Решение № 165 от 13.11.2018 г. на ВКС по н. д. № 764/2018 г.

Решение № 165 от 13.11.2018 г. на ВКС по н. д. № 764/2018 г., III н. о., НК, докладчик председателят Антоанета Данова Производството е по реда на глава Тридесет и трета от НПК. Образувано е по искане на осъдения Г. И. Г. за възобновяване на чнд № 596/2017 г. на РС-Сливен, на основание чл. 423, ал. 1 от НПК. В искането се моли наказателното дело да бъде възобновено, тъй като осъденият не е знаел за образуваното срещу него производство за кумулация на наказанията по влезли в сила присъди на основание чл. 25 във вр. с чл. 23 от НК, което производство пред РС-Сливен е протекло задочно. В искането е посочено, че от Районна прокуратура- гр. Сливен е била издадена по отношение на Г. Г. Европейска заповед за арест за изтърпяване на наказанието по нчд № 596/22.06.2017 г. на Сливенски районен съд, по което дело е била извършена кумулация на наказанията по нохд № 1828/2016 г., нохд № 960/2016 г. по описа на РС-Сливен и чнд № 49/2017 г. на ОС-Сливен, като е било постановено наказанието по нохд № 624/2013 г. по описа на Сливенски районен съд да бъде изтърпяно отделно. Акцентира се на решението на Върховен областен съд-Д., от което е видно, че е отказано предаване на осъдения Г. " с цел изпълнение на постановеното с решение за общо наказание на Районен съд-Сливен от 22 юни 2017 г. /чнд № 596/2017 г. /двугодишно наказание лишаване от свобода" и същият е предаден на българското правителство с цел изпълнение на постановеното с присъда на Районен съд-Сливен по наказателно дело № 642/2013 г. деветмесечно наказание лишаване от свобода. В съдебното заседание пред ВКС защитниците на осъдения-адв. А. и адв. К. молят да бъде уважено направеното искане и делото да бъде възобновено, тъй като производството по него е протекло отсъствено. Пледират, че причината осъденият да напусне страната е обстоятелството, че е бил многократно заплашван в качеството му на свидетел по друго дело. Представителят на ВКП намира искането за неоснователно. Посочва, че делото е разгледано в отсъствие на осъдения Г., тъй като се е укрил с цел неизтърпяване на наказание "лишаване от свобода". Счита, че по този начин осъденият сам се е поставил в невъзможност да участва в производството. Заявява, че определението, чието възобновяване се иска е изцяло в полза на осъдения. Предлага искането за възобновяване на наказателното дело да бъде оставено без уважение. В последната си дума, осъденият Г. И. Г. поддържа становището на своите защитници и моли делото да бъде възобновено. Върховният касационен съд, след като обсъди релевираните в искането доводи, становището на страните от съдебното заседание и в пределите на правомощията си, намери следното: С протоколно определение от 22.06.2017 г., постановено по чнд № 596/2017 г., Сливенски районен съд, Наказателно отделение е определил едно общо най-тежко наказание от две години лишаване от свобода по влезлите в сила присъди № 1828/2016 г. и нохд № 960/2016 г. и двете по описа на Сливенски районен съд и по определение по нчд № 49/2017 г. на Сливенски окръжен съд, което наказание е постановил да се изтърпи при първоначален строг режим. На основание чл. 23, ал. 2 от НК е присъединил към това общо наказание и наказанието лишаване от право да се управлява МПС за срок от четири години, постановено по нохд № 1828/2016 г. на СлРС. На основание чл. 23, ал. 3 от НК е присъединил и наказанието глоба в размер на 800 лв. по нохд № 1828/2016 г. на СлРС. Със същото определение, съдът е привел в изпълнение на основание чл. 25, ал. 4 наказанието лишаване от свобода в размер на девет месеца по нохд № 624/2013 г. по описа на СлРС, което осъденият следва да търпи отделно, при първоначален строг режим. Искането за възобновяване на наказателното дело е процесуално допустимо, тъй като е направено от процесуално легитимиран субект по отношение на определение, попадащо в кръга на актовете по чл. 341, ал. 1 от НПК и в законоустановения срок по чл. 423, ал. 1 от НК. От приложените по делото писмени документи /Постановление от 16.04.2018 г. на ВКП, Отдел "Международен" и писмо № 409/06.07.2018 г. на Окръжна прокуратура-Сливен/ се установява, че въз основа на ЕЗА, осъденият Г. е предаден на българските власти на 27.04.2018 г., от когато започва да тече шестмесечния срок за депозиране на искане за възобновяване, което е било сторено- искането е подадено на 05.07.2018 г. Началната дата на срока се свързва с обстоятелството кога осъденият реално е бил във възможност да упражни правото си да иска възобновяване на наказателното дело, без оглед на това, че е узнал за решението на българския съд в по-ранен момент- по време на производството по ЕЗА. Тази принципна позиция е залегнала в Рамково решение 2009/299/ПВР на Съвета от 26 февруари 2009 година за изменение на рамкови решения 2002/584/ПВР, 2005/214/ПВР, 2006/783/ПВР, 2008/909/ПВР и 2008/947/ПВР, с което се укрепват процесуалните права на лицата и се насърчава прилагането на принципа за взаимно признаване на решения, постановени в отсъствието на заинтересованото лице по време на съдебния процес /чл. 4 а т. 2/. В този смисъл искането следва да се приеме за подадено в срок. Разгледано по същество искането е ОСНОВАТЕЛНО. Преди да се изложат конкретните съображения относно основателността на искането, настоящият касационен състав намира за необходимо да отбележи следното: Осъденият Г. Г. е предаден на българските власти въз основа на ЕЗА от 06.11.2017 г. по ПР №Д-5/2015 г. В ЕЗА е посочено, че българският гражданин се иска с цел изпълнение на наказанието лишаване от свобода, наложено с определение от 22.06.2017 г., постановено по нчд № 596/2017 г. на РС-Сливен, влязло в сила на 10.07.2017 г., с което са кумулирани наказанията лишаване от свобода по различни присъди. От приложеното по делото решение на Върховен областен съд-Дюселдорф, Германия се установява, че Г. Г. е предаден на българското правителство с цел изпълнение на постановеното с присъда на РС-Сливен по наказателно дело № 624/2013 г. деветмесечно наказание лишаване от свобода, а предаването му с цел изпълнение на постановеното с решение за общо наказание на Районен съд –Сливен от 22.06.2017 г. /частно наказателно дело № 596/2017 г. / двугодишно наказание лишаване от свобода е недопустимо. Обстоятелството, че е отказано предаване на осъдения Г. за изтърпяване на общото наказание лишаване от свобода в размер на две години, определено по нчд № 596/2017 г. няма отношение към искането за възобновяване, доколкото: 1. искането изхожда от осъдения и 2. в принципен план е възможно при новото разглеждане на делото да се постигане по-благоприятен резултат за него, но решението на съда в Д. следва да бъде съобразено при евентуално бъдещо изпълнение на наказанието лишаване от свобода по делата, включени в съвкупността. По предложение на зам. районният прокурор при Районна прокуратура гр. Сливен за кумулиране на наказанията, наложени на Г. Г. по влезли в сила присъди, е било образувано нчд № 596/2017 г. В рамките на производството са били проведени две съдебни заседания- на 08.06.2017 г. и на 22.06.2017 г., като във второто е било постановено определението за кумулация. И за двете заседания осъденият Г. е бил нередовно призован. Призовката, изпратена на адреса му по местоживеене в [населено място] е била върната в цялост, с отбелязване, че "Лицето не е открито на адреса. По сведение на съседите е извън страната". Приложена е докладна записка, изготвена от инспектор към Областна дирекция на МВР, РУ-Сливен, от която е видно, че при посещение на известния по делото адрес, лицето не е било намерено. Проведен е разговор с баща му И. Г. Г., който е предоставил сведения, че със сина му не са в добри отношения и от месец декември 2016 г. няма информация за местонахождението му. От изготвена служебна справка е видно, че Г. Г. не се намира в затвора-гр. Бургас. Получена е и информация от Началника на РУ "Сливен", че Г. Г. е бил обявен за общодържавно издирване с телеграма № 2937/2017 г., като издирването не е дало резултат, а от направена справка за задграничните му пътувания се е констатирало, че на 23.12.2016 г. той е напуснал пределите на Р. България и няма данни за завръщането му. С оглед на тези данни и предвид обстоятелството, че са били изчерпани процесуалните възможности за издирване и призоваване на осъдения, решаващият съд е разгледал делото при хипотезата на чл. 269, ал. 3, т. 1 от НПК, с участието на служебен защитник, назначен на Г. Г.. Делото е приключило в същото съдебно заседание, с постановяването на посоченото по-горе определение. С оглед на изложеното се налага извода, че осъденият Г. Г. не е знаел за воденото срещу него производство по реда на чл. 306, ал. 1, т. 1 от НПК и не е участвал в него, като това незнание не се дължи на причини, свързани с недобросъвестно процесуално поведение. Винаги, когато лицето не е знаело за провеждането на наказателно преследване срещу него и причините за това незнание не са свързани с некоректно процесуално поведение, правото му на лично участие в процеса се явява накърнено и има за своя последица възобновяване на наказателното дело на основание чл. 423, ал. 1 от НПК, с която разпоредба всъщност законодателят е отговорил нормативно на изискванията на чл. 6, т. 3, б. "а" от ЕКПЧОС за справедлив процес. Водим от горното и на основание чл. 425, ал. 2 от НПК, ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Трето наказателно отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯВА по реда на възобновяването протоколно определение от 22.06.2017 г., постановено по чнд № 596/2017 г. по описа на Сливенски районен съд. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Районен съд-гр. Сливен. РешениеТО е окончателно.