Решение № 208 от 12.05.2020 г. на ВКС по гр. д. № 4494/2018 г.

Решение № 208 от 12.05.2020 г. на ВКС по гр. д. № 4494/2018 г., IV г. о., ГК, докладчик председателят Бойка Стоилова Производството е по чл. 290 и следв. ГПК по касационната жалба на адвокат М. К. като процесуален представител на "С. 2002" ЕООД Пловдив срещу решението на Пловдивския окръжен съд от 20.07.2018 г. по гр. д. № 677/2018 г. Касационно обжалване на решението е допуснато с определение № 294/01.04.2019 г. в хипотезата по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпросите: 1. При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди ограничен ли е съдът от обективираната в исковата молба преценка на ищеца относно справедливия му размер, 2. За непреценка от въззивния съд на оплакванията на страната във въззивната й жалба и 3. По приложението на чл. 52 ЗЗД. В жалбата са изложени съображения за процесуално нарушение, необоснованост и незаконосъобразност – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Иска се отмяна на решението и присъждане на обезщетение, съобразено с принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД, при определяне на над 75% съпричиняване от страна на ищеца и приспадане на полученото от последния обезщетение за временна нетрудоспособност. Претендират се и разноските за всички инстанции. Ответникът по касационната жалба Р. М. Д. от [населено място] чрез процесуалния си представител адвокат В. Т. е изложил съображения за нейната неоснователност. Претендира разноски. За да се произнесе по касационната жалба, ВКС взе предвид: С атакуваното решение ПОС е потвърдил решението на РС Пловдив от 11.01.2018 г. по гр. д. № 196/2017 г., с което касаторът е осъден да заплати на Р. Д. 46000 лв. обезщетение за неимуществени вреди вследствие трудова злополука, настъпила на 21.09.2016 г., ведно със законната лихва, считано от подаването на исковата молба, и 1382. 76 лв. мораторна лихва. Присъдени са в тежест на дружеството и разноски и държавна такса. Въззивният съд е приел за установено настъпването на трудова злополука – по време на работа с лентов трион /банциг/ лявата ръка на ищеца попаднала в опасната работна зона и при съприкосновение с режещия инструмент настъпила травматична ампутация на втори пръст /показалец/ на лявата му ръка на ниво средна фаланга. Ищецът е хоспитализиран от 21 до 24.09.2016 г., като по спешност претърпял оперативна интервенция – "прикрепване на трансплантат на краче или ламбо на друго място находка". След изписването настъпило едно от възможните ранни усложнения /възпаление/ и отново бил хоспитализиран от 26 до 28.09.2016 г. с извършване на нова спешна операция за изрязване на некротични тъкани. На 29.09.2016 г. е осъществена трета хоспитализация по повод декомпенсиран инсулинозависим захарен диабет с кетоацидоза /най-тежкото остро усложнение на диабета, застрашаващо живота/, провокирана от травматичната ампутация. Прието е въз основа на СМЕ, че в резултат на травматичното увреждане ищецът е претърпял силни болки и страдания в продължителен период, увреждането е необратимо и е довело до намаляване хватателната функция на ръката и до влошаване качеството на живот, отразило се негативно и на самочувствието на ищеца и на начина на общуване с околните. Отчитайки тези обстоятелства, както и обществено-икономическите условия към момента на настъпване на злополуката, съдът е приел, че справедливото обезщетение, отговарящо пълно на вида и интензитета на причинените страдания, е в размер на 60000 лв. Прието е за установено и съпричиняване на увреждането от ищеца в степен 20%. Взето е предвид в тази връзка, че той не е ползвал по време на инцидента тласкач за придвижване на материала за нарязване и покриване на режещи остриета и че при използването му злополуката не би настъпила. Това е проява на груба небрежност, допринесла за вредоносния резултат. Прието е за установено и че работодателят не е осъществявал ефективен контрол за извършване на работата, а и инструктажите извършвало лице, без да е установено то да разполага със специални знания за това. Направен е извод с оглед на тези обстоятелства, че по-голямата част от вредите следва да се считат резултат от установената практика на работодателя да допуска работа с машината при неспазване на правилата за безопасност. При това положение е присъдена изцяло претендираната от ищеца сума 46000 лв. По въпросите, по които е допуснато касационно обжалване, ВКС счита следното: Първият въпрос е разрешен от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС, съдържаща се в решение по т. д. № 60397/2016 г., според която при определяне размера на обезщетение за неимуществени вреди съдът е ограничен от обективираната в исковата молба преценка на ищеца относно справедливия размер на следващото му се такова. Настоящият състав напълно споделя тази практика, която е в съответствие с диспозитивното начало в гражданския процес, препятстващ произнасяне от съда извън очертаните от ищеца рамки на предявената претенция. В разглеждания случай претенцията е за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 46000 лв. При определяне на дължимото се обезщетение въззивният съд е счел, че с оглед релевантните в тази насока установени по делото обстоятелства справедливото такова е в размер на 60000 лв., от тях е приспаднал приетият процент съпричиняване /20%/ и е присъдил изцяло претендираната сума, което е в разрез с посочения принцип. В противоречие с трайната, многобройна и непротиворечива практика на ВКС въззивният съд се е произнесъл и по втория поставен от касатора в изложението му въпрос. Съдът не е подложил на преценка оплакванията във въззивната жалба на дружеството по приложението на чл. 200, ал. 3 КТ и за значението в случая на 13 годишния стаж на ищеца на възложената му работа, при изпълнението на която е настъпила трудовата злополука, за вредите от която е разглеждания по делото иск, с което се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС и по приложението на разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, изискваща размерът на дължимото се обезщетение за неимуществени вреди да се определя след преценка на всички релевантни в тази насока установени по делото обстоятелства. Касационната жалба е частично основателна. В съответствие с доказателствата по делото и със закона въззивният съд е приел, че на 21.09.2016 г. по време на работата на ищеца с лентов трион /банциг/ в търговски обект на ответника лявата му ръка попаднала в опасната работна зона и при последвалото съприкосновение на лявата му ръка с режещия инструмент настъпила травматична ампутация на втори пръст /показалец/ лявата му ръка на ниво средна фаланга. Безспорно е установено, че по време на злополуката Д. не е ползвал предпазното средство тласкач, както и че злополуката е приета за трудова с разпореждане на НОИ. Несъмнено установено е и че вследствие на травмата ищецът е претърпял неимуществени вреди. На 21.09.2016 г. му е извършена оперативна интервенция "прикрепване на трансплантат на краче или ламбо на друго място находка", като е хоспитализиран до 24.09.2016 г. На 26.09.2016 г. до 28.09.2016 г. отново е хоспитализиран поради настъпването на едно от възможните ранни усложнения – възпаление в областта на травмата, и отново му е извършено спешно оперативно лечение за изрязване на некротични тъкани. Установена е и трета хоспитализация в периода от 29. ІХ. до 03.10.2016 г. поради декомпенсиран инсулинозависим захарен диабет тип 1 с кетоацидоза /най-тежкото остро усложнение на диабета/. Неоснователно е оплакването на касатора за необоснованост на извода, че това усложнение е в причинна връзка с трудовата злополука. От заключението на вещите лица доц. д-р С. и д-р М. и обясненията им в съдебно заседание е видно, че оперативните интервенции и стресът са едни от най-честите отключващи фактори за развитие на кетоацидоза и че в случая настъпването й е провокирано от предшестващата травматична ампутация на част от показалеца на лявата ръка. Касаторът, чиято е била тежестта, не е ангажирал доказателства усложнението да е следствие на някое от другите посочени от вещите лица фактори /за развитие на кетоацидоза/, а не от двукратно и непосредствено преди настъпването му извършените на ищеца оперативни интервенции. Несъстоятелно е оплакването в тази връзка, основано на твърдение за невярно съобщени от ищеца при хоспитализирането му на 26.09.2016 г. данни относно състоянието си. В тази насока касаторът се е позовал само на описаните в епикризата снети от Д. анамнестични данни, но е пропуснал да отчете и констатациите относно обективното му състояние, а то е наложило втора спешна оперативна намеса за отстраняване на некротично променените тъкани. Липсата в епикризите на отбелязване Д. да е съобщил при хоспитализирането му, че страда от диабет, сама по себе си е без значение в случая, а данни за обратното по делото не са представени. Напротив, според заключението на вещите лица /т. 19 диабетът е бил "разклатен" и декомпенсиран /довело до кетоацидоза/ в острия следтравматичен период. Неоснователно е и оплакването за необоснованост на извода, че ищецът е търпял силни болки и страдания продължителен период от време, а не само в течение на час и десет минути след инцидента поради овладяването на болките медикаментозно. Изводът се подкрепя освен от посочената съдебно-медицинска експертиза, съобразила и представените по делото епикризи, и от показанията на разпитаната по делото свидетелка, които не се опровергават. Неоснователни са и оплакванията във връзка с провежданите от работодателя инструктажи за безопасна работа с банцига. Несъмнено установено е от писмените и гласните доказателства по делото, че периодичните инструктажи са били формални и провеждани от лице /св. Ф. /, което не разполага с необходимите професионални знания за това съобразно изискванията на чл. 11, ал. 2 от Наредба № РД-07-2/2009 г. Несъстоятелно е оплакването на касатора в тази връзка, че съдът си бил "самосвидетелствал" – видно е от показанията на свидетелката, че тя не може да работи на банциг, не знае на каква височина може да се регулира защитната планка на машината, не е запозната с практиката, по която се режат кухи кости и котлети. Обоснован е и изводът на въззивния съд, че е било практика в обекта на ответника да се работи на банцига без тласкач. С. Ф. – управител на магазина - е знаела, че в повечето случаи се работи по този начин, правила забележки, но не са били взети надлежни мерки, включително и чрез търсене на дисциплинарна отговорност на ищеца за неизпълнение на това задължение. Съгласно чл. 14 ЗЗБУТ работодателят е длъжен да осигури необходимите организация и контрол за извършване на работата без риск за здравето на работника. Основателно е оплакването в касационната жалба, че въззивният съд не е взел предвид установеното с ЕР на ТЕЛК от 22.05.2017 г. /л. 349-350/, че за ампутацията на част от показалеца на лявата ръка на ищеца му е определена трайно намалена работоспособност 10%, а 61% е общо определената и въз основа на заболяването от диабет такава. Не е взето предвид и обстоятелството, че ищецът е работел и е имал опит като транжор на лентовия трион в продължение на 13 години. Не се спори, че ищецът е подписал предоставената му инструкция за работата на банцига за рязане на месо, в която изрично е вписано месото да се подава към зоната на рязане само с тласкач, монтирането и демонтирането на който отнема секунди без необходимост от използване на инструменти за това /видно от заключението на съдебно-техническата експертиза/. Съобразявайки всички посочени обстоятелства, включително и взетите предвид от въззивния съд, ВКС намира, че справедливо по смисъла на чл. 52 ЗЗД е обезщетение в размер на 35000 лв. за претърпените от ищеца неимуществени вреди вследствие на трудовата злополука. Следва да се посочи, че въз основа на заключението на съдебномедицинската експертиза, изготвена от вещите лица д-р Р. Б. и д-р И. К., според която диабетната кетоацидоза, настъпила на 16.01.2017 г., най-вероятно е свързана с психичното състояние на ищеца след преживяната травма и вероятно нарушен режим на живот и самоконтрол, не може да се направи категоричен извод и това диабетно усложнение да е в причинна връзка с трудовата злополука. Съдът споделя извода на въззивната инстанция, че ищецът е допуснал груба небрежност – той е бил с 13 годишен опит в работата на една и съща машина /банцига/, знаел е, че е следвало да извършва работата при използването на предпазното средство тласкач /по силата на чл. 126, т. 5 и т. 6 КТ/, при което настъпване на злополуката въобще не е било възможно според заключението на съдебно-техническата експертиза, и е бил длъжен и лично да се грижи за здравето и безопасността си по силата на чл. 33 ЗЗБУТ. Установено е по делото, че такова предпазно средство към машината е имало /тя е била оборудвана с него/ преди и към момента на злополуката, като липсват доказателства за твърденията на ищеца, чиято по силата на чл. 154 ГПК е доказателствената тежест, че тласкачът е премахнат по разпореждане на работодателя и че при използването му не могат да се обработват калъпите замразено месо - свидетелят Д. заявява, че не знае дали калъпите може да се режат, ако машината е имала предпазител, а видно от съдебно-техническата експертиза, включителното допълнителните обяснения на вещото лице в с. з. на 06.06.2017 г., на банцига може да бъде поставен за рязане много дълъг детайл, в какъвто случай прибутването му с тласкача няма да е възможно само в началото на рязането, но няма пречка предпазното средство да бъде използвано в края на процеса на рязане, когато материалът е стигнал в близост до режещата лента. Установеното формално провеждане на периодични инструктажи, чиято цел е поддържане и допълване на знанията на работещите по безопасност и здраве при работа /чл. 10 от Наредба № РД-07/2009 г. /, не снемат изцяло отговорността на работника при неизпълнение на технологичните правила за работа. Налице са при това положение всички елементи от фактическия състав на чл. 201, ал. 2 КТ за намаляване размера на обезщетението – ищецът е съпричинил увреждането си. К. съд счита, че съотношението между отговорността на работника и работодателя е съответно 30% към 70%. В тази връзка съдът освен посочените вече обстоятелства съобразява и останалите установени по делото доказателства, че липсват данни за извършвани проверки на машината, както и за поставени на видно място предупредителни надписи, свързани с осигуряване безопасността й, че машината не отговаря на изискванията на чл. 81, т. 3 от Наредба за съществените изисквания и оценяване съответствието на машините предпазните устройства да се проектират и включват в системата за управление така, че при липса на един от компонентите им да се предотврати задействането или да се предизвика спирането на движещите се части, и на чл. 126, т. 3 от същата Наредба, според която в случай на риск от контакт с работния инструмент машината трябва да се комплектува с автоматична спирачка, спираща инструмента. Видно е от заключението на съдебно-техническата експертиза, че банцигът не е оборудван с устройство, което препятства работата му при свалено предпазно средство тласкач. А по силата и на чл. 127, ал. 1, т. 3 КТ работодателят е длъжен да осигури на работника здравословни и безопасни условия за труд К. съд счита, че от дължимото се на ищеца обезщетение за неимуществени вреди в размер на 24500 лв. /след намаляването му с процента съпричиняване/ следва да се приспадне полученото от ищеца обезщетение за временна нетрудоспособност за периода 27.09.2016 г. – 19.03.2017 г. в общ размер 2915. 55 лв. /видно от приетата съдебно-счетоводна експертиза/. Налице са предвидените в чл. 200, ал. 3 и ал. 4 КТ предпоставки за това - дължимото се обезщетение за вреди от трудова злополука/професионално заболяване е разликата между причинената вреда – имуществена и неимуществена – и обезщетението и/или пенсията по общественото осигуряване. Разпоредбата не предвижда приспадане само в случай на предявени претенции само или и за имуществени вреди /в този смисъл решение на ВКС ІV ГО по гр. д. № 1405/2016 г. /. По изложените съображения и на основание чл. 293 ГПК атакуваното решение следва да бъде отменено в осъдителните му части за разликата над 21 584. 45 лв. до 46000 лв. обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху разликата, считано от 06.01.2017 г., за разликата над 735 лв. до 1382. 76 лв. мораторна лихва за периода 21.09.2016 г. – 06.01.2017 г., за разликата над 236. 87 лв. до 520 лв. разноски за експертизи, за разликата над 865. 49 лв. до 1900 лв. адвокатско възнаграждение и за разликата над 863. 21 лв. до 1895. 31 лв. държавна такса за първата инстанция, и вместо него бъде постановено друго, с което предявеният иск за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди за посочената разлика, ведно със законната лихва от 06.1.2017 г., както и предявеният иск за мораторна лихва за посочената разлика, бъдат отхвърлени. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК на касатора се дължат 4026. 55 лв. разноски за всички инстанции съобразно изхода на спора по делото. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК и чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. на процесуалния представител на ответника по касация адвокат В. Т. следва да се присъдят 888. 72 лв. адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,