Решение № 11181 от 31.07.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11855/2012 г.

Решение № 11181 от 31.07.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11855/2012 г., I о., докладчик председателят Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Светла Златева Георгиева, в качеството й на директор на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението"-гр. Варна (сега дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"-гр. Варна), срещу решение № 2062 от 27.07.2012 г. по адм. дело № 569 по описа за 2012 г. на административния съд - Варна. С него по жалба на ЕТ "Бо-Ме-СТ - Пена Петкова" е отменен ревизионен акт № 251103363 от 27.10.2011 г. на орган по приходите при ТД на НАП - Варна, офис Търговище, потвърден с решение № 912 от 20.01.2012 г. на директора на дирекция "ОУИ" при ЦУ на НАП - Варна относно отказано право на приспадане на данъчен кредит за данъчни периоди м. 06-м. 08.2007 г., м. 01, м. 06, м. 08-м. 12.2008 г., м. 01-м. 12.2009 г. и м. 01-м. 04.2010 г. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушаване на материалния и процесуалния закон и необоснованост, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора, както и присъждане на съдебни разноски. Ответната страна по касационната жалба - ЕТ "Бо-Ме-СТ - Пена Петкова" оспорва същата като неоснователна чрез процесуалния си представител адв. Ваня Колева. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително основание, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна. Административният съд е бил сезиран с жалба срещу ревизионен акт № 251103363 от 27.10.2011 г. на орган по приходите при ТД на НАП - Варна, офис Търговище, потвърден с решение № 912 от 20.01.2012 г. на директора на дирекция "ОУИ" при ЦУ на НАП - Варна. Съшият е издаден в резултат на осъществена ревизия на ЕТ "Бо-Ме-СТ - Пена Петкова" по прилагането на ЗДДС за данъчни периоди от ревизиран период 01.01.2007 г. -30.04.2010 г. С него е отказано право на общо в размер на 329 912.60 лв. и нечислена лихва за забава в размер на 85 605.28 лв., на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 70, ал. 5, във връзка с чл. 6 от ЗДДС по доставки от "Зар Им Екс" ЕООД и доставка от "Виктори Груп Трейд" ЕООД. В мотивите на обжалваното решение подробно и последователно е изложена фактическата страна по спора, обсъдени са събраните по делото доказателства, включително заключението по назначената съдебно-счетоводна експертиза, анализирани са правните разпоредби, на които се е позовал административния орган и е формиран извод за незаконосъобразност на оспорения ревизионен акт. Спорът по делото е относно наличието на реално осъществени доставки по фактурите, издадени от "Зар Им Екс" ЕООД и доставка от "Виктори Груп Трейд" ЕООД. По повод отказано право на данъчен кредит по фактурите издадени от "Зар Им Екс " ЕООД, съдът е достигнал до извода, че е осъществено прехвърляне на правото на собственост от доставчика на жалбоподателя върху процесната стока - захар, по смисъла на чл. 24, ал. 2 от ЗДДС - чрез предаване на вещта, поради което е налице реално осъществена облагаема доставка по смисъла на чл. 6, ал. 1 и чл. 12, ал. 1 от ЗДДС. В тази връзка съдът е обсъдил съставените приемо-предавателни протоколи заедно с наличните по делото пътни листове с посочени рег. номера на МПС, експедиционни бележки с подпис и печат на доставчика. Позовал се е и на представените доказателства за наличие на наети работници при доставчика, както и на наличието на наети от последния складови помещения. Вещото лице по счетоводната експертиза е установило, че всяка доставка на стоки по фактурите, издадени от "Зар Им Екс" ЕООД, е придружена с експедиционна бележка и пътен лист, като стоката по всяка фактура е приета с приемо-предавателен протокол, подписан от двете страни, както и че стоката по описаните фактури е получена от жалбоподателя и е заприходена в неговия склад. Неоснователен е отказът на органа по приходите да признае право на данъчен кредит на жалбоподателя с аргумента, че не е доказано прехвърлянето на процесните стоки от предходните на прекия доставчик. Налице са и изискванията за признаване на данъчен кредит по чл. 68, ал. 1, т. 1, чл. 69, ал. 1, т. 1 и чл. 71, т. 1 от ЗДДС. Подобни са изводите на първоинстанционния съд по отношение на доставката от "Виктори Груп Трейд" ЕООД с предмет продажба на ориз. Незаконосъобразен е подходът на орган по приходите, при който е отказано право на данъчен кредит, поради това че не са налице достатъчно доказателства за прехвърляне на стоката от предходния доставчик ЕТ "Аполон - Е. Стоева-Кр. Георгиев" към прекия доставчик. Според съда са ангажирани доказателства относно наличието, предаването и приемането на стоката, като този извод съда е формиран въз основа на представените пътни листове и изображение на 2 бр. тахографски шайби. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е правилно постановено, като следва да се приемат за правилни преценките на съда относно представените доказателства, дори и тези в съдебната фаза на производството и позоваването на съдебно-счетоводната експертиза. Правилно решаващият съд е приел, че за извършените доставки от "Зар Им Екс" ЕООД и "Виктори Груп Трейд" ЕООД в хода на административното и съдебното производство са представени многобройни и достатъчно убедителни доказателства относно наличието на предпоставките за признаване право на приспадане на данъчен кредит, и конкретно- за реалността на доставките. Обоснована е преценката на административния съд, че с ангажираните от ревизираното лице доказателства по делото са опровергани констатациите на органите по приходите, че доставчиците не са разполагали фактически с фактурираните количества стоки. В този контекст съдът е извършил вярна преценка на доказателствената стойност на приложените приемо-предавателни протоколи, които се подкрепят и от документите за извършен транспорт и складиране на стоката при ревизираното лице. Не може при посочените по-горе доказателства и съдебно-счетоводна експертиза да се обоснове извод за липса на реалност на база съмнение относно реалността на предходни доставки. След като са налице данни за транспортирането и съхраняването на стоките, съответно захар и ориз, респ. и предаването им на получателя, безспорно е доказано прехвърляне на правото на собственост. В тази връзка основателно съдът се е позовал на практиката на Съда на Европейския съюз по съединени дела С-80/11 и С-142/11, според която, ако е установено предаването и приемането на стоките между доставчика и получателя и последващата им реализация чрез облагаеми доставки или за целите на икономическата дейност, неизпълнението на задълженията на прекия доставчик или предходните във връзка със заприходяване на стоките в тяхното счетоводство или други неизпълнения на задължения във връзка с воденото от тях счетоводство и доказване произход на стоката или направени съпътстващи разходи, могат да обоснован отказ на право на данъчен кредит само, ако въз основа на обективни данни е установено, че получателят на стоките е знаел или е трябвало да знае, че конкретната сделка е част от данъчна измама, извършена от доставчика или стопански субект по веригата. В конкретния случай органът по приходите не е направил конкретни констатации за извършени данъчни измами, а изводите му са формирани въз основа на непредставяне на достатъчно доказателства за реалността на доставките, при това най-вече от страна на предходните доставчици. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход от спора на ответната страна следва да се присъдят съдебни разноски в размер на 1 000.00 лв., на основание чл. 161 от ДОПК за касационната инстанция. Съобразно изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, първо отделение