Решение № 2081 от 16.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 13831/2008 г.

Решение № 2081 от 16.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 13831/2008 г., VII о., докладчик председателят Диана Добрева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Веселин Георгиев Жоевски от гр. Бяла, Русенска област, срещу решение № 55 от 24.09.2008 г. по адм. дело № 364/2008 г. на Административен съд - Русе. В нея са развити доводи за неправилност на съдебния акт и се иска отмяната му. Ответникът по касационната жалба - началникът на сектор "ПП-КАТ" при Областна дирекция "Полиция" - Русе, моли решението да се остави в сила по съображения в писмена защита. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. За да се произнесе по съществото й, прие за установено следното: С обжалваното решение АС-Русе е отхвърлил жалбата на Жоевски срещу заповед № 10126/13.12.2007 г. на началника на сектор ПП-КАТ при ОДП-Русе, с която на основание чл. 171, т. 4 от ЗДвП му е наложена принудителна административна мярка "изземване на свидетелство за управление" за неизпълнение на задължение по чл. 157, ал. 4 от ЗДвП. Съдът е приел от фактическа страна, че съгласно приложената към преписката справка (л. 23 от делото) на жалбоподателя са отнети всички контролни точки с влезли в сила наказателни постановления, описани в същата, които НП са приложени в заверени копия по преписката. Като е обсъдил наличните данни, съдът е достигнал до извод, че в хода на административното производство по налагане на оспорената ПАМ не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, както и че е спазен материалният закон. Посочил е, че след като водачът е изгубил правоспособността си да управлява МПС при отнети пълен брой контролни точки и не е изпълнил задължението си по чл. 157, ал. 4 от ЗДвП да върне свидетелството за правоуправление, то административният орган правилно е приложил ограничителната мярка, предвидена в чл. 171, т. 4 от ЗДвП. Така мотивиран е постановил обжалвания резултат. Решението е правилно. Първоинстанционният съд е изложил верни и правно обосновани съображения, че спрямо жалбоподателя са били осъществени признаците на фактическия състав на приложимата законова разпоредба, поради което законосъобразно административният орган му е наложил оспорената ограничителна мярка. Съдът е обсъдил доводите, наведени от жалбоподателя и правилно е счел същите за неоснователни. Оплакването за немотивираност на заповедта не се потвърждава с оглед на приложената справка и преписи на влезли в наказателни постановления, с които водачът е санкциониран за извършени нарушения на правилата за движение по пътищата. Тези доказателства безспорно установяват, че на Жоевски са отнети всички контролни точки. При това положение, съгласно правилото на чл. 157, ал. 4 от ЗДвП водачът губи придобитата правоспособност и е длъжен да върне свидетелството за управление в съответната служба на МВР. Неизпълнението на това задължение дава право на административния орган да наложи ПАМ по реда на чл. 171, т. 4 ЗДвП и изземе свидетелството за правоуправление. Неоснователни са възраженията в жалбата и за допуснати процесуални нарушения, тъй като административният орган не бил изпълнил задължението си за уведомяване на водача за отнемане на всички точки, а преди това за отнемането на повече от 2/3 от тях. Липсва нормативно вменено задължение на органа за първото действие, а второто не е задължение на административния орган, издал акта, а на службата за отчет на водачите на МПС при областна дирекция "Полиция" и неизпълнението му не засяга правото на защита на Жоевски в настоящото съдебноадминистративно производство. На това оплакване е даден същият отговор и в мотивите на обжалваното решение. Неоснователно се твърди, че едно от релевантните за спора наказателни постановления не е влязло в сила, тъй като е обжалвано и производството е висящо. Представят се и доказателства в тази насока. Този довод обаче е несъстоятелен по отношение на въпросното НП № 1374/21.06.2004 г., тъй като с него е наложена глоба в размер на 20 лева, а съгласно чл. 189, ал. 5 от ЗДвП не подлежат на обжалване наказателни постановления, с които е наложена глоба до 50 лева включително. Разпоредбата е в сила от 26.06.2007 г. и като специална процесуална норма има незабавно действие и спрямо заварените случаи, така че подадената впоследствие и очевидно с оглед на делото жалба срещу това НП с твърдения, че то не е връчено на адресата, е без значение за спора. Същото се отнася и до оплакването, че СУМПС е отнето осем месеца след последното НП, тъй като законът не предвижда срок за налагане на процесната ПАМ от възникване на основанията за това. Освен това следва да се отбележи, че спецификата на мерките по чл. 171 от ЗДвП изключват задължението на органа за предварително уведомяване на адресата за започване на административното производство, какъвто погрешен извод е изведен в мотивите на обжалваното съдебно решение. Предвид изложеното, касационната жалба е неоснователна и решението на АС-Русе следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на седмо отделение,