. № 13126/2020 г., III о., докладчик съдията Светлана Борисова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от О. Г., чрез адвокат М. К., против решение № 455/09.10.2020 г. по адм. д. № 332/2020 г. на Административен съд – М., в отхвърлителната му част. Твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Оспорва определения от съда размер на обезщетението за неимуществени вреди и моли в обжалваната част решението да бъде отменено. След подаване на касационната жалба, О. Г. е починал и на основание чл. 227 ГПК във вр с чл. 144 АПК, в качеството им на касационни жалбоподатели са конституирани наследниците му – М. Г. - съпруга и К. Г. - син. Същите поддържат касационната жалба и претендират заплащане на разноските по делото. Ответникът по касационната жалба – Агенция за социално подпомагане, редовно призована, се представлява от юрисконсулт К.. Счита решението за правилно в отхвърлителната му част. В осъдителната част намира решението за недопустимо, поради това че обезщетението е с личен характер. Прави възражение за прекомерност на съдебните разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е допустима, но по същество е неоснователна. Доводите на касатора са наведени и обсъдени и в първоинстанционното производство и не са налице основания за промяна изводите на съда. Не са налице касационните отменителни основания на чл. 209, т. 3 АПК. Първоинстанционният съд подробно е аргументирал становището си за доказаност на претендираните неимуществени вреди. Вследствие на отменените три акта е налице негативно отражение върху психическото състояние на лицето, като съдът се е позовал на събраните по делото гласни доказателства. Правилно съдът е приел, че причинените негативни преживявания са пряка и непосредствена последица от незаконосъобразните административни актове и се намират във връзка на причина и следствие. Следователно е доказано наличието на неимуществени вреди, изразяващи се в негативна промяна на поведението на лицето, които вреди са пряка последица от отменените като незаконосъобразни административни актове. Решението на първоинстанционния съд е законосъобразно и правилно и следва да бъде потвърдено. Върховният административен съд, трето отделение, в настоящия състав намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. Производството пред административния съд е образувано по искова молба на ищеца О. Г. против Агенция социално подпомагане С. за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди от отменени незаконосъобразни три броя актове /Направление за включване в механизма "Лична помощ"/, с цена на иска 10 000 лева и период 29.08.2019 г. – 30.07.2020 г., както и заплащане на законната лихва върху сумата от 10 000 лева, считано от 29.08.2019 г. до окончателното й изплащане. Съдът е осъдил Агенция социално подпомагане С. да заплати на О. Г. сумата от 2500 лева, представляващи неимуществени вреди за периода 13.11.2019 г. – 30.07.2020 г., ведно със законната лихва върху дължимата сума, считано от 30.07.2020 г., като е отхвърлил исковата претенция в останалата му част до пълния предявен размер от 10 000 лева, като неоснователен. Осъдил е Агенция социално подпомагане С. да заплати на Г. сумата от 140 лева, представляващи разноски в производството, съобразно уважената част от иска. Приел е, че наличието на отменени като незаконосъобразни три броя административни акта - Направление за включване в механизма "Лична помощ" № 19013748/05.09.2019 година на директор Дирекция "Социално подпомагане" М.; Направление за включване в механизма "Лична помощ" № 19020893/13.11.2019 година, на директор Дирекция "Социално подпомагане" М.; Направление № 20008025/01.04.2020 година на директор Дирекция "Социално подпомагане" М., водят до извод за основателност на претенцията. Въз основа на свидетелските показания съдът е приел, че по повод неколкократното провеждане на процедурата по издаване на всяко едно от последвалите незаконосъобразни направления, в това число и смяна на служителите извършващи анкетирането, ищецът три поредни пъти е следвало да отговаря на едни и същи въпроси, неколкократно е преживявал, както спомени от минали негативни болки и страдания по извършени интервенции/терапии/лечения, така и неудобството на всеки пореден служител да обяснява и отговаря на въпроси, имащи изключително личен характер, на които не би отговарял, ако не бяха отменените незаконосъобразни актове. Съдът е посочил, че служителите на ответника са изпълнявали своите правомощия по закон, но въпреки това неколкократното преминаване през процедурата по разглеждане на заявлението на ищеца за определянето на личен асистент, нямаше да се наложи, ако издадените направления са били законосъобразни. В тази връзка съдът е приел, че ищецът, от момента на издаване на първото направление – 13.11.2019 г. и по време на цялата процедура по неговата отмяна, респ. отмяната на последващо постановените незаконосъобразни актове до дата на влизане в сила на решението по адм. д. № 204/2020 г. – 30.07.2020 г., е търпял неимуществени вреди. Подадената касационна жалба е неоснователна. В отхвърлителната му част решението е правилно, но не по изложените от административния съд съображения. От фактическа страна по делото е установено, че със Заявление-декларация с вх. № 3 ХУ-ИО-ДМ-1481/29.08.2019 г. ищецът О. Г. е поискал изготвяне на индивидуална оценка на потребностите по чл. 20, ал. 1 от ЗХУ. В хода на изпълнение на последвалата процедура са издадени три броя Направления за включване в механизма "Лична помощ", които са отменени по предвидения от законодателя ред, както следва: Направление за включване в механизма "Лична помощ" № 19013748/05.09.2019 година на директор Дирекция "Социално подпомагане" М., отменено с Решение № 12-РД06-0042/14.10.2019 година на директора на РДСП М.; Направление за включване в механизма "Лична помощ" № 19020893/13.11.2019 година, на директор Дирекция "Социално подпомагане" М., потвърдено с решение № 12-РД06/0071/09.12.2019 година на директора на РДСП М., отменено с решение № 53/04.02.2020 година на Административен съд М. по адм. дело № 636/2019 година, влязло в сила на 18.02.2020 година. С решението си съдът е върнал преписката на директора на Дирекция "Социално подпомагане" гр. М. за произнасяне по подаденото заявление на Г.. Направление № 20008025/01.04.2020 година на директор Дирекция "Социално подпомагане" М., потвърдено с решение № 12-РД06-0011/29.04.2020 година на директора на РДСП М., отменено с влязло в сила решение на 30.07.2020 година № 308/10.07.2020 година по адм. дело № 204/2020 година на Административен съд М.. С решението си съдът отново е върнал преписката на директора на Дирекция "Социално подпомагане" гр. М. за произнасяне по подаденото заявление на Г.. По делото е представено Направление с дата 11.08.2020 г., отменено с Решение от 03.09.2020 г. на Директор на АСП. Неправилни са изводите на съда, че е налице първата предпоставка за уважаване на претенцията по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Действително налице е отмяна на издадените направления, с които е определен броя месечни часове за предоставяне на лична помощ на ищеца, но процедурата по подаденото заявление не е приключила с издаването на признатия за незаконосъобразен административен акт, а преписката е била върната на административния орган за нова преценка. Това означава, че е била налице висяща процедура по чл. 20 и сл. ЗХУ, по която не е имало издаден окончателен административен акт. Отмяната на направленията е било по жалба на ищеца и в негов интерес. Д. последващата преценка и изясняване на физическото му състояние са причинили неприятни спомени и преживявания на Г., но за това административният орган не носи вина. Определянето на броя часове за личната помощ е резултат на субективната преценка на социалните служители. В мотивите си и административният съд е посочил, че служителите на ответника са изпълнявали своите правомощия по закон. Поради липсата на жалба срещу решението в осъдителната му част, същото следва да бъде оставено в сила. В отхвърлителната му част решението е правилно по изложените по-горе съображения от касационната инстанция. Поради изхода на спора, на касационния жалбоподател не се дължат разноски. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА решение № 455/09.10.2020 г. по адм. д. № 332/2020 г. на Административен съд – М.. Решението е окончателно.