Решение № 6184 от 23.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9109/2018 г.

Решение № 6184 от 23.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9109/2018 г., VI о., докладчик съдията Стела Динчева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на "Евро строй кънстракшън" ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, представлявано от управителя А. Маламов, против решение № 195/17.05.2018 г. по адм. дело № 318/2017 г. на Административен съд гр. Смолян, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу ПАМ /Принудителна административна мярка/-Предписания, отразени в протокол изх. № 1727100/03.08.2017 г., вх. № 16/04.08.2017 г. в т. 1, 2, 3 и 4, издадени от гл. инспектор при Дирекция "Инспекция по труда", гр. Смолян, и дружеството е осъдено да заплати разноски в размер на 150 лева. Поддържат се оплаквания за неправилност на съдебното решение поради съществено нарушение на процесуалните норми, неточно приложение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По съображения, изложени в жалбата, касаторът моли решението да бъде отменено, а жалбата му против предписанията да бъде уважена. Ответникът по касационната жалба – Дирекция "Инспекция по труда" гр. Смолян, чрез старши юрисконсулт К. Василев, с писмено становище оспорва касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че въз основа на събраните по делото доказателства съдът правилно е приел, че оспорените предписания са законосъобразни. Върховният административен съд, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото, намира следното: Касационната жалба е допустима като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно. Производството пред Административен съд гр. Смолян е образувано по жалба на "Евро строй кънстракшън" ЕООД срещу дадените предписания, отразени в протокол изх. № 1727100/03.08.2017 г., вх. № 16/04.08.2017 г. в т. 1, 2, 3 и 4, издадени от гл. инспектор при Дирекция "Инспекция по труда", гр. Смолян, а именно: По т. 1: Работодателят да осигури в проверявания обект п. б. гр. Рудозем на разположение на контролните органи екземпляр от Правилника за вътрешния трудов ред и документи свързани с разпределението на работното време, в съответствие на чл. 403а, ал. 1 от Кодекса на труда, със срок до 10.08.2017 г.; По т. 2: Работодателят да утвърди правила за вътрешния трудов ред в предприятието, в които да определи за портиерите начало и края на работния ден, почивките по време на работа и реда за отчитане на работното време, съгласно изискванията на чл. 181, ал. 1 от КТ във връзка с нормата на чл. 4а от Наредбата за работното време, почивките и отпуските, със срок до 10.08.2017 г.; По т. 3: Със С. Крушовалиев, имащ право на допълнителен отпуск по реда на чл. 156, ал. 1, т. 1 от КТ и чл. 1 и чл. 2, т. 29 от Наредбата за определяне на вида работа, за които се установява допълнителен платен годишен отпуск, да се уговори писмено правото и размера на този допълнителен отпуск, съгласно чл. 66, ал. 1, т. 5 от КТ, със срок до 10.08.2017 г. и По т. 4: Да се уговори писмено основно трудово възнаграждение с Р. Гизгинджиев в размер не по-малко от 460 лева, в съответствие на ПМС 141/13.07.2017 г. на МС и чл. 244, т. 1 от КТ, със срок до 10.08.2017 г. Съдът е разгледал по същество жалбата, която е приел за неоснователна и е потвърдил дадените предписания. Посочил е, че при извършената проверка на обект Производствена база гр. Рудозем не е бил представен правилник за вътрешния трудов ред, а чл. 181, ал. 1 КТ задължава работодателят да издаде такъв. Според съда законосъобразно административният орган е дал предписание на проверяваното дружество в правилника да се определи за портиерите началото и краят на работния ден, почивките по време на работа и реда за отчитане на работното време. Счел е, че на лицето С. Крушовалиев, което работи към дружеството като шофьор на товарен автомобил над 12 тона, следва да бъде уговорен допълнителен платен годишен отпуск. Приел е още, че основното месечно трудово възнаграждение на Р. Гизгинджиев - портиер към "Евро строй констръкшън" ЕООД не е актуализирано съгласно изискванията на Постановление № 141 на Министерския съвет от 13.07.2017 г. Настоящият касационен състав споделя изцяло приетата за установена фактическа обстановка от първоинстанционния съд въз основа на събраните по делото доказателства, както и правните изводи на съда. Единствено неправилно е приетото от съда по т. 3 от предписанията. Предписанията са дадени на основание чл. 404, ал. 1, т. 1 КТ, които предвиждат, че за предотвратяване и преустановяване на нарушенията на трудовото законодателство, на законодателството, свързано с държавната служба, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях, контролните органи на инспекцията по труда по своя инициатива или по предложение на синдикалните организации могат да прилагат принудителни административни мерки, изброени в т. т. 1-12, като в т. 1 е предвидено издаването на задължителни предписания на работодателите за отстраняване на нарушенията на трудовото законодателство. Установено е, че при посещение в обекта на контрол инспекторите по труда са изискали Правилник за вътрешния трудов ред и документи, свързани с разпределението на работното време. Такива не са представени, а документи са представени в офиса на Д "ИТ" – Смолян в деня на проверката, но не на място в обекта и едва при обжалването на ПАМ пред по-горестоящия орган е представена заповед № 3/03.07.2017 г. за сумирано изчисляване на работното време, която обаче не отговаря на законовите изисквания. Правилникът за вътрешния трудов ред е следвало да се намира на обекта, до който всички работници и служители да имат достъп, за да могат непосредствено да се осведомяват за регламентирания трудов ред на обекта, съответно същият да бъде предоставян и на контролните органи. Както се посочи по-горе, дружеството е било длъжно да представи необходимите документи на място в обекта, което не е сторено. Съобразно разпоредбата на чл. 403а, ал. 1 от КТ, в предприятието, в неговите поделения, обекти и работни площадки, както и на други места, на които се полага наемен труд, работодателят е длъжен да държи на разположение на контролните органи екземпляр от правилника за вътрешния трудов ред, списък на работниците и служителите, изпратени от предприятие, което осигурява временна работа и документи, свързани с разпределението на работното време и организацията на работа: заповеди за полагане на извънреден труд, за дежурство, за времето на разположение, за установяване на непълно работно време и поименни графици за работа за периода, за който е установено сумирано изчисляване на работното време. Следва да бъде споделен изводът на съда за законосъобразност на дадените с т. 1 и т. 2 от протокола предписания. Относно твърденията на жалбоподателя, че показанията на свидетелите Р. Калемджиева и инж. И. Чувитев са непълни и неточни, ВАС намира, че административният съд правилно е дал вяра на показанията им. Същите са непротиворечиви, последователни и се подкрепят от събраните по делото писмени доказателства. Неоснователни са изложените в касационната жалба доводи, че при проверката не е осъществен контакт с изрично оправомощено лице на жалбоподателя и цялата процедура по инициираната проверка била опорочена. При необходимост от установяване на нарушения на трудовото законодателство инспекторът по труда може да пристъпи незабавно към събиране на доказателства и има право да посещава по всяко време местата, на които се полага труд, като изисква от лицата, които се намират на територията на предприятията или обектите, да се представят с документ за самоличност; да се осведомят пряко от работниците и служителите по всички въпроси във връзка с упражняване на контрола и да декларират писмено факти и обстоятелства, свързани с осъществяване на трудовата дейност, да разпитват персонала. В този смисъл безспорно атакуваната принудителна административна мярка е законосъобразна, съответстваща на материалния закон, както правилно е приел и съдът. ВАС не споделя изводите на решаващия състав обаче относно даденото предписание по т. 3 от протокола за извършената проверка. Безспорно установено е констатираното и от контролните органи, че със служителя С. Крушовалиев е подписано допълнително споразумение № 77/20.01.2017 г. към трудов договор № 90/12.05.2016 г., връчено на служителя на 20.01.2017 г., с което е договорен допълнителен отпуск от пет работни дни – т. 7 от допълнителното споразумение. Това означава, че не е допуснато твърдяното нарушение на трудовото законодателство по т. 3 от предписанията. Това е видно от представеното на контролните органи трудово досие на въпросния служител. Предвид обстоятелството, че лицето е прехвърлено по реда на чл. 123, ал. 1, т. 3 КТ от "Пътища Пловдив" АД в "Евро строй констръкшън" ЕООД и същото лице е имало такова споразумение при стария работодател, явяващ се прехвърлител на дейността и допълнителното споразумение е продължило да действа. Трудовото правоотношение на този служител не е променяно при новия работодател приобретател на дейността съобразно чл. 123, ал. 1, т. 3 КТ. Съгласно цитираната разпоредба, трудовите правоотношения между стария работодател и работника преминават в този обем и такива, каквито са били, към новия работодател правоприемник, който в настоящия случай нищо не е променял и е длъжен да се съобразява с договореностите по трудовия договор. Обосновани са изводите на съда, че предписанията по т. 1, 2 и 4 от протокола са издадени от компетентен орган, в предвидената форма, при спазване на административнопроизводствените правила. Предписанието по т. 3 от протокола обаче е неправилно, първоинстанционният съд е постановил решението си в нарушение на материалноправните разпоредби, поради което подлежи на отмяна. Поради това, че спорът е изяснен от фактическа страна, следва на основание чл. 222, ал. 1 АПК да бъде постановено решение по същество, с което да бъде отменено посоченото предписание по т. 3. Воден от горното, Върховният административен съд, състав на шесто отделение