Решение № 12142 от 27.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 6685/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Т. Е. И., чрез адв. Е. Златева, против Решение 433/02.04.2025 г. постановено по адм. дело 1502/2024 по описа на Административен съд София област. Изложени са подробни доводи за неговата неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3, пр. 1 и 3 от АПК. Искането е оспорваното решение да бъде отменено с произтичащите от това законови последици. Претендират се направените пред касационната инстанция деловодни разноски. Ответникът Комисия за противодействие на корупцията (КПК), чрез процесуален представител гл. юрисконсулт К. Станчева, в писмен отговор излага доводи за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано становище за допустимост, но неоснователност на касационното оспорване. Поддържа становище за правилност и законосъобразност на първоинстанционното решение. Разгледана по същество на основанията, посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба се явява неоснователна. С обжалвания съдебен акт се отхвърля жалбата, подадена от Т. И. срещу Решение РС-КПК-4311-24-119/24.09.2024 г. на Комисията за противодействие на корупцията /КПК/ в частта, с която е бил установен конфликт на интереси от нейна страна, в качеството й на лице, заемащо публична длъжност по смисъла на чл. 6, ал. 1, т. 50 от ЗПК, в частен интерес, свързан с лицата Р. Р. Б. и Л. Г. Б. и е извършила нарушения на разпоредбите на чл. 60 от ЗПКОНПИ (отм.), съответно чл.78 от ЗПК; чл. 57 от ЗПКОНПИ (отм.), съответно чл.75 от ЗПК; чл. 58, изр. първо, предл. 4 от ЗПКОНПИ /отм./, съответно чл. 76, изр. първо, предл. 4 от ЗПК; чл. 76, изр. първо, предл. 4 от ЗПК и в частта, с която, на основание чл. 171, ал. 1 от ЗПКОНПИ (отм.) и чл. 113, ал. 1 от ЗПК, на Т. Е. И. е била наложена глоба за всяко едно от извършените нарушения, както и в частта, с която, на основание чл. 81, ал. 1 и ал. 2 от ЗПКОНПИ /отм./ и чл. 99, ал. 1 и ал. 2 от ЗПК, са били отнети в полза на държавата сумите, представляващи дневното й възнаграждение за датите, на които са били извършени нарушенията, съставляващи конфликт на интереси, както и отнетите в полза на държавата суми, представляващи получената материална облага от свързаните с нея лица Л. Б. и Р. Б., в резултат на установения конфликт на интереси. От фактическа страна е установено, че административното производство е образувано по реда на чл. 89, ал. 1, пр. 1 от Закона за противодействие на корупцията (ЗПК), въз основа на Решение КИ-086/11.03.2024 г. на Комисията за противодействие на корупцията (КПК), по сигнал с вх. КПК-4311/01.03.2024 г. и приобщен към него сигнал с вх. КПК-4919/08.03.2024 г., подадени срещу Т. И., директор на 33 ОУ Санкт Петербург София. В сигналите се твърди, че дъщерята на И. Р. Б. и нейният съпруг Л. Б. работят в училището, което тя ръководи, както и че внучката ѝ посещава подготвителна група без да отговаря на изискванията. В рамките на проверката Регионално управление на образуванието (РУО) София - град предоставило документи за служебния статут на Т. И., всички трудови договори, допълнителни споразумения, заявления и документи по подборите за заеманите от Р. и Л. Б. длъжности, както и всички поименни щатни разписания за периода 2021 2024 г. Представени са заповеди за самоотводи на директорката и определяне на комисии, документи за командировки в Лондон, Албена и Кипър, фишове за възнаграждения, заповеди за изплащане на допълнителни трудови възнаграждения, както и кореспонденция относно посещенията на внучката А. Б. в подготвителна група. Налице са и документи на РУО- София- град, послужили като основание за определянето и изплащането на допълнителните трудови възнаграждения- доклади на гл.счетоводител до директора и заповеди на директора на 33- то ОУ Санкт Петербург - гр. София, както и мн. други документи. Установено е, че Т. И. е директор на 33- то ОУ Санкт Петербург - гр. София от 17.08.2020 г., Р. Б. е нейна дъщеря, а Л. Б. зет, като двамата имат дете- А. Б.. Трудовите договори на Л. Б. за длъжностите работник поддръжка на сгради (8 часов работен ден) и работник поддръжка на плувен басейн (непълно работно време, на 4 часа) са сключени на 22.06.2021 г. и подписани от зам.-директора И. Ф. поради самоотвод на директорката Т. И.. От документите по подборите е видно, че Л. Б. е бил единственият кандидат, като по преписката липсват доказателства за публично обявяване на свободните позиции в Бюрото по труда, в РУО - София - град или друга общодостъпна платформа. Впоследствие той е преназначаван и на длъжността архивар (на 4 часа) от 01.09.2023 г., отново след самоотводи на И., а договорът му е прекратен на 02.11.2023 г. Сключени са четири допълнителни споразумения към основния договор, всички подписани от зам.-директора, след самоотвод на директорката, с които последователно са увеличавани заплатите му от 1 200 лв. на 1 320 лв., на 1 400 лв., на 1 540 лв. и на 1 669 лв. При извършен анализ на щатните разписания е установено, че основното му възнаграждение е значително по-високо от възнагражденията на останалия непедагогически персонал, включително на длъжности, изискващи по-висока квалификация. Р. Б. е участвала в подбор през 2022 г. за длъжността учител в група за целодневна организация на учебния ден . Тя представила диплома за акушерка и уверение от Нов български университет - гр. София, специалност Бизнес администрация, мениджмънт и лидерство за обучения, но не притежавала необходимата педагогическа квалификация учител , съгласно Наредба 15/2019 г. за статута и професионалното развитие на учителите, директорите и другите педагогически специалисти. Съгласно чл. 11, ал. 2 от Наредба 15/22.07.2019 г. за статута и професионалното развитие на учителите, директорите и другите педагогически специалисти, длъжността учител в група за целодневна организация на учебния ден се заема от лица, придобили висше образование и професионална квалификация учител , съгласно т. 3.5 от Приложение 1 към чл. 10. Въпреки това комисията я допуснала до интервю, ведно с още 11 кандидати, а впоследствие я предложила като резервен кандидат с още двама човека. С подписан от зам.-директор М. Х. Т. договор 2306/15.11.2022 г., след самоотвод на Т. И., тя е назначена като учител ГЦОУД с основно възнаграждение 1 420 лв. През 2023 г. е проведена вътрешна процедура за ресурсен учител , при която не са установени данни за действително обявяване на свободната позиция. Единствените подадени документи са от Р. Б., за която е установено, че не притежава необходимата квалификация Специална педагогика или да има придобита допълнителна професионална квалификация по специална педагогика. Комисията обаче е приела, че отговаря на условията и с Трудов договор 2389/11.09.2023 г. е назначена на тази длъжност, на 4-часов работен ден, подписан след самоотвод на И.. Договорът е бил прекратен на 02.11.2023 г. По отношение на описаните подробно в обстоятелствената част на решението командировки е установено следното: За работното посещение в Лондон (29.03 01.04.2023 г.) Р. Б. е командирована след самоотвод на И., а самата И. също е командирована от РУО - София. И двете отчитат дневни в размер на 118 евро, докато по Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина (НСКСЧ) за Великобритания дневните са 59 евро, като не са представени доказателства за издаване на заповед за увеличен размер по чл. 17, ал. 1 от НСКСЧ. При пътуването в к.к. А. (08 11.06.2023 г.) Б. е определена като придружител, без да има отношение към художествената дейност на участниците, а в пътуването е участвал и Л. Б., въпреки че е бил в платен отпуск. За работното посещение в Кипър (16 19.03.2024 г.) И. е отчела дневни по 106 евро, вместо нормативните 53 евро. За посещението в Дубай през април 2024 г. липсват данни за разходи и финансиране, като И. е ползвала служебен отпуск, а Р. Б. неплатен отпуск. След извършен анализ на заповедите за изплащане на допълнителни трудови възнаграждения (ДТВ) по различни поводи (Коледа, 24 май, 1 ноември и др.) е установено, че във всички случаи И. се е самоотвеждала в частта, касаеща свързаните с нея лица, но чрез издаваните от нея заповеди е възлагала на заместник-директорите да извършват действията по начисляване и изплащане. Установено е, че Л. Б. е получавал значително по-високи ДТВ от останалите непедагогически служители, а И. е получавала ДТВ, които са били определени от РУО- София чрез отделни заповеди. Представените щатни разписания установяват, че възнагражденията на Л. Б. значително надхвърлят тези на сходни или по-високо квалифицирани служители, а при Р. Б. възнагражденията са в диапазона на педагогическите специалисти. КПК приела, че Т. И., като лице по чл. 6, ал. 1, т. 50 от ЗПК, е упражнила служебните си правомощия в частен интерес на свързаните с нея лица, като чрез издаване на заповеди и възлагане на действия на подчинените си е осигурила на дъщеря си и на зет си облагодетелстване при назначения, възнаграждения, преназначавания, командировки и участия в служебни дейности. Самоотводите формално декларират наличие на конфликт, но не предотвратяват влиянието върху подчинените, доколкото И.. продължава да ръководи процеса чрез властнически актове. Комисията приела, че поведението ѝ нарушава чл. 57, чл. 58 и чл. 60 от ЗПКОНПИ (отм.) и съответно чл. 75, чл. 76 и чл. 78 от ЗПК, като се установява конфликт на интереси. С обжалваното решение съдът е приел, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен специализиран орган, в предвидената от закона писмена форма, при наличие на фактически и правни основания за постановяването му, в съответствие с материалния закон и при липсата на съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Решението е правилно. Съгласно разпоредбата на чл. 52 от ЗПКОНПИ (отм.)/ чл. 70 от ЗПК/ конфликт на интереси възниква, когато лице заемащо висша публична длъжност има частен интерес, който може да повлияе върху безпристрастното и обективно изпълнение на правомощията или задълженията му по служба. Разпоредбата на чл.71 ЗПК, съответно чл. 53 от ЗПКОНПИ (отм.), определя, че частен е всеки интерес, който води до облага от материален или нематериален характер за лице, заемащо публична длъжност, или за свързани с него лица, включително всяко поето задължение. Във връзка с горното чл.72 ЗПК /чл. 54 ЗПКОНПИ (отм.)/ гласи, че облага представлява всеки доход в пари или в имущество, включително придобиване на дялове или акции, както и предоставяне, прехвърляне или отказ от права, получаване на стоки или услуги безплатно или на цени по ниска от пазарните, получаване на привилегия или почести, помощ, глас, подкрепа или влияние, предимство, получаване на или обещания за работа, длъжност, дар, награда или обещание за избягване на загуба, отговорност, санкция или друго неблагоприятно събитие. На първо място съдът правилно е приел, че Т. И., като директор на 33-то ОУ Санкт Петербург - гр. София, е лице, заемащо висша публична длъжност по смисъла на чл. 6 ЗПК, поради което за нея се прилагат ограниченията и забраните на ЗПКОНПИ/ЗПК. Съгласно чл. 60 ЗПКОНПИ (отм.), съотв. 78 от ЗПК, лице, заемащо публична длъжност, няма право да използва или да разрешава използването в частен интерес на информация, получена при изпълнението на правомощията или задълженията му по служба, докато заема длъжността и една година след напускането, освен ако в специален закон е предвидено друго. С оглед установеното, съдът обосновано е стигнал до извод, че Т. И. е използвала служебна информация в частен интерес на свързано лице нейният зет Л. Б. при назначаването му на длъжности поддръжка и поддръжка на басейн . Тази информация не е била публично достъпна и е достигнала единствено до него чрез Т. И., което е в противоречие с разпоредбата на чл. 78 ЗПК. Правилно оказаната помощ, изразяваща се в получаване на предимство и привилегия за Л. Б. при подаването на заявление за заемане на длъжностите работник поддръжка и работник поддръжка на плувен басейн е квалифицирана като облага по чл. чл. 54 ЗПКОНПИ (отм.), респ. чл. 72 от ЗПК. Тя е реална, осъществена и представлява предимство за свързаното лице, а не хипотетичен интерес. Съдът правилно и обосновано е приел, че назначенията на Р. Б. като учител ЦОУД и впоследствие като ресурсен учител са извършени в нарушение на Наредба 15/2019 г., тъй като тя не е притежавала изискуемата квалификация за нито една от длъжностите. Независимо от формално проведените процедури, Т. И. е осигурила на дъщеря си предимство както при първоначалното назначаване, така и чрез допълнителен трудов договор и съответните възнаграждения. Правилен е изводът на съда, че КПК е установила конфликт на интереси по чл. 57 от ЗПКОНПИ (отм.), съотв. чл. 75 от ЗПК. Т. И. е използвала служебното си положение, за да упражнява влияние върху заместник-директорите свои подчинени чрез издаване на заповеди, с които им е възлагала действия в полза на Р. Б. (дъщеря) и Л. Б. (зет). Налице са отношения на власт и подчинение, които позволяват влияние, а резултатът е осигуряване на работа, допълнителни трудови договори, участие в командировки и получаване на по-високи възнаграждения. Налице са материални и нематериални облаги, които се изразяват в назначение на Р. Б. без необходимата по Наредба 15 квалификация и извън нормативните предпоставки, а за Л. Б. - необосновано високо първоначално възнаграждение (1200 лв., значително над МРЗ и над възнагражденията на други непедагогически специалисти), както и редица допълнителни договори и възнаграждения. В своята съдебна практика Върховният административен съд последователно поддържа становището, какъвто е и настоящият случай, че конфликт на интереси възниква не при реално настъпила вреда, а при осъществяване на правомощие в частен интерес, което само по себе си поражда съмнение в безпристрастното упражняване на публична власт. Не е необходимо настъпване на вреди, а е достатъчно актът да е в частен интерес. В конкретния случай многократно са издавани подобни актове заповеди за назначения, допълнителни възнаграждения, командировки и други актове относно свързани с Т. И. лица. От събраните доказателства недвусмислено се установява, че тези действия са извършени в частен интерес на дъщеря й и нейния съпруг, което осъществява фактическия състав на конфликта на интереси. Безспорно е установено, че изброените актове по-горе са насочени конкретно към предоставяне на облаги на определени лица. С оглед спецификата на висшата публична длъжност, изпълнението на задълженията и осъществяването на правомощията, които са й вменени, не следва да допускат наличие на съмнение за съществуването на частен интерес при реализирането им. Изложените съображения се извеждат от целта на ЗПКОНПИ, а именно- да се попречи не само на възможността за незаконно обогатяване и/или получаване на облага чрез използване на служебното положение на лицето, но и да се изключи каквото и да е било съмнение, че такива действия ще бъдат осъществени при реализиране на правомощията на лицето. По изложените съображения решението, като правилно, следва да бъде оставено в сила, като настоящата инстанция споделя напълно мотивите на първата инстанция относно обсъждането на доказателствата и фактическите правни изводи въз основа на тях. Правилни са фактическите и правни изводи относно размера на глобата, както и относно размера и основанието за отнетите суми в полза на държавата. При този изход на делото основателно се явява искането на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Същото следва да се присъди в размер на 100 лева, определено на основание чл. 143, ал.3 АПК, във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Мотивиран от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,