Решение № 11046 от 22.10.2015 г. на ВАС по адм. д. № 6707/2015 г.

Решение № 11046 от 22.10.2015 г. на ВАС по адм. д. № 6707/2015 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Донка Чакърова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Мария Иванова Иванова против решение 2784/13.03.2015 г., постановено по адм. д. 6191/2014 г. по описа на Върховния административен съд, шесто отделение, с което е отхвърлена жалбата й против решение на Висшия съдебен съвет (ВСС) по точка 83 от протокол № 16 от заседанието, проведено на 10.04.2014 г., с което на основание чл. 308, ал. 1, т. 6 ЗСВ й е наложено дисциплинарно наказание "дисциплинарно освобождаване от длъжност".

Касационната жалбоподателка иска да бъде отменено обжалваното съдебно решение и да бъде върнато делото за ново разглеждане на друг тричленен състав или да бъде постановено ново решение, с което да бъде отменено оспореното решение на ВСС. Подробни аргументи в подкрепа на твърденията за незаконосъобразност на акта на ВСС и исканията са изложени в касационната жалба и в писмени бележки. Претендира разноски.

Ответникът Висшият съдебен съвет, редовно призован за съдебно заседание, не е изпратил процесуален представител, но оспорва касационната жалба по съображения в писмен отговор. Не претендира разноски.

Ответникът, Инспекторатът при Висшия съдебен съвет, редовно призован за съдебно заседание, не е изпратил процесуален представител и не е изразил становище по касационната жалба. Не претендира разноски.

Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, петчленен състав счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, като разгледана по същество е основателна по следните съображения:

С обжалваното решение 2784/13.03.2015 г., постановено по адм. д. 6191/2014 г. по описа на Върховния административен съд, шесто отделение е отхвърлена жалбата на Мария Иванова Иванова против решение на ВСС по точка 83 от протокол № 16 от заседанието, проведено на 10.04.2014 г., с което на основание чл. 308, ал. 1, т. 6 ЗСВ й е наложено дисциплинарно наказание "дисциплинарно освобождаване от длъжност"

(решение/решението на ВСС).

1. Решаващият съд е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган при наличие на кворум за вземане на решение и с необходимото мнозинство за постановяване на решение за налагане на дисциплинарно наказание, като не са взели участие членовете на ВСС, които преди това са били членове на Инспектората към ВСС и в това си качество са участвали при вземане на решението за предложение за налагане на дисциплинарно наказание.

Тричленният съдебен състав е обосновал изводите си за неоснователност на възражението, че решението за налагане на дисциплинарно наказание е постановено от незаконен състав на ВСС с конституционната регламентацията на статута на ВСС и неговите членове, както и с обстоятелството, че в конкретния случай мнозинството от повече от половината от членовете на ВСС, които са взели оспореното решение, се формира от двамата председатели на Върховните съдилища и лица, заемали съдийска длъжност непосредствено преди избирането им за членове на ВСС. В този смисъл независимо, че съобразяването на структурата и статута на ВСС с изискванията на Европейската харта за статута на съдиите е въпрос на национална законодателна уредба, в конкретния случай не са констатирани нарушения на принципа за безпристрастност и независимост, които се гарантират от изискването решенията за налагане на дисциплинарни наказания на съдии да бъдат вземани от независим орган, най-малко половината от състава на който да са избрани съдии.

2. Първоинстанционният съд е приел за установено, че оспореното пред него решение на ВСС отговаря на изискванията за форма, доколкото то е взето при тайно гласуване, а от заседанието, проведено на 10.04.2014 г. е съставен протокол в предвидената в Правилника за организация на дейността на ВСС и неговата администрация форма, като техническото оформяне на пълния стенографски протокол в по-късен момент не променя датата на решението и не го опорочава.

3. Решаващият съдебен състав е приел, че оспореното пред него решение на ВСС е мотивирано както с мотивираното решение на дисциплинарния състав № 10-00-005/14.02.2013 г., допълнено и изменено с решение № 10-00-011/25.03.2013 г., така и с изказванията на членовете на ВСС Галя Георгиева и Калин Калпакчиев в заседанието на 10.04.2014 г.

4. Тричленният съдебен състав обосновава извод, че при постановяване на оспореното пред него решение на ВСС, не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, като са спазени специфичните изисквания на ЗСВ.

Производството е започнало по инициатива на Инспектората към ВСС. Избрани са два дисциплинарни състава на ВСС на случаен принцип, поради изтичане на мандата на състава на ВСС преди приключване на дисциплинарното дело. Мария Иванова е призовавана редовно за всички заседания на дисциплинарните състави, изслушана е и е дала обяснения по всички наведени от Инспектората към ВСС нарушения, имала е възможност да изложи свои допълнителни обяснения и аргументи. Тя е изслушана и от ВСС на 10.04.2014 г. (както и на 11.04.2013 г.), преди налагане на дисциплинарното й наказание, като на заседанието на 10.04.2014 г. не е присъствал представител на Инспектората към ВСС. Решаващият съд подробно е обсъдил развитието на процедурата по налагане на дисциплинарното наказание и от гледна точка обстоятелството, че същото наказание е наложено с предходно решение на ВСС от 11.04.2013 г., което е отменено с влязло в сила съдебно решение, разпореждащо изпращане на делото като преписка на ВСС, който да реши по същество въпроса, поставен с предложението на Инспектората към ВСС за налагане на дисциплинарно наказание на Мария Иванова.

Изнасянето на данни в интернет за проведеното дисциплинарно производство в нарушение на чл. 313, ал. 3 от ЗСВ е прието, че не представлява такова нарушение на правото на справедлив процес, което да води до отмяна на решението за налагане на дисциплинарно наказание.

5. В обжалваното съдебно решение са изложени подробни съображения относно спазването на сроковете, в които е допустимо да бъде ангажирана дисциплинарната отговорност на магистратите, като е прието, че са спазени изискванията на закона, защото към 27.10.2011 г. (датата на образуване на дисциплинарното производство) не е изтекъл както шестмесечният срок от откриване на нарушението, така и тригодишният срок от извършване на нарушението, предвидени по чл. 310, ал. 1 от ЗСВ и не е предвидено субсидиарно приложение на правилата на Наказателния кодекс.

6. Решаващият съдебен състав приема за установено, че Мария Иванова има онкологично заболяване от 2010 г., което е включено в Наредба № 5/20.02.1987 г. за болестите, при които работниците, боледуващи от тях, имат особена закрила съгласно чл. 333, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ), но въпреки това тя не може да се ползва от тази закрила. Този извод е възприет като несправедлив, но съответстващ на законодателната уредба поради липса в ЗСВ на препращане за субсидиарно приложение на правилата на КТ и съдебната практика относно прекратяване на служебни правоотношения по Закона за държавния служител и Закона за Министерството на вътрешните работи.

7. Според първоинстанционния съдебен състав оспореното решение на ВСС е постановено и в съответствие с материалния закон като обосновава този си извод с подробен анализ на събраните по делото доказателства, от който е прието за установено, че нарушенията по ч. гр. д. 4906/11 г., ч. гр. д. 4916/2011 г., гр. д. 10394/2011 г. (описани в предложението на дисциплинарния състав) и по ч. гр. д. 4944/2011 г. (описано в изказването на Калин Калпакчиев) са извършени от Мария Иванова, като само по ч. гр. д. 5358/2011 г. Мария Иванова не допуснала неоснователното задържане на делото, изразяващо се в неизпращането му на ВКС в периода 1.07.2011 г. - 22.08.2011 г., поради което и не е извършила дисциплинарно нарушение, квалифицирано в предложението на дисциплинарния състав по чл. 307, ал. 4, т. 2 от ЗСВ.

7.1. Допуснатите нарушения по ч. гр. д. 4906/11 г. и ч. гр. д. 4916/2011 г., подробно и детайлно описани в обжалваното съдебно решение, съдът е приел, че представляват неизпълнение на служебни задължения по чл. 390, ал. 3, изр. второ от ГПК, които следва да бъдат квалифицирани и като дисциплинарни нарушения по чл. 307, ал. 4, т. 5 от ЗСВ поради грубото нарушение на принципа на служебното начало, прогласен в чл. 7 от ГПК. В подкрепа на направения извод е цитирана и съдебна практика по сходен случай.

7.2. По гр. д. 10394/2011 г. е прието за установено, че Мария Иванова е нарушила основни начала на гражданския процес, регламентирани в чл. 5 (принципа на законност) и чл. 7 (принципа на служебното начало) от ГПК, с което е извършила дисциплинарно нарушение по чл. 307, ал. 4, т. 4 и т. 5 от ЗСВ - нарушение на други процесуални правила и уронване престижа на съдебната власт при форма на вината - умисъл и с цел да бъде облагодетелствана една от страните, в чиято полза са присъдени разноски, които не са претендирани и то при допускане на обезпечение по висящо исково производство, а не при разрешаване на спора с окончателен акт в зависимост от изхода на правния спор.

7.3. По ч. г. д. 4944/2011 г. е прието за установено, че Мария Иванова е извършила дисциплинарно нарушение като е допуснала обезпечение на бъдещ иск по отношение на молител, който не фигурира в молбата за обезпечение. Това нарушение не е квалифицирано от Калин Калпакчиев, в чието изказване е включено при аргументиране на предложението му за налагане на дисциплинарно наказание "дисциплинарно освобождаване от длъжност". Не е направена квалификация и от решаващият съдебен състав. Според предложението на Инспектората към ВСС, цитирано и в обжалваното съдебно решение, процесуалните действия по ч. гр. д. 4944/2011 г. на съдия Мария Иванова са определени като извършени в грубо нарушение на чл. 9 от ЗСВ. Предложението на Инспектората към ВСС в тази част (III. 8.1.) не е включено в решението на дисциплинарния състав като обосноваващо предложеното наказание.

8. С оглед приетите за установени и доказани дисциплинарни нарушения, тричленният съдебeн състав е обосновал извод, че видът на наложеното наказание е съобразен с изискванията на чл. 309 от ЗСВ, защото нарушенията са многобройни и особено тези по ч. гр. д. 10394/2011 г. са извършени с особена последователност и настойчивост, при грубо погазване на основни начала на гражданското съдопроизводство и превишаване на правораздавателните правомощия без да са налице смекчаващи обстоятелства, включително и такива, свързани със здравословното състояние на Мария Иванова или нейната служебна натовареност.

9. В обжалваното съдебно решение е прието, че наложеното наказание съответства и на целта на закона, доколкото с него ще бъдат предотвратени последващи нарушения от наказания съдия и ще се въздейства превантивно по отношение на други подобни случаи, а не са събрани никакви доказателства за преследвана друга цел.

Така постановеното съдебно решение е действително, допустимо, но неправилно като постановено в нарушение на материалния закон.

Касационната жалба не съдържа дори изброяване на касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК, съществената й част възпроизвежда оплакванията против оспорвания административен акт, като на практика повтаря всички доводи, развити в жалбата срещу решението на ВСС, разгледани подробно от тричленния състав на Върховния административен съд, постановил обжалваното съдебно решение. Механичното възпроизвеждане на идентични оплаквания само с добавяне на израза "неправилно е решението на тричленния съдебен състав на Върховния административен съд, шесто отделение, относно..." към съответните пунктове от съдържанието на първоначалната жалба е особено видно по т. 6.1., по която в касационната жалба са развити доводи и оспорване на изводите относно ч. гр. д. 5358/2011 г., за което първоинстанционният съд изрично е приел, че Мария Иванова не е допуснала дисциплинарни нарушения.

В открито съдебно заседание процесуалният представител на касационната жалбоподателка конкретизира оплакванията си и посочва като касационно основание само материална незаконосъобразност на обжалваното съдебно решение.

На основание чл. 218, ал. 2 от АПК за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон касационната инстанция следи и служебно, поради което настоящият съдебен състав е ограничен само до проверка относно тези обстоятелства спрямо обжалваното в срок съдебно решение.

Съдебното решение на тричленния състав на Върховния административен съд е постановено от законен състав въз основа на процесуално допустима жалба, подадена в срок от заинтересовано лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е действително и допустимо.

1. Законосъобразно решаващият съд е приел, че оспореният акт е издаден от конституционно установен компетентен орган, действал при необходимото мнозинство и кворум за вземане на решение и в предвидената от закона писмена форма.

2. Аргументите на касационната жалбоподателка за липсата на писмен акт и недостоверност на датата на решението на ВСС не кореспондират с действителния смисъл на закона, а отразяват формалистично тълкуване на съдържанието на писмените доказателства по делото.

3. Правилно решаващият съдебен състав е приел, че оспореното пред него решение на ВСС е мотивирано както с мотивираното решение на дисциплинарния състав № 10-00-005/14.02.2013 г., допълнено и изменено с решение № 10-00-011/25.03.2013 г., така и с изказванията на членовете на ВСС Галя Георгиева и Калин Калпакчиев в заседанието на 10.04.2014 г., с което е спазено изискването относно наличието на мотиви за вземането му. Обстоятелството, доколко формираните в мотивите правни и фактически основания за издаване на акта са били налице е от правно значение за преценката, доколко актът е постановен в съответствие с материалния закон, на който се позовава, а не относно формата, обосноваността и мотивираността му. В този смисъл оплакванията на касационната жалбоподателка за неправилност на изводите на тричленния съдебен състав поради несъобразяване твърдяното наличие на противоречие между фактически обстоятелства, мотиви на ВСС и материален закон, следва систематично да бъдат обсъдени при анализа относно наличието на дисциплинарни нарушения и тежеста на наложеното наказание.

4. В касационната жалба е посочено нарушение на правото на справедлив процес, аргументирано с нарушение на чл. 313, ал. 3 от ЗСВ. Тричленният съдебен състав обосновава извод, че при постановяване на оспореното пред него решение на ВСС, не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, като са спазени специфичните изисквания на ЗСВ, включително и че липсва такова нарушение на чл. 313, ал. 3 от ЗСВ, което да обоснове отмяната му.

Съгласно чл. 313, ал. 3 от ЗСВ до влизането в сила на заповедта или на решението за налагането на дисциплинарно наказание не могат да се разгласяват факти и обстоятелства във връзка с дисциплинарното производство. В случая по делото има данни, че в публичното пространство са разпространени факти и обстоятелства, които са предмет на установяване в дисциплинарното производство, но няма доказателства, че това разгласяване е оказало влияние върху членовете на ВСС при гласуване на решението и то е взето благодарение на това. Смисълът на цитираната разпоредба е да бъде осигурена безпристрастност на вземащите решението за налагане на наказанието и да бъде запазено доброто име на лицето, по отношение на което се провежда дисциплинарното производство до неговото приключване. В случая публичността на информацията е и в резултат от наличието на съдебна процедура по обжалване на първоначално наложено дисциплинарно наказание, което е отменено от Върховния административен съд и е върнато делото като преписка на ВСС за ново произнасяне. Принципът за публичност и непосредственост на съдебния процес (чл. 11 от ГПК, приложим на основание чл. 144 от АПК) е приоритетен спрямо правилото за неразгласяване на факти и обстоятелства във връзка с дисциплинарното производство. В този смисъл правилно тричленният съдебен състав е приел, че не е доказано нарушението на чл. 313, ал. 3 от ЗСВ да е оказало такова влияние върху решението на ВСС, което да представлява основание за неговата отмяна. Въпреки това, според настоящият съдебен състав, правото на Мария Иванова на справедлива процедура за налагане на дисциплинарно наказание не е било гарантирано в пълна степен по следните съображения:

С Решението на ВСС по т. 29, протокол № 14 от заседание на 11.04.2013 г., на Мария Иванова е наложено дисциплинарно наказание по чл. 308, ал. 1, т. 6 от ЗСВ - "дисциплинарно освобождаване от длъжност" за извършено дисциплинарно нарушение по чл. 307, ал. 4, т. 2, 4 и 5 от ЗСВ, което е отменено с решение № 13036/9.10.2013 г., постановено по адм. дело № 6000/2013 г. по описа на Върховния административен съд, шесто отделение, потвърдено с решение № 3282/10.03.2014 г., постановено по адм. д. 15557/2013 г. по описа на Върховния административен съд, петчленен състав.

На основание чл. 173, ал. 2 от АПК във връзка с чл. 328 от ЗСВ Върховният административен съд е изпратил делото на ВСС, който да реши по същество въпроса, поставен с предложението на Инспектората към ВСС за налагане на дисциплинарно наказание на Мария Иванова. Обжалваното пред тричленния съдебен състав решение на ВСС от 10.04.2014 г. е постановено в изпълнение на указанията на Върховния административен съд, с които ВСС е бил длъжен да се съобрази. Настоящият съдебен състав счита, че разпореждането за изпращане на делото на ВСС за ново решаване на въпроса за налагане на дисциплинарно наказание на Мария Иванова след като е отменено решението за налагане на наказание, утежнява положението на наказания магистрат, в сравнение с всички останали лица, на които са отменени дисциплинарни наказания, наложени в нарушение на установените за това правила, съдържащи се в Кодекса на труда, Закона за държавния служител, Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, Закон за дипломатическата служба и др.

При прилагането на нито един от цитираните нормативни актове, предвиждащи налагане на дисциплинарни наказания на лица, полагащи труд срещу възнаграждение, не е установена съдебна практика след отмяна на незаконен акт на работодателя за налагане на дисциплинарно наказание да се връща делото за налагане отново на наказание (същото или друго) за същите нарушения (фактически да се дава възможност на работодателя да се "поправи"). Съдът на публичната служба, който в рамките на правораздавателната институция на Европейския съюз е юрисдикцията, специализирана в решаване на споровете, свързани с публичната служба на Европейския съюз, също постановява решения по същество на спора без да е предвидена възможност за връщането му като преписка на ответната страна за ново произнасяне.

В настоящия случай разпореждането за ново произнасяне се съдържа във влязло в сила съдебно решение, което обвързва както ВСС, така и настоящия съдебен състав, поради което решението на ВСС не може да бъде разглеждано като постановено извън правомощията на органа при контрола относно неговата законосъобразност, както правилно е приел тричленният съдебен състав в обжалваното съдебно решение. От друга страна обаче разпореждането във влязлото в сила решение на Върховния административен съд логично е създало затруднение при неговото тълкуване и изпълнение от ВСС именно поради липса на установена законова процедура (а и административна практика в други области на живота) на кой етап от дисциплинарното производство следва да започне/продължи разглеждането на предложението на Инспектората към ВСС. Отражение на този проблем е проведената дискусия дали да се формира нов дисциплинарен състав или само ново разглеждане в пленарен състав. При тази дискусия във ВСС не са поставени и други неизяснени въпроси, които нямат никакво законно и справедливо разрешаване, дори и от теоретична гледна точка, поради създадената изначално неправилна правна конструкция с разпореденото "връщане за ново произнасяне", а именно, доколко решението на Върховния административен съд установява със сила на пресъдено нещо отделни факти и обстоятелства, представляващи негови решаващи мотиви и как те следва да бъдат съобразени при вземане на новото решение на ВСС като независим орган, както и как правилно следва да се изчисляват процесуалните срокове при "новата/стара процедура".

При тази сложна юридическа ситуация ВСС е постъпил по възможно най-обективен и защитаващ правата на участниците в процедурата начин, а именно проведено е ново пленарно заседание без участието на членовете на ВСС, за които Върховния административен съд е приел, че не е следвало да участват, изслушана е отново Мария Иванова и отново са обсъдени решението на дисциплинарния състав и неговото допълнение като е проведена нова дискусия с аналитични изказвания на членове на ВСС по повод наведените дисциплинарни нарушения.

Независимо от обстоятелството, че всички тези процесуални действия са извършени за гарантиране на безпристрастна и обективна дисциплинарна процедура, самото й повторно провеждане не е справедливо, защото представлява неравно третиране на магистратите спрямо всички останали лица, полагащи труд по трудово и служебно правоотношение, за които след установяване в съдебна процедура, че наложеното за определени нарушения наказание е незаконосъобразно не се провежда отново дисциплинарно производство за същите нарушения.

Повторната процедура пред дисциплинарнонаказващия орган представлява нарушение на установени общочовешки стандарти за недопустимост на повторно реализиране на отговорност след проведен с окончателно съдебно решение контрол за законосъобразност по същество на фактите и приложимия закон.

5. Неоснователни са доводите в касационната жалба за неправилно приложение на института на давността. Законосъобразно и в съответствие с непротиворечивата съдебна практика е тълкуването в обжалваното съдебно решение на характера на сроковете по чл. 310, ал. 1 от ЗСВ, спазването им в конкретния случай и липсата на субсидиарно приложение на установените в наказателното право давностни срокове.

6. В касационната жалба изрично е въведен довод за допуснато нарушение на материалния закон - чл. 333, ал. 1, т. 3 от Кодекса на труда във връзка с чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ. По отношение аналогичните доводи пред първата инстанция решаващият съдебен състав е достигнал до извод, че "несправедливо" законодателната уредба не предвижда специалната закрила на определена категория лица при уволнение да се прилага и спрямо магистратите.

На основание чл. 220 от АПК Върховният административен съд преценява прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, поради което настоящият съдебен състав е обвързан с установените фактически констатации, направени след анализ на писмените доказателства по делото и допусната съдебна експертиза, според които Мария Иванова има онкологично заболяване от 2010 г., което е включено в Наредба № 5/20.02.1987 г. за болестите, при които работниците, боледуващи от тях, имат особена закрила съгласно чл. 333, ал. 1 от КТ. Следователно фактическите констатации относно вида и периода на заболяването следва да се възприемат като обосновани и установени от първата инстанция.

При така установените факти тричленният съдебен състав е достигнал до незаконосъобразен правен извод, че спрямо Мария Иванова не е приложима разпоредбата на чл. 333, ал. 1, т. 3 от КТ, според която в случаите по чл. 328, ал. 1, точки 2, 3, 5 и 11 и чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ работодателят може да уволни само с предварително разрешение на Инспекцията по труда за всеки отделен случай работник или служител, боледуващ от болест, определена в наредба на министъра на здравеопазването. Чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ е разпоредбата, регламентираща прекратяване на трудовото правоотношение по инициатива на работодателя без предизвестие, поради дисциплинарно уволнение на работника или служителя. Налагането на дисциплинарно наказание "дисциплинарно освобождаване от длъжност" е равнозначно на волеизявление за прекратяване на трудовото правоотношение поради дисциплинарно уволнение, поради което преди да бъде взето от ВСС решение в този смисъл по отношение на Мария Иванова, за която е прието за установено, че е боледуващо от болест, определена в наредбата на министъра на здравеопазването, е трябвало да бъде изискано предварително разрешение на Инспекцията по труда. Незаконосъобразни са изводите на тричленния съдебен състав, че тази процедура, предвидена за специална закрила на определена категория лица в специфично здравословно (или социално) състояние, не се отнася за лица в същото здравословно състояние ако те са магистрати. Това тълкуване на законодателната уредба е неправилно и въвежда неравно третиране на лица в сходно положение, а и не съответства на материалния закон.

Съгласно чл. 229 от ЗСВ за неуредените в този раздел въпроси се прилага КТ. Тази разпоредба се намира в раздел "Права и задължения", от което следва, че правоотношенията на магистратите при упражняване на труд се регламентират чрез препращане от КТ, респективно са трудови по своя характер. В този смисъл е неуместно позоваването в обжалваното съдебно решение на установената практика на Върховния административен съд по спорове относно приложението на Закона за държавния служител и Закона за Министерството на вътрешните работи по повод прекратяване на служебни правоотношения. Принципната разлика между трудови и служебни правоотношения не е отчетена при постановяване на обжалваното съдебно решение, поради което е достигнато до неправилния извод, че законодателството е "несправедливо". Напротив - законодателят е предвидил, че за неуредените в ЗСВ въпроси относно правата и задълженията на магистратите се прилага КТ (а не например Закона за държавния служител), поради което те имат право да се ползват с всички предвидени в КТ закрили, включително и предвидената при уволнение на определени категории лица, изброени в чл. 333, ал. 1 от КТ за необходимост от предварително разрешение от Инспекцията по труда при дисциплинарно уволнение (респективно дисциплинарно освобождаване от длъжност). Изрично следва да бъде посочено, че съгласно чл. 333, ал. 2 от КТ, в случаите по т. 2 и 3 на предходната алинея, преди уволнение се взема мнението и на трудово-експертната лекарска комисия (ТЕЛК). В настоящия случай няма спор по делото, че преди да бъде взето решението на ВСС от 10.04.2014 г., не е изисквано разрешение от Инспекцията по труда и не е потърсено мнението на ТЕЛК. Това нарушение на административнопроизводствените правила е съществено и е довело до незаконосъобразност на решението на ВСС, а като е достигнал до противоположен правен извод тричленният съдебен състав е постановил неправилно съдебно решение в противоречие с материалния закон по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Тълкуването и прилагането на ЗСВ във връзка с КТ гарантира и спазване на правилата, съдържащи се в Конвенция № 94 относно трудовите клаузи (административни договори), 1949 г. на Международната организация на труда, Конвенцията за правата на хората с увреждания на Организацията на обединените нации, Хартата на основните права на Европейския съюз и Директива 2000/78/ЕО от 27 ноември 2000 г. за създаване на основна рамка за равно третиране при заетостта и упражняването на занятие.

7. Настоящият съдебен състав намира за незаконосъобразни и изводите в обжалваното съдебно решение, според които оспореното решение на ВСС е постановено в съответствие с материалния закон поради съответствие на наложеното наказание с установените дисциплинарни нарушения.

7.1. Първоинстанционният съд подробно и прецизно е описал всички обстоятелства и цялото движение по ч. гр. д. 4906/11 г. и ч. гр. д. 4916/2011 г., които са разглеждани в едноличен състав от съдия Мария Иванова и са образувани по молби за обезпечение на бъдещ иск, които са уважени с определен срок за предявяването на бъдещия иск. Съдът е приел, че и по двете дела Мария Иванова е допуснала нарушение на задълженията си, произтичащи от принципа на служебното начало, прогласен в чл. 7 от ГПК, чието проявление в чл. 390, ал. 3, изр. второ от ГПК изрично задължава съда да отмени допуснатото обезпечение, ако в определения срок за предявяване на бъдещия иск не бъдат представени доказателства за това. В случая неправилно е цитирана разпоредбата на чл. 390, ал. 3, изр. второ от ГПК, която има друго съдържание вместо чл. 390, ал. 2, изр. 2 от ГПК и чл. 402 от ГПК, които са относими към подробно описаната фактическа обстановка. Тази грешка е възможно да бъде приета за техническа, за разлика от неправилното квалифицирането на бездействието на съдията, изразяващо се в непроизнасяне в срок със съдебен акт, за което е възникнало задължение по силата на изрична правна норма (служебно), т.е. неспазването на сроковете, предвидени в процесуалните закони, като дисциплинарно нарушение по чл. 307, ал. 4, т. 5 от ЗСВ - неизпълнение на други служебни задължения, само защото липсва елемента "системност", за да бъде квалифицирано по чл. 307, ал. 4, т. 1 от ЗСВ.

7.2. По гр. д. 10394/2011 г. Мария Иванова също е действала като едноличен съдебен състав по образувано гражданско дело по исков процес със страни "Финансконсулт" ЕООД, "Кингс Табако" ЕАД, "Ен Джи Мобил" ЕООД и ТД "Морой Асетс Лимитед", по време на който съдията е постановила три последователни определения за допускане на обезпечението му чрез налагане на няколко различни индивидуализирани обезпечителни мерки по смисъла на чл. 397, ал. 1, т. 3 във връзка с ал. 2 от ГПК, включително и са присъдени разноски в обезпечителното производство преди приключване на исковия спор по същество. Определенията са отменени след обжалване с частни жалби от състави на Софийски апелативен съд, а едно от тях (второто в хронологичен ред) частично е обезсилено като недопустимо от същия съд. Тричленният съдебен състав е приел, че извършените от Мария Иванова действия са в нарушение на основни начала на гражданския процес, регламентирани в чл. 5 (принципа на законност) и чл. 7 (принципа на служебното начало) от ГПК и представляват дисциплинарно нарушение по чл. 307, ал. 4, т. 5 от ЗСВ, определено като "нарушение на други процесуални правила" и по чл. 307, ал. 4, т. 4 от ЗСВ, определено като "уронване престижа на съдебната власт". Обоснован е извод относно формата на вината - умисъл и с цел да бъде облагодетелствана една от страните по делото.

Съгласно чл. 132 от Конституцията на Република България при осъществяване на съдебната власт съдиите, прокурорите и следователите не носят наказателна и гражданска отговорност за техните служебни действия и за постановените от тях актове, освен ако извършеното е умишлено престъпление от общ характер. Съдържанието на постановените съдебни актове, независимо дали са определения или решения, подлежи на инстанционен контрол и не може да бъде обсъждано и преценявано за реализиране на персонална отговорност на магистрата с изключение на случаите на умишлено престъпление от общ характер. В казуса изложените мотиви за налагане на дисциплинарното наказание "дисциплинарно освобождаване от длъжност" от члена на ВСС Калин Калпакчиев обхващат напълно описанието на състав на престъпление от общ характер, което обаче се установява по друг процесуален ред. Те не могат да обусловят реализирането на дисциплинарна отговорност, защото деянията са осъществени чрез постановени съдебни актове (отменени/обезсилени по пътя на инстанционния контрол).

Настоящият съдебен състав счита, че под действия или бездействия, които накърняват престижа на съдебната власт или представляват неизпълнение на служебни задължения, следва да се разбира извършването или пропускането да бъдат извършени определени действия, които не са включени в решаващата дейност на магистратите - в случая процесуалната дейност във връзка с функциите на съдия. Дисциплинарната отговорност на магистрата е ограничена до нарушенията на онези задължения, с които се подготвя и съпътства постановяването на акта или се организира неговото изпълнение и контрол, поради което действията и актовете, свързани с извършване на свободна преценка на фактите и обстоятелствата и с тълкуване и прилагане на закона, следва да се изключат от обсега й. В каква степен нарушението на закона при постановяване на съдебен акт, установено от горната съдебна инстанция, не е възможно да бъде оправдано с незнание, претовареност, недоглеждане или други причини, не може да бъде разглеждано като основание за носене на дисциплинарна отговорност за постановен неправилен съдебен акт. Констатираните изключително груби нарушения на основни принципи на ГПК, налагането на абсолютно неподходящи обезпечителни мерки, присъждането на разноски само за обезпечителния процес по висящо дело без да се съобразява крайния изход от спора, действително са необясними от гледна точка на среднонатоварен, правнограмотен и почтен съдия, но не могат да послужат като основание за ангажиране на дисциплинарната отговорност, защото са свързани с допуснати грешки по приложението на процесуалния закон в съдебни актове. Преценката на магистрата по допустимостта и основателността на иска, молбата или жалбата не може да бъде обект на дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 307 ЗСВ с оглед разпоредбата на чл. 132 от Конституцията на Република България. Тази преценка подлежи на процесуален контрол (чл. 121, чл. 396, ал. 3 ГПК). Постановените неправилни или недопустими съдебни актове или изразеното в тях становище по тълкуването и прилагането на закона не може да бъде основание за дисциплинарно преследване. Аргументи в тази насока се черпят и от Решение № 1 от 14.01.1999 г. на Конституционния съд по к. д. № 34/98 г., съгласно което до дисциплинарна отговорност на магистратите не би могло да се стигне при отмяна по повод на обжалване на решението, заради неправилно прилагане на материалния закон или за допуснато при разглеждане на делото процесуално нарушение. В същото решение на КС се сочи, че доколкото съществува възможност за разни тълкувания на един и същ текст, дисциплинарната отговорност при всяко различие в тълкуването на същата разпоредба от различните инстанции би накърнило необходимата свобода и спокойствие на съдията в работата му по тълкуване и прилагане на закона по съвест и дълбоко убеждение. Точният смисъл на прилаганите от съдията в рамките на правораздавателната му дейност процесуални и материални норми подлежи на изясняване по пътя на тълкуването. Установената от чл. 117, ал. 2 от Конституцията независимост на съдебната власт включва и правомощие на магистратите за самостоятелно тълкуване и прилагане на закона, освен в хипотезата на обвързващо ги тълкуване, дадено от надлежните висшестоящи съдебни органи. При тълкуването на нормите, включително на тези от процесуален характер, магистратът е подчинен на закона и на свободно формирано вътрешно убеждение, като преценката му подлежи единствено на инстанционен контрол. Извършените нарушения са основание за обезсилване или за отмяна на постановен съдебен акт по реда на обжалването пред по-горен съд, но не могат да бъдат предмет на дисциплинарен контрол. Качеството на съдебните актове в контекста на приложението на закона и познаването на съдебната практика се контролират по реда на инстанционното обжалване. Този контрол е различен и е обвързан с други последици по служба за магистрата (атестиране и кариерно развитие), но не и с налагане на дисциплинарно наказание дори и ако съдебните актове са възприети от обществото като уронващи престижа на съдебната власт.

7.3. По отношение ч. г. д. 4944/2011 г. освен изложените в т. 7.2 съображения следва да бъде посочено, че извършените от Мария Иванова процесуални действия не следва да бъдат определяни като дисциплинарни нарушения от значение за определяне на дисциплинарното наказание и защото това нарушение не е квалифицирано от Калин Калпакчиев, в чието изказване е включено при аргументиране на предложението му за налагане на дисциплинарно наказание "дисциплинарно освобождаване от длъжност". Не е направена квалификация и от решаващият съдебен състав. Според предложението на Инспектората към ВСС, цитирано и в обжалваното съдебно решение, процесуалните действия по ч. гр. д. 4944/2011 г. на съдия Мария Иванова са определени като извършени в грубо нарушение на чл. 9 от ЗСВ, регламентиращ случайното разпределение на делата, но предложението на Инспектората към ВСС в тази част (III. 8.1.) не е възприето от дисциплинарния състав и по никакъв начин не кореспондира с установените факти как Мария Иванова е нарушила случайното разпределение на делата по делото, на което тя е определена за съдия-докладчик.

Следва изрично да бъде посочено, че множеството други нарушения, съдържащи се в предложението на Инспектората към ВСС не са обсъдени по същество от първоинстанционният съдебен състав, защото не са включени в решенията на дисциплинарния състав и обсъжданията при вземане на решението на ВСС. По отношение обстоятелствата по ч. гр. д. 5358/2011 г. правилно и в съответствие с материалния закон в обжалваното решение е прието за установено, че липсват нарушения, извършени от Мария Иванова.

По изложените съображения настоящият съдебен състав намира за незаконосъобразен извода на първата инстанция за съответствие на вида на наложеното наказание с изискванията на чл. 309 от ЗСВ и целта на закона.

Обжалваното съдебно решение като постановено при наличието на касационно основание по смисъла на чл. 209, т. 3, предл. 1 от АПК трябва да бъде отменено, а вместо него на основание чл. 221, ал. 2 от АПК поради изясняване на спора по същество и липса на оплаквания за допуснати нарушения на съдопроизводствените правила, да бъде постановено друго, с което да бъде отменено решение на ВСС по точка 83 от протокол № 16 от заседанието, проведено на 10.04.2014 г. за налагане на основание чл. 308, ал. 1, т. 6 ЗСВ на Мария Иванова Иванова дисциплинарно наказание "дисциплинарно освобождаване от длъжност".

По водене на делото Мария Иванова е направила разноски в размер на 15 лв., поради което с оглед изхода на спора и направеното искане Висшия съдебен съвет й ги дължи.

По изложените съображения Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия