Решение № 5087 от 27.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 13571/2015 г.

Решение № 5087 от 27.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 13571/2015 г., IV о., докладчик съдията Татяна Хинова Производството е по чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба, подадена от началника на Общинска служба "Земеделие" гр. К. срещу решение № 434 от 19.10.2015 г., постановено от Административен съд П., пети състав по адм. д. № 698/2015 г. С касационната жалба са релевирани доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и необосновано - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касационният жалбоподател прави искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго решение по същество на спора, с което да бъде потвърден оспорения мълчалив отказ. Ответникът И. А. А. не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба, поради което предлага обжалваното решение като неправилно да бъде отменено. Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, поради което разглеждането на жалбата е процесуално допустимо. Разгледана по същество касационната жалба е ОСНОВАТЕЛНА. Производството пред административния съд е образувано във връзка с оспорване на мълчалив отказ на началника на ОСЗ К. да издаде скици по заявление вх. № 266 от 29.07.2015 г., подадено от И. А. А.. Съдът е отменил като незаконосъобразен административен акт оспорения мълчалив отказ. За да стигне до този извод, съдът приема, че административният орган е бил длъжен да извърши административната услуга по заявеното от оспорващата страна искане, доколкото по делото липсват данни това лице да е заличено от регистъра на собствениците, неразделна част от картата на възстановената собственост. Тъй като в преписката липсват данни за промяна в регистъра на собствениците, съдът приема, че административният орган е допуснал нарушение на чл. 35 от АПК, тъй като не е изяснил всички факти, относими към искането, с което е бил сезиран. По възраженията на ответната страна, че за земеделските земи, предмет на искането е извършен въвод във владение на лица, различни от заявителя, съдът приема, че този въвод е извършен на основание невлязло в сила съдебно решение и без да е установена промяна в регистъра на собствениците. По тези доводи съдът е отменил оспорения мълчалив отказ и е върнал преписката на административния орган със задължителни указания за произнасяне. Обжалваното решение е неправилно. Предмета на оспорване в първоинстанционното производство е мълчаливия отказ на началника на общинската служба по земеделие да издаде скици, което представлява извършване на административна услуга по смисъла на § 1, т. 2, б. "а" от Закона за администрацията. Същата се обективира, чрез издаване на удостоверителен административен акт, с който се установява съществуването на факт с правно значение. За тази процедура, съгласно § 8 от АПК, се прилагат правилата за издаване на индивидуални административни актове и тяхното обжалване по административен и съдебен ред, както и при обжалването на изричните или мълчаливи откази за извършването им, освен ако в специален закон е предвидено друго. Съгласно чл. 3, ал. 1 от Наредба № 49 от 5.11.2004 г. за поддържане на картата на възстановената собственост (Наредба № 49/2004 г.) общинската служба по земеделие по писмено искане на собствениците, съда или на други оправомощени органи и заинтересувани лица издава и заверява скици на поземлените имоти и заверява проекти за разделяне и обединяване на поземлени имоти от картата на възстановената собственост. Анализа на тази разпоредба сочи, че за да бъде издадена скица за поземлен имот са необходими две предпоставки: 1. да бъде направено искане за това и 2. това искане да изхожда от кръга на лицата, лимитативно изброени в правната норма - това са собствениците на земята, съдът, други оправомощени органи и заинтересувани лица. В случая, спорът е единствено за това дали касационният ответник е собственик на земеделските земи, за които е депозирал искане за издаване на скици и по този начин се легитимира като правоимащ по смисъла на чл. 3, ал. 1 от Наредба № 49/2004 г. С искането за издаване на скици е представен нотариален акт № 167 от 25.08.2006 г. на съдия по вписванията в РС К., обективиращ извършена покупко-продажба на земеделски земи. С този нотариален акт заявителят се е легитимирал пред административния орган като собственик на земеделските земи, за които е направил искане за издаване на скици. В хода производството пред съда са представени доказателства, от които може да се прави извод, че правото на собственост на заявителя по представения нотариален акт е оборено в проведено исково производство по чл. 108 от ЗС. Въззивното решение, постановено в това производство, е обжалвано с касационна жалба пред Върховния касационен съд, но съгласно разпоредбата на чл. 282, ал. 1 от ГПК касационната жалба няма суспенсивен ефект. С оглед изричната процесуална норма и допуснатото по закон предварително изпълнение на въззивното решение е извършен въвод във владение на лицата, за които е съдебно установено, че са собственици на нивите. В касационното производство са посочени доказателства, които също водят до извод, че заявителят не е собственик на процедираните земеделски земи. С влязло в сила решение в производство за делба на трите ниви, за които поискано издаване на скици, не е допусната делба с участието на заявителя И. А. и неговата съпруга Т. М.-А.. В това производство е прието, че сключеният договор за продажба - н. а. № 167/2006 г., не е произвел вещнопрехвърлителен ефект, тъй като към момента на сключване на договора продавачите не са били собственици на имотите, предмет на сделката. Именно на основание съдебно установеното в исковите производства административният орган е приел, че заявителят не се легитимира като собственик на трите ниви и поради тази причина не следва да се бъде извършена заявената административна услуга, тъй като искането не отговаря на изискванията на чл. 3, ал. 1 от Наредба № 49/2004 г. Необоснован е правният извод на решаващия съд, че легитимацията на заявителя като лице, включено в кръга на правоимащите по чл. 3, ал. 1 от Наредба № 49/2004 г. следва да се установи с оглед отразяването в регистъра на собствениците, неразделна част от КВС. П. на административния орган за наличие на всички предпоставки за извършване на административната услуга, включва обсъждане на всички факти, които са от значение за спорното право - чл. 35 от АПК. В случая, при участие на представители на общинската служба по земеделие, е извършен въвод във владение на лица, за които в исково производство е признато, че са собственици на имота. В това производство, а и в производството за делба, е прието и установено от гражданския съд, че заявителят И. А. и съпругата му Т. М.-А. не са собственици на трите ниви, тъй като договора за покупко-продажба не е породил целения транслативен ефект като сключен с несобственици. При съобразяване на тези релевантни факти, законосъобразно административният орган е отказал да извърши заявената административна услуга, тъй като липсва една от задължителните законови предпоставки - лицето, подало искане за издаване на скица, не се легитимира като собственик на процедираните земеделски земи. Абсолютно погрешен е правният извод на решаващия съд, че регистъра на собствениците има правопораждащо действие и удостоверява право на собственост. Вещното право на собственост се удостоверява с надлежни писмени доказателства, като в случая доказателствената сила на представения договор за продажба е оборена в проведени искови производства. Като е стигнал до различен правен извод, административният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено. Тъй като не се налага събиране на нови доказателства, на основание чл. 222, ал. 1 от АПК следва да бъде постановено решение по същество на спора, с което жалбата следва да бъде отхвърлена като неоснователна. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение второ, във връзка с чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд - четвърто отделение