Решение № 11527 от 6.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 4131/2009 г.

Решение № 11527 от 6.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 4131/2009 г., III о., докладчик председателят Йорданка Костова Производството е по чл. 145 и сл. от АПК вр. чл. 250 ЗМВР. Образувано е по жалба на Румен Илиев Митов от гр. Вършец против заповед № К-677/11.02.2009 г. на министъра на вътрешните работи, с която на основание чл. 245, ал. 1, т. 13 ЗМВР служебното му правоотношение е прекратено. Жалбоподателят твърди, че заповедта е незаконосъобразна поради нарушение на материалния закон и целта на закона, иска нейната отмяна. Ответникът министърът на вътрешните работи, чрез процесуалния представител оспорва жалбата. Върховният административен съд, трето отделение в настоящия съдебен състав намира жалбата за допустима-подадена в срока по чл. 149, ал. 1 АПК от заинтересована страна и срещу подлежащ на оспорване акт. След преценка на доводите на страните и всички събрани доказателства, съдът приема за установено следното: Жалбоподателят е работил като разузнавач V степен към Районно управление на МВР - Вършец, при областна дирекция на МВР - Монтана, категория Г-II степен. По инициатива на директора на Областна дирекция на МВР - Монтана рег. № 2298/28.01.2009 г. е направено предложение до органа по назначаването-министъра на вътрешните работи за прекратяване на служебното правоотношение на жалбоподателя, роден на 14.06.1956 г., поради придобиване право на пенсия при условията на чл. 69 КСО на основание чл. 245, ал. 1, т. 13 ЗМВР. Мотивите са, че към момента на предложението служителят има служебен стаж от 25 г действително прослужени на офицерски длъжности и длъжности за държавен служител в МВР. В този смисъл са данните от справката за осигурителен стаж приложена по делото. В съответствие с предложението със заповед № К-677/11.02.2009 г. на министъра на вътрешните работи като орган по назначението, на основание чл. 245, ал. 1, т. 13 ЗМВР е прекратено служебното правоотношение на жалбоподателя поради придобиване право на пенсия при условията на чл. 69 КСО - по инициатива на органа по назначаването. При така установените фактически обстоятелства, съдът обосновава следните правни изводи: Заповедта за прекратяване на служебното правоотношение е издадена от компетентния по смисъла на чл. 246, т. 1 ЗМВР орган - министърът на вътрешните работи. Обжалваният административен акт е постановен в предвидената в закона форма и съдържа изброените в чл. 269 ППЗМВР реквизити. Същият е издаден след мотивирано предложение до органа по назначаването, съдържащо съображения относно възрастта и осигурителния стаж на служителя в МВР. Поради това съдът приема, че са спазени изискванията на чл. 268, и чл. 268а, ал. 2 от ППЗМВР. Обжалваната заповед е и материалноправно законосъобразна-издадена в съответствие с материалноправните разпоредби и целта на закона. Съгласно разпоредбата на чл. 245, ал. 1, т. 13 ЗМВР (нова - ДВ, бр. 69 от 5.08.2008 г.) служебното правоотношение на държавния служител в МВР се прекратява при придобиване право на пенсия при условията на чл. 69 от КСО - по инициатива на органа по назначаването. Според чл. 69, ал. 2 КСО държавните служители по ЗМВР придобиват право на пенсия, независимо от възрастта, при 25 години осигурителен стаж, от които две трети действително изслужени като държавни служители. В разглеждания случай към момента на издаване на заповедта жалбоподателят има над 25 години действително прослужени в системата на МВР и е на 53 години. Придобитото от него право на пенсия по чл. 69, ал. 2 КСО е условието за прекратяване на служебното му правоотношение по инициатива на органа по назначаването на основание чл. 245, ал. 1, т. 13 ЗМВР, която норма е действаща към датата на издаване на заповедта. Тази нова разпоредба овластява административният орган едностранно да прекрати служебното правоотношение само при наличие на осигурителен стаж, какъвто е и настоящия случай. Не е необходимо кумулативното условие възраст, както изисква чл. 245, ал. 1, т. 2 ЗМВР и ТП № 6/2007 г. по т. д. № 14/2007 г. на Върховен административен съд. Предвид изложеното настоящият съдебен състав намира, че предпоставките на чл. 245, ал. 1, т. 13 ЗМВР за прекратяване на служебното правоотношение на жалбоподателя са налице и следователно издадената за това заповед на министъра на вътрешните работи е в съответствие със закона и неговата цел. Не може да се приеме тезата на жалбоподателя, че нормата на т. 13 е в колизия с т. 2 от ал. 1, чл. 245 ЗМВР, тъй като т. 2 урежда и условията, при които прекратяването на служебното правоотношение се извършва по искане на служителя. Обжалваната заповед е за прекратяване служебното правоотношение на жалбоподателя поради придобиване право на пенсия, а не е за пенсионирането му, както неоснователно се твърди в жалбата. По изложените съображения съдът приема, че обжалваната заповед е законосъобразна и липсват основание за отмяната й. Жалбата е неоснователна и следва да се отхвърли. Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение,