Решение № 16138 от 8.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 3655/2011 г.

Решение № 16138 от 8.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 3655/2011 г., I о., докладчик председателят Виолета Ковачева Производство по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Митница - София, срещу решение № 4401 от 23.12.2010 г., постановено по адм. дело № 507/2010 г. по описа на Административния съд - София-град, с което е отменено решение № 49 от 11.12.2009 г. на началника на Митница - Калотина, за установена нова митническа стойност за внос на стоки от Турция "Глобъл Транс Лоджистикс" ООД - гр. София, по ЕАД № BG005302H0007715 от 21.08.2009 г. и определено публично държавно вземане в размер на 2973,58 лв., представляващо ДДС за доплащане. Изложени са доводи за неправилност на обжалваното решение поради допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяна на решението и отхвърляне на жалбата на дружеството против оспореното решение на митническия орган и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба - "Глобъл Транс Лоджистикс" ООД, по съображения в писмено възражение, поддържано в съдебно заседание, моли решението като правилно да бъде оставено в сила. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд - I отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и отменителните основания, изложени в нея по чл. 218 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима, подадена в срок, а разгледана по същество, е неоснователна. С обжалваното решение административният съд е отменил решение № 49 от 11.12.2009 г. на началника на Митница - Калотина, за определяне на нова митническа стойност на стоки по ЕАД № BG005302H0007715 от 21.08.2009 г. с подробно описание на стоките по вид, мерна единица и количество, на основание чл. 30, § 2, б. "в" от Регламент № 2913/92 на Комисията. В мотивите си съдът е приел, че е нарушена процедурата по чл. 102 ППЗМ, като вносителят не е уведомен за взетото решение да се определи нова митническа стойност, преди да бъде издадено процесното решение. Приел е също, че неправилно е определена нова митническа стойност на част от внасяните стоки. Според него стоките като наименования, асортимент, количества и качество могат да се заявяват и договарят по всякакъв удобен за страните начин. Цената на стоките се договаря за всяка конкретна пратка, а страните могат да конкретизират различни отстъпки при големи количества, при артикули с нестандартни размери, единични бройки и брак. Единичната цена и общата стойност в щатски долари на отделните стоки са отразени в износната митническа декларация и съответстват на фактури. При това положение, неправилно е прието от митническия орган, че липсват доказателства за реално платената или подлежащата на плащане цена. В подкрепа на този извод са представените от жалбоподателя доказателства - износна митническа декларация, банков суифт за изплатената сума на износителя, както и дневника за покупките и продажбите за периода. Според съда в представените от дружеството фактури са описани стоките, които напълно съвпадат с описаните артикули като вид и количество при износната операция и съответно, с данните, съдържащи се при декларирането пред митническите органи. Въз основа на анализа на доказателствата съдът е обосновал извода, че са били налице данни за определяне на митническата стойност на процесните стоки на основание чл. 29 от Митническия кодекс на Общността. Митническите органи е следвало първоначално да обосноват невъзможността да се определи митническата стойност на стоките по този ред и едва след това да преминат към проверка на условията по чл. 30, § 1, б. "а" и "б" от Регламент № 2913/92 и след това евентуално към приложението на чл. 30, § 2, б. "в" от този регламент, само ако не могат да се приложат предходните букви. Решението на Административния съд - София-град, е правилно и законосъобразно. Съгласно чл. 29, § 1 от Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета от 12.10.1992 г. относно създаване на Митническия кодекс на Общността, публикуван на български език в Специалното издание на Официален вестник на 2 април 2007 г. и приложим по отношение на процесния внос, митническата стойност на внасяните стоки е договорната им стойност, а именно - платената или подлежащата на плащане цена на стоките, при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Общността, коригирана при необходимост в съответствие с разпоредбите на чл. 32 и 33, при условията, визирани в б. "б" от "а" до "г". Според чл. 30, когато митническата стойност не може да се определи съобразно чл. 29, се прилагат последователно букви "а", "б", "в" и "г" от § 2, докато се стигне до първата, по която въпросната стойност може да се определи. Изключение се допуска, ако деклараторът изяви желание букви "в" и "г" да бъдат разменени по реда на прилагането. Само когато тази митническа стойност не може да се определи чрез прилагане на дадена буква, може да се приложи непосредствено следващата буква от реда, установен съгласно този параграф. Според § 2, б. "а", митническата стойност се определя въз основа на договорната стойност за идентични стоки, продадени с цел износ с местоназначение в Общността и изнесени в същия момент или приблизително същия момент, като стоките, подлежащи на остойностяване. Според § 2, б. "б" митническата стойност се определя въз основа на договорната стойност за сходни стоки, продадени с цел износ, с местоназначение в Общността и изнесени в същия момент или приблизително същия момент, като стоките, подлежащи на остойностяване. Според б. "в", митническата стойност, е стойността, основаваща се на единичната цена, по която се продава в Общността най-голямото сборно количество от внасяните стоки или от вносни идентични или сходни стоки, на лица, които не са свързани с продавачите. Правилно съдът е приел, че няма основание да не се определи митническата стойност на внесените с процесния ЕАД стоки по реда на чл. 29 от Регламент (ЕИО) № 2913/92, тъй като е установена подлежащата на плащане и реално платената цена. В тази насока е и заключението на вещото лице по назначената по делото съдебно-митническа експертиза, което заключава, че по делото има достатъчно данни, за да се определи митническата стойност по реда на чл. 35 ЗМ. От друга страна, дори да се приеме, че са били налице условия за определяне на митническата облагаема стойност по някои от алтернативните методи, посочени в чл. 30 и 31 от Регламента, то митническият орган е следвало да изложи мотиви в тази насока. Липсата на такива действително е съществено процесуално нарушение, което опорочава в съществена степен издадения административен акт, тъй като лишава контролиращата го съдебна инстанция да провери неговата правилност. Предвид изложеното и тъй като не се установиха твърдяните касационни основания за отмяна, решението като правилно и обосновано следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото касаторът следва да бъде осъден да заплати на ответника по касация разноски по делото за настоящата инстанция в размер на 150 лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 и ал. 2 АПК, Върховният административен съд - I отделение,