Решение № 7601 от 21.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11014/2017 г.

Решение № 7601 от 21.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11014/2017 г., III о., докладчик председателят Таня Куцарова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ и е образувано по касационната жалба на адв. П. Ю., в качеството му на пълномощник на Д. Паспалски и И. Паспалски, двамата от [населено място] против решение № 1151 от 27.06.2017 г. по адм. д. № 592/2017 г., постановено от Административен съд - П.. Релевират оплакване за неговата неправилност, поради нарушение материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни отменителни основания по чл. 209, т. 2 АПК. Иска се отмяната му и решаване на спора по същество чрез отмяна на обжалвания отказ на кмета на община Х. за издаване на удостоверение за наследници на И. Паспалски, поч. през 1967 г. Ответникът по касационната жалба – кмет на община Х. в писмено становище по делото и писмена защита оспорва основателността на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура представя мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима за разглеждане по същество. С обжалваното съдебно решение Административен съд – П. е отхвърлил жалбата на Д. Паспалски и И. Паспалски, двамата от [населено място] против отказ на кмета на община Х. за издаване на удостоверение за наследници на И. Паспалски, поч. през 1967 г., обективиран в писмо изх. № 94-00-И-28/01.02.2017 г. Съдът е установил, че административното производство е започнало по повод подадени от жалбоподателите искания за издаване на удостоверение за наследници на И. Паспалски № 94-00-И-309/23.09.2015 г. и вх. № 94-00-Д-371/05.12.2016 г. Административният орган е отказал издаване на удостоверение за наследници на починалото лице с мотив, че за да е налице валидно осиновяване, на каквото се позовават жалбоподателите, на И. Паспалски / Н. Тинтиков/ от И. Паспалски, род. през 1876 г., с оглед рождената дата на Тинтиков – 20.04.1913 г., същото е следвало да се извърши по реда на Зокона за припознаване на незаконородени дела за узаконяването им и за осиновяването, ДВ бр. 12.01.1890 г. Данни за проведено такова осиновяване органът не е установил, поради което не са били установени родствените връзки с наследодателя Паспалски. Съдът е възприел фактите, установени в хода на административното производство и въз основа на тях е достигнал до правен извод за законосъобразност на обжалвания отказ. Съдът се е позовал на документите, които е посочил в съдебния акт, а именно регистри от служба ГРАО за; Регистър том II, стр. 220 от служба ГРАО; Акт за раждане № 120/22.08.1936 г.; Акт за раждане № 47/22.04.1913 г.; актове за раждане.; Акт за смърт № 47/07.09.1953 г.; Акт за смърт № 19/04.09.1967 г.; Акт за смърт № 22/11.03.2010 г.; Нотариално завещание от И. Паспалски; Удостоверение за наследници № 94-00-И-259/21.07.2005 г. на същото лице; Удостоверение за наследници от 07.04.1992 г. на това лице.; Удостоверение за наследници от 01.09.2005 г. на същото лице.; Удостоверение за наследници от 23.09.2015 г. на И. Паспалски и другите документи като №ОБ 527/08.12.2016 г. до Община Х. и приложения Акт за раждане № 510 а на Д. Тинтиков. Съдът е приел от правна страна, че Удостоверение от Свещеник Т. Т. не доказва надлежното осиновяване. В удостоверението е бил посочено, че същото е издадено въз основа на дефтера (поименен регистър) 1899-1914 № 29/23041913 по Указ от 10.12.1880 г. ЗЗРЖУ. Съдът е посочил, че за да има ефект осиновяването по обичайното право, то следва да е станало преди приемането на Закона за припознаването на незаконородените деца, за узаконяването им и за осиновяването - т. е. преди 1890 г. По делото няма данни, коя година е извършено осиновяването, но щом осиновения е роден 1913 г., приложим ще е законът действал тогава. Следователно приложимо се явява не обичайното право действало до приемането на Закона за припознаването на незаконородените деца, за узаконяването им и за усиновяването (ЗПНДУУ), утвърден с указ от 17.12.1889 г. /ДВ бр. 9/12.01.1890 г. /, а именно този закон, съгласно който осиновяването се извършва по съдебен ред, а по делото няма данни такава процедура да е била проведена. Допълнително в мотивите си съдът е посочил, че кметът на Община-Х. е действал в рамките на материалните, териториалните и правомощията си по степен съобразно предписанията на особената разпоредба на чл. 35, ал. 3 от Закона за гражданската регистрация. Същият е лице по гражданското състояние в съответната община и е изцяло в негова компетентност да се произнесе по заявения въпрос, касаещ удостоверение от регистрите на населението. Оспореното решение е било постановено в изискуемата форма по чл. 59, ал. 1 от АПК и съдържа всички законови реквизити. То е подробно мотивирано, изложени са възприетите факти и правни изводи. Процедурата пред административния орган е започнала по инициатива на оспорващите съобразно чл. 24, ал. 1 от АПК. В хода на производството по издаването на обжалвания акт не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Кметът е пристъпил към решаване на поставения въпрос след събиране на всички относими доказателства, като е дадена пълна възможност на оспорващия да участва пълноценно в същото. Така постановеното решение е неправилно, същото противоречи на материалния закон, постановено е при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано. Съдът е извършил контрол за законосъобразност по същество върху писмен отказ за издаване на удостоверение за наследници на лицето И. Паспалски, обективиран в писмото от 03.02.2017 г., но не е съобразил в каква хипотеза е бил длъжен да действа административният орган, а именно, че същият действа в условията на чл. 173, ал. 3 АПК, след задължителни указания дадени от съда по адм. д. № 2630/2015 г. Именно от гледна точка на правомощията по чл. 173, ал. 3 АПК следва да се извърши преценката за законосъобразност на обжалвания писмен отказ да се извърши административната услуга. Видно от доказателствата, кметът на община Х. е бил сезиран с искане от 23.09.2015 г. от двамата жалбоподатели за издаване на удостоверение за наследници на лицето И. Паспалски, род. пр. 1876 г., поч. през 1967 г. Последвал е изричен отказ от 25.09.2015 г., който е бил обжалван от Д. и И. Паспалски по съдебен ред. С решение № 1529 от 27.07.2016 г- по адм. д. № 2630/2015 г. АС- П. е отменил изричния отказ кано незаконосъобразен и е изпратил искането от 23.09.2015 г. на кмета на община Х. за извършване на исканата административна услуга съобразно дадените в мотивите указания по прилагане на закона. В мотивите съдът е обсъдил събрани в хода на съдебното производство писмени доказателства, вкл. и заключение на вещо лице като е указал на органа за извърши исканата административна услуга с оглед данните от единствено установения и надлежно подпечатан от Община Х. стар регистър на населението, касаещ домакинството на И. Паспалски и И. Паспалски, посочен като "дядо", поч. с акт за смърт № 19/1967 г., идентичен с този, представен по делото. Съдът е дал посочените указания, като се е съобразил с това доказателство, както и с данните от удостоверението, издадено от храм "Успение Богородично" [населено място] и записа в поименния му регистър за извършено осиновяване на Д. Тинтиков от И. Паспалски. След връщане на преписката, административният орган е извършил нова преценка на същите доказателства, доколкото нови доказателства не са открити и, в противоречие с указанията на съда за извършване на услугата за издаване на удостоверение за наследници, е постановил обжалвания в настоящото производство изричен отказ. Аргументите на административния орган са свързани с преценка за липса на данни, от които би могъл да се направи правен извод за валидността на извършеното осиновяване, с оглед приложимия законов ред по Закона за припознаване на незаконородени дела, за узаконяването им и осиновяването, ДВ бр. 9/12.01.1890 г. При преценката за законосъобразността на изричния отказ от 01.02.2017 г. административният съд не е преценил обстоятелството, че административния орган действа при задължение за спазване на указанията, дадени във влязлото в сила съдебно решение № 1529/2016 г. Нови правни изводи органът би могъл да извърши единствено в случай, че след връщане на преписката от съда органът установени нови относими за спора факти или открие нови обстоятелства, които да налагат формиране на различни от направените от съда преди това правни изводи. По делото е безспорно установено, че след връщане на преписката за изпълнение на указанията в решение № 1529/2016 по адм. д. № 2630/2015 г., нито нови обстоятелства за установени, нито нови доказателства са събрани. Всички доказателства във връзка с искането за издаване на удостоверението за наследници на И. Паспалски вече са били събрани в хода на съдебното поризводство по адм. д. № 2630/2015 г. При това положение административният орган е бил длъжен да се съобрази с указанията на съда, а като е действал в противоречие с тях, той, на осн. чл. 177, ал. 2 АПК е постановил нищожен административен акт. Отделно от изложеното следва да се посочи, че при издаване на удостоверение за наследници административният орган не разполага с компетентност да извърши преценка за валидност на осиновяването, нито с установителна за наличието на родствени връзки компетентност, т. е да "установи родствени връзки" както е посочено в мотивите акта. И в двата посочени случая с такова правомощие разполага само гражданският съд и само в изрично предвидените за това искови производства. Административният орган при издаване на удостоверение за наследници разполага с компетентност единствено да извърши удостоверяване на базата на съществуващите данни, вписани в съществуващите регистри на населението. В решението по на адм. д. № 2630/2015 г., административният съд се е съобразил със съществуващите писмени доказателства, от които да се направи извод за удовлетворяване на искането от 23.09.2015 г., поради което е дал и указания за извършваната административна услуга. С оглед на изложеното Върховният административен съд