Решение № 12735 от 16.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 13332/2011 г.
ВАСV отделение16.10.2012 г.докладчик Илиана Славовска
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 4161 от 07.09.2011 г., постановено по адм. дело № 7059/2010 г. по описа на Административен съд София-град. ОСЪЖДА Националния статистически институт да заплати на Иван Йорданов Балев направените деловодни разноски в размер на 200 (двеста) лева. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 12735 от 16.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 13332/2011 г., V о., докладчик съдията Илиана Славовска Производството е по реда на чл. 208-228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на Председателя на Националния статистически институт (НСИ), подадена чрез процесуалния му представител срещу решение № 4161 от 07.09.2011 г., постановено по адм. дело № 7059/2010 г. от Административен съд София-град, с което са отменени негови заповеди № № 410 от 15.09.2010 и 416 от 16.09.2010 г. Моли съда да постанови решение, с което да отмени решението на първоинстанционния съд, което счита за неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и необосновано. Ответникът, чрез процесуалния си представител в съдебно заседание и в представен писмен отговор моли съда да остави в сила обжалваното решение, което счита за законосъобразно. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд - Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените касационни основания приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от активно легитимирана страна в срока по чл. 211 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество неоснователна, поради следните съображения: С обжалваното решение първоинстанционният съд е отменил заповед № 410 от 15.09.2010 г. на Председателя на НСИ, с която на Иван Йорданов Балев е наложено дисциплинарно наказание "уволнение", а със заповед № 416 от 16.09.2010 г. същият орган е отнел ранга на държавния служител. За да отмени заповедта, с която е наложено дисциплинарното уволнение съдът е приел, че същата е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма, но при допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, предвидени за издаването й в чл. 93, ал. 1 от Закона за държавния служител (ЗДСл), в нарушение на материалния закон и неговата цел. За да отмени втората заповед, с която е отнет ранга на държавния служител съдът е приел, че незаконосъобразността на същата следва от незаконосъобразността на първата заповед, с която е наложено дисциплинарното наказание. Решението е правилно. Законосъобразен и обоснован е изводът на съда за допуснато от органа нарушение на административнопроизводствените правила. Съгласно разпоредбата на чл. 93, ал. 1 ЗДСл дисциплинарно наказващия орган е длъжен преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша държавния служител ида му даде срок за писмени обяснения, да събере и оцени посочените от него доказателства. В конкретния случая съдът въз основа на установените с представените по дело доказателства е установил, че дисциплинарно наказващият орган е поискал от служителя писмени обяснения с писмо изх. № 93-00-34 от 14.09.2010 г., връчено му на същата дата, относно причините довели до създалото се напрежение около пробното преброяване на населението и жилищния фонд по повод събирането на статистически данни за етническа група във формулярите по преброяването. Със заповед № 410 от 15.09.2010 г. служителят е наказан за следните нарушения: 1. в качеството му на директор на дирекция "Демографска и социална статистика", в чийто състав са членовете на методологична група "Преброяване на населението" отговорни за поддържане в актуално състояние оспорваните номенклатури, не е упражнил необходимия контрол за недопускане на вътрешна номенклатура, използвана при преброяванията 1992 и 2001 г. да бъде предоставена за включване в електронния формуляр за пробното преброяване през 2010 г. в нарушение на утвърдената преброителна карта; 2. като чл. на методологичната група "обща организация и ръководство" не е осъществил необходимия контрол по организацията, ръководството и управлението на дейностите по подготовката и провеждане на преброяването; 3. като чл. на работна група - за дефиниране изискванията за автоматизация на процесите в Пробно преброяване 2010 и Преброяване 2011 и за изготвянето на технически спецификации за информационната система за извършване събирането на данни по Интернет, чрез попълване на електронен формуляр по време на преброяване 2011 на населението и жилищния фонд и като чл. на експертния комитет за приемането на пилотна версия на подсистемата "е-Преброяване" за пробното преброяване е допуснал да бъде създадено напрежение около пробното преброяване на населението и жилищния фонд при събиране на статистически данни по въпроси 10."Етническа група", 11а "Майчин език", 11б "Какви други езици ползва лицето" и 12 "Вероизповедание" от електронния формуляр на преброителната карта, чрез използването на вътрешни номенклатури, съдържащи неактуални и непроверени позиции. При съпоставката на обстоятелствата, за които е поискано обяснение от служителя и тези, за които е наложено дисциплинарното уволнение се установява по безспорен начин, че поисканите обяснения са общи, неконкретизирани, при което изводът на първоинстанционният органът в конкретния случай, макар формално да е спазил изискванията на чл. 93, ал. 1 ЗДСл фактически не е изпълнил задължението си. Без съмнение цитираната разпоредба въвежда изискване за дисциплинарно наказващия орган да изиска обяснения относно конкретните нарушения, извършено от служителя, за които е образувано дисциплинарното производство, за да се даде възможност на последния да организира защитата си, като изложи своите обяснения за конкретните деяния, а също да може да посочи доказателства в своя защита. Това е така, тъй като в разпоредбата е предвидено задължение на органа не просто да приеме писмените обяснения на служителя, но и да събере и оцени посочените от него доказателства. Тези изводи са относими и относно задължението на органа да изслуша държавния служител, като в случая, доколкото от доказателствата по делото е установено, че това е сторено в рамките на няколко минути непосредствено преди връчване на заповедта се установява, че органът отново е подходил формално към задължението си и правилно в обжалваното решение е прието, че в случая дисциплинарно наказващият орган не е изпълнил задълженията си. Само на това основание заповедта е следвало да бъде отменена като незаконосъобразна с оглед разпоредбата на чл. 93, ал. 2 ЗДСл, без съдът да разглежда спора по същество, поради което настоящият състав намира, че само с оглед на изложеното по-горе относно неизпълнение на задълженията на органа по чл. 93, ал. 1 ЗДСЛ решението е законосъобразно и следва да бъде оставено в сила. За пълнота на изложението следва да бъде посочено, че обжалваното решение е законосъобразно и в останалата му част. Съдът е изложил подробни и аргументирани въз основа на приетите по делото доказателства изводи, относно незаконосъобразността на обжалваната пред него заповед за налагане на дисциплинарното наказание. Обоснован и съответен на доказателствата е изводът на съд, че в случая не е установено извършване на дисциплинарни нарушения от страна служителя при изпълнение на задълженията му по длъжностна характеристика, доколкото организацията и провеждането на преброяването не е било възложено единствено на Балев и съответно на служители от ръководената от него дирекция, а на програмен съвет, експертни съвети, външни консултанти, като те са били ръководени от заместник председателя на НСИ. Правилно и законосъобразно е решението и в частта, с която е отменена заповед № 416 от 16.09.2010 г., с която Председателят на НСИ на основание чл. 107, ал. 1, т. 3 ЗДСл е отнел ранга на държавния служител, след като е установил незаконосъобразност на заповедта за налагане на дисциплинарното наказание уволнение на Балев. При този изход на делото НСИ следва да бъде осъден да заплати на ответника направените деловодни разноски в размер на 200 лв., представляващи хонорара за един адвокат в касационната инстанция. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение
Цитирани разпоредби
1- чл. 93, ал. 1