Решение № 5427 от 2.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 1913/2016 г.

Решение № 5427 от 2.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 1913/2016 г., VIII о., докладчик съдията Свилена Проданова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" ("ОДОП") гр. П. срещу решение № 30 от 7.01.2016 г. на Административен съд П., постановено по адм. д. № 591/2015 г., с което е изменен ревизионен акт (РА) № Р-13-1402002-091-01/28.11.2014 г. на НАП гр. П., потвърден с Решение № 126/17.02.2015 г. на директора на дирекция "ОДОП" гр. П. при ЦУ на НАП. В касационната жалба се сочат основания по чл. 209, т. 3 АПК - неправилност поради нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Касаторът претендира съдът да отмени обжалваното решение и да постанови решение, с което да потвърди ревизионния акт. Претендира юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции. Ответникът - Я. С. Д., в качеството му на ЕТ "Д.-Я. Д.", чрез адв. И. А. в подаден отговор взема становище по касационната жалба, че е неоснователна и първоинстанционния съд правилно и законосъобразно е постановил решението си. Претендира разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, осмо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти съгласно чл. 220 и чл. 218 от АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. С оспореното пред настоящата инстанция решение, Административен съд П. е изменил Ревизионен акт /РА/ № Р-13-1402002-091-01/28.11.2014 г., издаден от И. К. К. на длъжност началник сектор "Ревизии" - възложил ревизията и П. К. К. на длъжност главен инспектор по приходите - ръководител на ревизията, потвърден с Решение № 126/17.02.2015 г. на Директора на дирекция "ОДОП" - П., с който е установен допълнителен данък по чл. 48 ЗДДФЛ за 2013 г. в размер на 39 116,50 лв и лихви в размер на 2675,01 лв. С решение № 104 от 15.01.2016 г., съдът е допуснал поправка на очевидна фактическа грешка по Решение № 30 от 7.01.2016 г. и е постановил в описателната и диспозитивната част на процесното решение размерът на допълнителния данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2013 г., определен на ответника по настоящото дело, да се чете "39116,50 лева". За да постанови акта си, първоинстанционният съд е приел, че ревизионният акт е издаден от оправомощен орган и при извършване на данъчната ревизия не са допуснати процесуални нарушения. Съдът подробно в мотивите си е анализирал приложените доказателства в административната преписка и тези приети в съдебното производство, заключението на вещите лица по назначената комплексна съдебно-оценъчна и техническа експертиза, както и показанията на свидетеля Т.. Приел е за неоснователна тезата на приходната администрация, че вещите, предмет на сключен договор от 25.09.2013 г. с нотариална заверка на подписите следва да се облагат с данък по смисъла на чл. 35, т. 6 ЗДДФЛ. По същия договор от 25.09.2013 г. обаче, по отношение на продадените СМР, съдът е приел за правилно и законосъобразно облагането им от органите по приходите по смисъла на чл. 35, т. 6 ЗДДФЛ и въз основа на посочения от експертизата размер е намалил размера на дължимия данък по чл. 48 ЗДДФЛ в размер на 2984,44 лв и лихва в размер на 204,09 лв. В частта, в която е отхвърлена жалбата, решението е влязло в сила като необжалвано от ревизираното лице. Решението в обжалваната си част е валидно, допустимо и правилно. Оплакванията на касатора са за необоснованост и незаконосъобразност на изводите на съда във връзка с определяне на вещите, предмет на договора с нотариална заверка на подписите от 25.09.2013 г. като движими вещи по смисъла на чл. 13, ал. 1, т. 2 ЗДДФЛ. Съдът коректно е възприел описаната фактическа обстановка по спора, и обосновано се е аргументирал, че изброените в договор за прокупко продажба от 25.09.2013 г. движими вещи, обзавеждане, трайно прикрепени към жилището, изчерпателно изброени в приемо-предавателния протокол от същата дата, а именно: дограма - ПВЦ на трите етажа, интериорни врати, котел - цялостна отоплителна инсталация, климатизация - цялостна инсталация, вътрешна изолация, подово отопление - цялостна инсталация, подово покритие - дъбов паркет, бани - 3 бр. - пълно обзавеждане, фитнес обзавеждане, пералня - сушилня, щори и сенници, кухненски остров - обзавеждане - пълен комплект, диван - дизайнерски, обзавеждане хол, ТВ плазма и кино уредба, обзавеждане спалня, не попадат в хипотезата на чл. 13, ал. 1, т. 2 ЗДДФЛ, тъй като в цитираната разпоредба императивно са изброени кои движими вещи, чрез продажба или замяна са облагаеми. Първоинстанционния съд правилно е счел, че органът по приходите неправилно е тълкувал разпоредбата на чл. 35, т. 6 ЗДДФЛ, който е възприел, че щом приходите от продажба на вещи и услуги по договора от 25.09.2013 г. не попадат в хипотезата на чл. 13, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДФЛ, то следва да се облагат по чл. 35, т. 6 ЗДДФЛ. Законосъобразни са изводите на съда, че доходът от продажбата на движими вещи, така както същите са описани в договора от 25.09.2013 г. и са оценени от приетата техническа експертиза по делото, е необлагаем по смисъла на чл. 13, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДФЛ, тъй като вещите съставляват движими такива. В тази връзка е тълкувана волята на страните по договора, съобразено е предназначението на вещите и приетото заключение на СТЕ. Касационният съд намира, че обжалваното решение в своята цялост е валиден, законосъобразен и обоснован съдебен акт. Не са налице касационните оплаквания, наведени от касатора. Не се установяват пороци на решението при прилагане на материалния закон. Обжалваното решение на АСП е правилно и като такова следва да се остави в сила. Разноски: С оглед изхода на спора разноски не се дължат в полза на касатора. Такива се дължат в полза на ответника по касация, за когото има данни да е направил разходи в касационното производство (платени са 1700,00 лв. за адвокатско възнаграждение). Същите не се прекомерни с оглед материалния интерес на спора и разпоредбата на т. 4 от чл. 8 на Наредба № 1 за минималните адвокатски възнаграждения. Съобразно изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, осмо отделение